Монетосеченето на всеки владетел

Владетелите, които секат монети – от подражанията при Калоян до последното леко сребро на Иван Шишман. Теглото в таблиците е средното, в грамове.

8 мин четене≈1596 думи

ок. 1200–1230

Калоян и Борил: българските имитации

Първите Асеневци не секат монети със свое име, а копират трите най-разпространени билонови монети на Византия: тип А подражава на Мануил I (около 1200–1204), тип В – на Исак II (около 1204–1207), тип С – на Алексий III (след 1207). Типовете А и В излизат от обръщение към 1215–1220 г., а С се ползва до около 1230 г. все по-лек. В България са известни около 14 000 такива монети, три четвърти от Южна България, а находките им следват походите на армията – затова Дочев смята, че са били предимно военни пари. Пълното производство вероятно възлиза на десетки милиони. Къде са сечени, не е ясно: стилът сочи гръцки гравьори, може би в Адрианопол по време на съюза на Калоян с тракийските гърци, но заготовките от Царевец допускат и Търново.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Тип А, по Мануил I	Билон	корубеста	ок. 1200–1204	2,80
Тип В, по Исак II	Билон	корубеста	ок. 1204–1207	—
Тип С, по Алексий III	Билон	корубеста	след 1207	2,60–2,70

843 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1218–1241

Иван Асен II

Сече само две емисии и двете за победата при Клокотница (1230): златна перпера, от която е известен един екземпляр, и медна корубеста монета. Това са първите български монети с кирилски надписи. Изящният им стил сочи солунски майстори – Дочев смята, че са сечени в Солун при Мануил Дука, зависим тогава от българския цар. Пуснати са в малко количество като паметни монети: и при най-голямото си разширение царството плаща с латински имитации и солунски и никейски монети. По-рано му приписваните плоски сребърни монети с латински надписи днес се смятат за подражания на венецианския грош от края на XIII в.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Златна перпера	Злато	корубеста	след 1230	—
Медна корубеста монета	Мед	корубеста	след 1230	—

3 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1257–1277

Константин Асен

Създава търновската монетарница и с шест типа пълноценни медни монети слага край на кризата от нарязаните чужди пари. Последователността на типовете се установява по препечатките. Монетите със самия цар идват първи, отначало без името „Асен“, прибавено след сватбата му с Ирина, внучка на Иван Асен II. Следват „царят на трон“ (1261–1262) и масовият „царят на кон“ – първото изображение на владетел като триумфиращ конник на монета, вероятно сечено след похода срещу Византия през 1264 г. В 1265–1268 г. теглото е намалено, а последният, шести тип е почти двойно по-лек, за да спре орязването. По повторенията на печатите производството се оценява на 2–3 милиона монети.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Тип I, „царят прав“	Мед	корубеста	от 1257–1258	—
Тип II, „царят на трон“	Мед	корубеста	1261–1262	—
Тип III, „царят на кон“	Мед	корубеста	след 1264	—
Типове IV и V	Мед	корубеста	от 1265–1268	—
Тип VI, 18–22 мм	Мед	корубеста	1270-те	0,90–1,0

461 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1256–1263

Мицо Асен

Един тип медни монети: царят с монограм от буквите на името си и свети Никола на обратната страна. Мицо е цар в Търново само няколко месеца в края на 1256 г. и после воюва с Константин Асен от Преслав или друга крепост в Североизточна България. Десетте монети от Търново са около една четвърт от известните, затова Дочев допуска, че част от тях е сечена в столицата, а останалите – в новата му резиденция. Стандартът им е като на Константин Асен.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Царят / св. Никола	Мед	корубеста	1256–1263	—

10 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1263–1275

Деспот Яков Светослав

Руски княжески потомък с владение в Северозападна България, женен за внучка на Иван Асен II. Сече малко медни монети, грубо изработени, но по размера и теглото на Константин Асен, за да заяви претенциите си за търновския трон. На тях е св. Димитър, покровителят на Асеневци, а самият той е с корона без висулки, меч и щит – знаците на деспот. В България са известни 14–15 екземпляра, четири от тях от Царевец.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Деспотът / св. Димитър	Мед	корубеста	1263–1275	—

4 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1280–1292

Георги I Тертер

Първите плоски сребърни монети с българско име са негови, но почти копират венецианския грош и носят латинската титла DUX, непозната по никоя друга българска или византийска монета. Стилът не е търновски, затова Дочев ги смята за „дипломатическо“ сечене, правено най-вероятно в Сърбия или Дубровник по времето на антивизантийския съюз от 1280–1282 г. Медните му монети са търновска работа: царят връчва жезъл на сина си Теодор Светослав – първото изображение на съвладетел върху българска монета, сечено през 1284–1285 г., между двете заложничества на сина. Те са по-тежки от реалната стойност на медта и 14 от 39-те търновски са орязани до около 1 г.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро по венецианския грош, DUX	Сребро	плоска	ок. 1280–1282	1,70
Мед, царят и синът му	Мед	корубеста	1284–1285	1,80–1,90

40 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1300–1321

Теодор Светослав

С него започва редовното сечене на плоско сребро в Търново. Сребърните му монети от Търново се делят на две групи: ранна, грижливо изработена и около 1,60 г, и по-късна, небрежна, около 1,50 г, в която навсякъде липсва буквата А в „българом“. Медната му монета продължава образа на царя-конник; вероятно е пусната след победата при Скафида и Виза през 1304 г. Вариант А (43 екз.) е опростен, а вариант Б (13 екз.) е майсторска работа – царят е с раздвоена брада като на съвременника си Андроник II, конят е с анатомични подробности.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро	Сребро	плоска	1300–1321	1,50–1,60
Мед, царят на кон	Мед	корубеста	от 1304	1,15–1,45

91 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1323–1330

Михаил III Шишман

Известни са пет негови сребърни типа, но столичен е само „царят-конник“, сечен по стандарта от 1,60 г, който Търново пази до 1340–1345 г. Типовете със св. Георги и с царица Ирина, дълго смятани за монети на майката и сина на Иван Асен II, са сечени в монетарница в Северозападна България и в Търново не се срещат. От четирите медни типа три са търновски; четвъртият, с едри изображения и груба гравировка, вероятно е от Червен. Монетите му са малко, затова в Търново продължават да се използват стамените на Палеолозите и торнезетата на Епир.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро, „царят-конник“	Сребро	плоска	1323–1330	1,60
Мед, „царят-конник“	Мед	корубеста	1323–1330	—
Мед, царят със сина си Иван Стефан	Мед	корубеста	1323–1330	—
Мед, кръст / монограм „Шишман“	Мед	корубеста	1323–1330	—

6 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1331–1371

Иван Александър

Върхът на търновското монетосечене. Сребърният тип „царят сам“ е пуснат след Русокастро (1332) с титлата „цар на българи и гърци“; една от петте търновски монети е ударена върху сребро на Михаил Шишман – знак за ранен недостиг на метал. Типът „Иван Александър с Михаил Асен“ започва около 1337 г. за сватбата на сина му с Мария-Ирина и е най-масовото българско сребро: над 50 съкровища с 6500 монети от страната и 1029 само от Търново; монетарницата изкарва няколко милиона за 1337–1355 г. Медта е в 14 типа, 11 със семейството на царя и 3 без надпис. Най-много е сечен типът с Теодора, изобразени като светите Константин и Елена след сватбата им към 1348 г. Двата анонимни типа с архангел Михаил вероятно отбелязват църковните събори в Търново, а типът с двуглав орел от 60-те години показва как орелът става знак на царската власт. Седем медни типа се смятат за провинциални, от Червен, Шумен и др., но Дочев намира доказателствата за слаби.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро, „царят сам“	Сребро	плоска	1332	1,60–1,65
Сребро, „с Михаил Асен“	Сребро	плоска	ок. 1337–1380	1,60 → 0,60
Мед, „царят сам“ – коронационна	Мед	корубеста	1331	—
Мед, „царят на кон“	Мед	корубеста	1332	—
Мед, „с Михаил Асен“	Мед	корубеста	1337–1338	—
Мед, „с Теодора II“	Мед	корубеста	1348–1371	—
Мед без надпис, архангел Михаил	Мед	корубеста	1340-те – 1350-те	—
Мед без надпис, двуглав орел	Мед	плоска	1360-те	—

1552 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1371–1395

Иван Шишман

Царува при остър недостиг на сребро. Продължава олекналия тип „Иван Александър с Михаил Асен“ – вече 0,50–0,80 г, с точки или звездички вместо монограми и понякога със собствения си монограм. За коронацията си през пролетта на 1371 г. сече церемониална сребърна емисия, от която е известен един екземпляр. После опитва с плоски билонови монети с изкуствено завишена стойност; когато това не дава резултат, се връща към среброто с още по-ниско тегло – третото сечене около 1380 г. и масовото четвърто от 1382 г., по 0,50–0,70 г. Медта е корубеста и плоска със същите монограми. Не е известно дали монетарницата работи в Търново до падането на града през юли 1393 г. или от 1389 г. е преместена в Никопол.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро: продължение на „с Михаил Асен“	Сребро	плоска	1371 – ок. 1380	0,50–0,80
Сребро: коронационна емисия	Сребро	плоска	1371	—
Сребро: „царят с кълбовидна корона“	Сребро	плоска	ок. 1380	0,50–0,70
Сребро: „царят с ниска корона“	Сребро	плоска	от 1382	0,50–0,70
Билон: монограм / кръст	Билон	плоска	от 1371–1372	1,40
Билон: лъв / монограм	Билон	плоска	1370-те – 1380-те	1,01–1,10
Мед: монограм на името / на титлата	Мед	корубеста	1371–1393	—

1014 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1356–1396

Иван Срацимир (Видин)

Видинският цар сече от около 1360 г. един сребърен тип в три фази – отначало 1,1–1,2 г, след унгарския плен от 1369 г. 0,6–1,0 г – и четири медни типа, по същия стандарт като Търново, затова монетите му вървят из цяла Северна България. В Търново са намерени 3 сребърни и 43 медни. По търновските екземпляри от типа „царят и царица Ана“ Дочев разпознава коя фигура е царят – тази с кълбовидната корона и раздвоената брада. Иван Шишман препечатва Срацимировите медни монети със своя монограм, а една е пробита, за да не се използва – знак, че в Търново той е единственият законен цар.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Сребро	Сребро	плоска	ок. 1360–1396	1,1–1,2 → 0,6
Мед, „царят и царица Ана“	Мед	корубеста	1370–1381	—
Мед, монограм / бюст на Христос	Мед	корубеста	1360-те – 1390-те	—
Мед, монограм / кръст	Мед	корубеста	1360-те – 1390-те	—

46 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1367–1388

Добруджанските владетели

Деспот Добротица, приел името Йоан, сече два типа медни монети в Дръстър през 70-те години на XIV в. (според друго мнение вторият е от Калиакра). Синът му Тертер, господар на Дръстър в началото на 80-те години, сече медни монети, отдавани дълго на Георги I Тертер. Част от тях носят странни контрамарки – глава с плитка и полумесец със звезда. Те се обясняват или с кратката власт на влашкия воевода Мирча, или с васалитет към татарския хан Тохтамиш; Дочев клони към второто.

Емисия	Метал	Форма	Време	Тегло, г
Добротица, мед	Мед	корубеста	1367–1379	—
Тертер, мед с контрамарки	Мед	корубеста	1386–1388	—

3 монети от ТърновоМонетите им в каталога →

1340-те – 1395

Медните имитации от XIV в.

Българската медна монета не стига за дребната търговия и пазарът си я прави сам. Най-ранните имитации от 40-те години са силно корубести, с бюст на владетел с тривърха корона. По-късните копират медта на Иван Александър – самия него, него с Теодора (понякога само с една буква Е вместо монограма) – и на Иван Срацимир. Има кръстове, безсмислени комбинации от черти и точки, „хибриди“ с лице от един тип и опако от друг, и дори празни пластинки, които все пак минават за пари. Сечени са в милиони от добре организирани работилници в Дръстър, Шумен, Червен, Ловеч, Видин и др., вероятно под закрилата на местни феодали.

404 монети от Търново