Личности от Второто българско царство

r. 1185–1197

Заедно с брат си Асен I вдига въстанието от 1185 г. срещу Византия, което поставя началото на Второто българско царство. Коронясан като цар под името Петър.

r. 1190–1196

Един от водачите на въстанието от 1185 г. и основоположник на Асеневата династия. Убит през 1196 г. от болярина Иванко. Баща на бъдещия цар Иван Асен II.

„Романоубиец”

r. 1197–1207

Най-младият от тримата братя Асеневци. Разгромява латинците при Одрин (1205) и пленява император Балдуин I. Загива при обсадата на Солун през 1207 г.

r. 1207–1218

Племенник на Калоян, заел престола след неговата смърт, изтласквайки малолетните синове на Асен I. Свален през 1218 г. от Иван Асен II.

„Велики”

r. 1218–1241

Най-могъщият владетел на Второто българско царство. След победата при Клокотница (1230) разгромява Теодор Комнин и разпростира властта си от Одрин до Драч. Първи брак с унгарската принцеса Анна-Мария, втори — с Ирина Комнина.

r. 1241–1246

Малолетен син на Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. Възкачва се на престола на седемгодишна възраст под регентство. Умира при неясни обстоятелства през 1246 г.

r. 1246–1256

Син на Иван Асен II от Ирина Комнина. Възкачва се малолетен; през неговото царуване България губи територии във войните с Никея. Убит през 1256 г. от братовчед си Калиман.

r. 1256–1256

Син на севастократор Александър (брат на Иван Асен II). Убива братовчед си Михаил II Асен и заграбва престола, но е свален и убит само след няколко месеца.

r. 1256–1257

Зет на Иван Асен II чрез брака си с дъщеря му Мария. Изтласкан от Константин Тих, оттегля се във византийски владения; синът му Иван Асен III по-късно за кратко завзема престола.

„Тих”

r. 1257–1277

Болярин от сръбски произход, избран за цар през 1257 г.; приема името Асен, за да се свърже с династията чрез брака си с Ирина Ласкарина. Загива в битката срещу въстаника Ивайло през 1277 г.

~1226–?

Дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина, омъжена за никейския император Теодор II Ласкарис. Майка на Ирина Ласкарина, бъдеща българска царица.

~1240–?

Дъщеря на Иван Асен II и Ирина Комнина, съпруга на цар Мицо Асен и майка на Иван Асен III — звеното, по което Мицовият клон отстоява права над престола.

Брат на Иван Асен II, носител на високата титла севастократор. Баща на краткотрайния цар Калиман Асен II.

„майка на Борил и Стрез”

Неизвестна по име сестра на първите трима Асеневци — Иван I Асен, Петър и Калоян — и майка на цар Борил и на севастократор Стрез. Звеното, по което Борил и Стрез принадлежат към царския род.

„майка на Алексий Слав”

Неизвестна по име сестра на Иван I Асен, Петър и Калоян и майка на деспот Алексий Слав.

Извънбрачен син на цар Калоян. Като дете бил изпратен в Рим по времето на унията с папа Инокентий III; необичайното му за българин име озадачава изворите.

Племенник на първите Асеневци (син на тяхна сестра) и пръв братовчед на Борил и Стрез. Самостоятелен владетел в Родопите с център Мелник; признат за деспот от латинския император Анри (Ерик), за чиято дъщеря се оженил.

?–1214

Брат на цар Борил и пръв братовчед на Алексий Слав. Самостоятелен владетел на крепостта Просек в долината на Вардар; след помирението си с Борил получил севастократорско достойнство.

Най-голямата дъщеря на Иван Асен II (от ранния му брак с Анна, по-късно монахиня Анисия). Омъжена за солунския деспот Мануил Ангел Комнин Дука; около 1237 г. върната в Търново.

Дъщеря на Иван Асен II, спомената сред царските дъщери в Бориловия синодик. Според Акрополит била обмисляна за съпруга на Михаил Палеолог (бъдещия император Михаил VIII), но бракът не се състоял.

Дъщеря на Иван Асен II, омъжена (преди 15 юни 1253 г.) за севастократор Петър — влиятелен велможа, заел при двора в Търново мястото на царицата майка Ирина.

Син на цар Константин Тих Асен и Мария Палеологина Кантакузина (роден ок. 1272). Още като дете провъзгласен за съцар. През 1279 г. изпратен с майка си в Константинопол; през 1300 г. част от търновското болярство го поискала за цар срещу Теодор Светослав, но опитът му останал безуспешен.

Дъщеря на цар Мицо и Мария (дъщеря на Иван Асен II) и сестра на Иван Асен III. Заради родството ѝ с Асеневци Георги Тертер I отпратил първата си съпруга и се оженил за нея, придобивайки царска легитимност; по-късно тя била изпратена във Византия.

r. 1280–1292

Болярин от кумански произход, основател на Тертеровата династия. След бягството на Иван Асен III заема престола. Принуден да признае татарска зависимост; абдикира през 1292 г.

r. 1300–1321

Син на Георги Тертер I. Връща престола на Тертеровци, освобождава България от татарска зависимост и стабилизира държавата. Жени се за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския съимператор Михаил IX.

r. 1321–1322

Син на Тодор Светослав, последен владетел от Тертеровата династия. Управлява едва около година и умира бездетен през 1322 г., с което династията угасва.

„деспот на Крън”

Брат на цар Георги I Тертер и чичо на Тодор Светослав. Завърнал се от татарско изгнание и към 1298 г. се оженил за дъщеря на цар Смилец, получавайки Крънската област като зестра — началото на Крънското деспотство. След смъртта на Смилец управлявал заедно с тъща си от името на малолетния Иван. По-късно се споразумял с Тодор Светослав и признал върховенството на Търново; през 1302 г. разбил и ослепил севастократор Радослав, който настъпвал с византийска войска.

r. 1292–1298

Болярин, издигнат на престола с подкрепата на татарския владетел Ногай след абдикацията на Георги Тертер I. Управлява като татарски васал до смъртта си през 1298 г.

„съпруга на Стефан Урош III Дечански”

Дъщеря на цар Смилец. През 1298 г. била омъжена за сръбския престолонаследник Стефан Урош III Дечански, току-що завърнал се от татарско заложничество — най-самостоятелната външнополитическа стъпка на баща ѝ. Късна сръбска летопис твърди, че бракът скрепил помирение след война, в която крал Милутин победил Смилец, но разказът е късен и без съвременно потвърждение. Божилов датира брака към 1309—1310 г.; тук е приета датировката 1298 г. от „История на България VII—XIV в.“

„съпруга на деспот Алдемир”

Неизвестна по име дъщеря на цар Смилец. Към 1298 г. била омъжена за деспот Алдемир (Елтимир), брат на Георги I Тертер, който получил като зестра Крънската област — така се поставило началото на Крънското деспотство. Теодор Метохит нарича съпруга ѝ „скитник-беглец“, станал „жених на обичната дъщеря“ на Смилецовата съпруга. След брака следите ѝ се губят.

„малолетен наследник”

Малолетен син на цар Смилец. След смъртта на баща му през 1298 г. властта била държана от негово име от майка му и зет ѝ деспот Алдемир. Част от историографията го означава като цар Иван IV Смилец, но дали действително бил признат и коронясан, или престолът само временно се държал от негово име, остава спорно — затова тук не е отбелязан като царувал. През 1300 г., при завръщането на Тодор Светослав, потърсил убежище с майка си при Алдемир в Крън, а после в Константинопол.

„севастократор, брат на цар Смилец”

Брат на цар Смилец. Заедно със Смилец и Войсил владеел самостоятелна средногорска област с център крепостта Копсис. При възшествието на брат си бил провъзгласен за севастократор — най-високата титла след царската. След 1300 г. избягал във Византия, където Андроник II отново го провъзгласил за севастократор. През 1302 г. потеглил със солунска войска срещу Крънското деспотство, но деспот Алдемир го разбил, пленил и ослепил.

„деспот на Мизия”

Брат на цар Смилец, провъзгласен за деспот при неговото възшествие. Един от тримата братя, владеели средногорската област около Копсис. След 1300 г. преминал на византийска служба. През 1322 г., след смъртта на Георги II Тертер, завладял земите между Сливен и Копсис и се титулувал „деспот на Мизия“, действайки в съюз с Андроник III. Михаил III Шишман Асен го принудил да се оттегли във Византия и възстановил българската власт над Копсис.

r. 1323–1330

Деспот на Видин, син на Шишман Видински и асеновска принцеса; избран за цар през 1323 г. след угасването на Тертеровци, основавайки Шишмановата династия. Загива в битката при Велбъжд срещу сърбите през 1330 г.

r. 1330–1331

Син на Михаил III Шишман и сръбската принцеса Анна-Неда. Заема престола след Велбъжд, но е свален през 1331 г. от болярската върхушка в полза на братовчед си Иван Александър.

r. 1331–1371

Племенник на Михаил III Шишман, син на деспот Срацимир и Петрица (сестра на Михаил). Дълго и културно бляскаво царуване; в края му обаче дели държавата между синовете си, отслабвайки я пред османската заплаха.

r. 1332–1355

Най-възрастен син на Иван Александър от първия му брак, провъзгласен за съцар и определен за наследник. Загива в бой срещу османците около 1355 г. преди баща си.

r. 1337–1349

Син на Иван Александър от Теодора Басараб, издигнат в съцарско достойнство. Загива в сражение срещу османците през 1349 г.

r. 1356–1396

Син на Иван Александър от първия брак; получава Видинското царство като отделен дял около 1356 г. Управлява Видин до османското завоевание през 1396 г.; умира в плен.

r. 1371–1395

Син на Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора. Последен цар на Търновското царство; управлява смалена и обсадена държава, която пада под османска власт през 1393–1395 г.

~1340–?

Дъщеря на Иван Александър от първия му брак с Теодора Басараб. Първоначално омъжена за деспот Константин; по-късно, около 1378 г., дадена за съпруга на османския султан Мурад I като част от спогодбата на брат ѝ Иван Шишман с турците.

„монахиня Макария”

~1348–1402

Дъщеря на Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора и сестра на Иван Шишман. Около 1356 г. омъжена за бъдещия византийски император Андроник IV Палеолог; майка на император Йоан VII и баба на императори.

Деспот на Видин от кумански произход, родоначалник на Шишмановата династия. Чрез брак с асеновска принцеса свързва рода си с Асеневци; баща на Михаил III Шишман.

Деспот, баща на цар Иван Александър. Чрез брака си с Петрица, сестра на Михаил III Шишман, осигурява на сина си наследствени права над престола.

Сестра на Михаил III Шишман и съпруга на деспот Срацимир. Майка на цар Иван Александър — звеното, по което Шишмановци наследяват престола.

„монахиня Елисавета”

?–1376

Сестра на Иван Александър, омъжена за сръбския крал (по-късно цар) Стефан Душан — брак, който подпечатва българо-сръбския съюз след Велбъжд.

Брат на цар Михаил III Шишман Асен и на Кераца Петрица. Деспот и господар на Видин, който около 1331 г. вдигнал болярски бунт срещу племенника си цар Иван Александър в защита на свалената линия на Иван Стефан.

Син на цар Михаил III Шишман Асен от първия му брак с Анна-Неда и по-малък брат на Иван Стефан. След преврата от 1331 г. избягал при татарите, а по-късно потърсил убежище във Византия.

Деспот, син на цар Михаил III Шишман Асен, известен единствено от ктиторския надпис в църквата на Долна Каменица, където е изобразен със съпругата си.

Български царски син, известен от неаполитански документ, който го нарича племенник на краля на Неапол. Божилов го приема за неизвестен от другаде син на цар Михаил III Шишман Асен.

?–1363

Брат на цар Иван Александър. Деспот, който около 1346 г. се установил като самостоятелен владетел в Епир и Тесалия (Янина) под върховенството на сръбския цар Стефан Душан; женен за „василиса“ Анна Палеологина.

Брат на цар Иван Александър, син на деспот Срацимир и Петрица. Баща на Шишман, споменат като административно лице около Ямбол.

?–1340

Брат на цар Иван Александър, син на деспот Срацимир и Петрица. Починал преди 1340 г. и бил погребан в Търново.

Най-малкото от шестте деца на деспот Срацимир и Петрица и сестра на цар Иван Александър. Вероятно съпруга на севастократор Деян, владетел в югозападните български земи.

Най-младият син на цар Иван Александър от брака му със Сара-Теодора и по-малък брат на Иван Шишман. На запазени миниатюри е изобразен с царска титла — съцар наред с баща си.

Дъщеря на цар Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора и една от най-малките му деца, сестра на Василиса.

Най-малката дъщеря на цар Иван Александър, сестра на Десислава; и двете родени от втория брак със Сара-Теодора. Починала твърде млада.

Син на деспот Йоан Комнин Асен от първия му брак и племенник на цар Иван Александър. Принадлежи към епирско-тесалийския клон на рода.

Син на Михаил Асен и племенник на цар Иван Александър. Споменат около 1356–1357 г. като административно лице в областта на Ямбол.

Единствен син на видинския цар Иван Срацимир, изпратен като дете за заложник при османците. По-късно владетел на остатъка от Видинското царство; името му се свързва с първото българско антиосманско въстание „на Константин и Фружин“ (около 1408–1413).

Дъщеря на видинския цар Иван Срацимир и царица Анна. Около 1374 г. омъжена за босненския бан, по-късно крал, Твъртко I Котроманич.

Първороден син на последния търновски цар Иван Шишман. Според Шилтбергер след падането на Никопол (1395/96) преминал на османска служба и приел исляма.

Втори син на цар Иван Шишман. Заедно с братовчед си Константин повел голямото българско въстание срещу османците (около 1408–1413); по-късно получил владения в Унгарското кралство, където и завършил живота си.

Дъщеря на цар Иван Шишман и царица Мария, за която изворите не пазят други подробности.

r. 1279–1280

Син на Мицо и Мария Асенина, внук на Иван Асен II. Поставен на престола с византийска подкрепа срещу Ивайло, но скоро бяга в Константинопол, оставяйки властта на Георги Тертер I.

~1300–1363

Дъщеря на Андроник Асен и съпруга на Йоан VI Кантакузин. Византийска императрица (1347–1354), играла решителна роля в борбата на съпруга си за престола; защитавала Дидимотика и Константинопол в негово отсъствие.

~1310–?

Монах, потомък на цар Иван Асен III (по свидетелство на Григорий Палама); от второто поколение на византийските Асеневци. Известен от кореспонденцията си с Григорий Палама (1343).

~1320–?

Византийски Асеневец от третото поколение, живял в Константинопол; точното му място в родословието е неустановено. Родоначалник на смесен византийско-венециански клон чрез дъщеря си Ирина Асенина.

~1326–?

Син на деспот Мануил Асен и Анна Комнина Дукина Асенина, внук на протостратор Теодор Синадин. Паниперсеваст (1351) и по-късно севастократор; отгледан от вуйчо си Йоан VI Кантакузин.

~1338–?

Византийски Асеневец от второто поколение, чичо на императорите Йоан V и Мануил II Палеолог; точното му място в родословието е неустановено. Ритор, богослов, поет и композитор, оставил 69 произведения; изявен противник на паламизма.

~1367–1416

Син на епарха Исаак Асен и Анна [Гуделина] Асенина Палеологина, по майчина линия внук на император Мануил II Палеолог. Управител (кефалия) на остров Лемнос (до 1409 г.).

~1372–?

Син на Ирина Асенина и венецианеца Паоло де Бернардо; по произход гасмул (от смесен италианско-гръцки брак). Византийски поданик, известен от документ от 1395 г.

~1400–1416

Син на Андрей Асен (управител на Лемнос) и неназована Асенина. Починал млад и неженен към края на 1415 — началото на 1416 г.; запазена е епитафия за него.

~1423–1467

Син на Павел Асен и шурей на деспот Димитър Палеолог. Управител на Коринт, победител при Леондарион (1452), защитник на Акрокоринт (1458); най-верният сподвижник на деспот Димитър до края. Един от последните носители на името Асен.

Най-големият син на Йоан III Асен и Ирина Палеологина. Като младеж бил определен за съуправител на протовестиария; по-късно емигрирал в Сърбия (около 1328 г.).

Вторият син на Йоан III Асен. Виден византийски пълководец и управител (кефалия) на Морея, отвоювал земи от Ахейското княжество; баща на императрица Ирина Асенина Кантакузина и на цяла плеяда от рода Асан.

Един от петимата синове на Йоан III Асен. Издигнат при коронацията на Йоан V Палеолог (1341) в сан паниперсеваст; влиятелна фигура в гражданската война срещу Йоан Кантакузин. Женен два пъти, баща на велик примикирий Андроник, Андрей, Михаил и Ирина Филантропина.

Син на Йоан III Асен, споменат сред братята Асеневци във византийските извори от началото на XIV в.

Син на Йоан III Асен, носител на високия сан севастократор. Баща на Михаил Асен (Комнин Торник Палеолог).

Дъщеря на Йоан III Асен и Ирина Палеологина, племенница на император Андроник II. През 1321 г. омъжена за Мануил Тагарис, управител във византийския Изток.

По-малката от двете дъщери на Йоан III Асен и Ирина Палеологина. В края на 1303 г. омъжена за вожда на каталанската компания Роже дьо Флор — съюз, скрепил договора между Византия и каталанските наемници.

Син на Михаил Асен и внук на Йоан III Асен; брат на Ярослав. Принадлежи към сръбско-византийския клон на рода през първата половина на XIV в.

Син на Михаил Асен и внук на Йоан III Асен; брат на Авраам. Споменат заедно с брат си в Сарайския кодекс на Осмокнижието.

Вероятно първороден син на Андроник Асен и брат на императрица Ирина и на деспот Мануил. Деспот, участник заедно с брат си в дворцовите борби на Византия през 30-те и 40-те години на XIV в.

Син на Андроник Асен и брат на императрица Ирина Кантакузина. Деспот и верен сподвижник на зет си Йоан VI Кантакузин в гражданската война; командвал войски в Тракия.

По-малката дъщеря на Андроник Асен и сестра на императрица Ирина Кантакузина.

?–1383

Син на паниперсеваст Исаак Асен. Велик примикирий, братовчед на император Йоан V Палеолог; виден придворен през третата четвърт на XIV в.

?–1374

Син на паниперсеваст Исаак Асен и брат на великия примикирий Андроник, Михаил и Ирина Филантропина. През 1355 г. заедно с брат си Михаил бил изпратен по дипломатическа мисия.

Син на паниперсеваст Исаак Асен и брат на Андрей Асен, с когото през 1355 г. бил изпратен заедно по поръчение на императорския двор.

Дъщеря на паниперсеваст Исаак Асен от втория му брак, омъжена в рода Филантропин. Наследила част от семейните владения заедно с брат си великия примикирий Андроник.

Син на севастократор Константин Палеолог Асен; използвал и патронимите Комнин и Торник. Внук на Йоан III Асен по бащина линия.

~?–1383

Брат на Константин Асен и братовчед на императрица Елена Кантакузина; общият им баща остава неизвестен. Константинополски архонт, приятел и кореспондент на учения Димитър Кидонис.

~?–1429

Син на Андрей Асен и внук на паниперсеваст Исаак Асен, чието име носел. Достигнал върха на кариерата си като епарх (градоначалник) на Константинопол; съпруг на Анна [Гуделина] Асенина Палеологина.

По баща от видния византийски род Гудели (сестра на Георгий Гуделис); придобила имената Асенина и Палеологина чрез брака си с епарха Исаак Асен. В изворите наричана „леля“ на император Мануил II Палеолог.

Дъщеря на Александър Асен, омъжена за венецианеца Паоло де Бернардо. Майка на Марк де Бернардо Асен.

?–1398

Асеневка, омъжена за венецианеца Бартоломео III Гизи, сеньор на Тинос, Миконос и една трета от Негропонт; майка на Джорджо III Гизи, последния от рода. Точното ѝ място в родословието е неустановено.

Асеневка по рождение, по всяка вероятност дъщеря на деспот Мануил Асен (без пълна сигурност). Съпруга на великия примикирий Йоан Кондостефанос, ктитор на атонския манастир Пантократор.

?–1442

Византийски Асеневец, засвидетелстван 1437—1442 г. Дипломат при султан Мурад II и управител (кефалия) на Константинопол; тъст на деспот Димитър Палеолог и баща на Матей, Теодора и Симонида Асенина.

Дъщеря на Павел Асен и сестра на Матей Асен. През 1441 г. се омъжила за деспот Димитър Палеолог, петия син на император Мануил II — брак, който обвързал рода Асен с последните претенденти за византийския престол.

Дъщеря на Павел Асен и сестра на Матей и Теодора Асенина. Приела монашество под името Софросиния. От последното поколение на византийските Асеневци през средата на XV в.

Византийски Асеневец, чието точно място в родословието остава неустановено. Женен за Na Ласкарина Палеологина; баща на Елена Асенина Палеологина.

Дъщеря на Йоан Асен и Na Ласкарина Палеологина; от късните поколения на византийските Асеневци.

Носител освен на родовото име Асен и на това на знатния византийски род Раул. Известен само по име, като член на разклонения византийски клон на рода през XIV в.

Неизвестна по име дъщеря на цар Иван Асен III (Йоан III Асен) и Ирина Палеологина, от първото поколение на византийските Асеневци.

Византийски Асеневец, засвидетелстван към 1335—1336 г. във връзка с процес срещу митрополита на Филипи; точното му място в родословието е неустановено.

~?–1349

Собственик на имоти в Халкидика, известен от документи на манастира Ксиропотаму; принадлежността му към рода Асен не е напълно сигурна. Баща на Томаис и Филипа Асенина.

Асеневец, чието собствено име не е запазено, засвидетелстван към 1366/67 г.; неотъждествим с други известни членове на рода.

Придворен на бившата сръбска царица Елена (монахиня Елисавета) в Серес (1365), а след 1371 г. на служба при император Йоан V Палеолог. Родството му с Иван-Александровия дом свидетелства за общия корен на двата клона.

Дъщеря на Димитър Асен и сестра на Филипа Асенина, вероятно по-голямата от двете; спомената около 1349 г.

Дъщеря на Димитър Асен и сестра на Томаис Асенина; през 1349 г., още малолетна, омъжена за свещеник.

„comitissa de Acchisio”

Спомената в писма на папа Григорий XI (ок. 1372—1374) като „comitissa de Acchisio“ и „nobili mulieri Anne de Constantinopoli“; принадлежността ѝ към рода Асен е приета от изследователите.

Неизвестна по име Асенина, засвидетелствана към 1383 г.; изворите не пазят подробности за нея.

Учител (дидаскал) на остров Евбея, известен единствено от един ръкопис (Cod. San Marco 303); различен от влиятелния константинополски архонт Йоан Асен.

?–1397

Съпруга на „кир Йоан“, спомената в поменика на константинополски манастир; двамата дарили 300 иперпери за ежегодно поменаване. Неотъждествима; починала 1397 г.

Неизвестна по име Асенина, съпруга на Андрей Асен (управител на Лемнос) и майка на Мануил Асен.

Неизвестна по име дъщеря на епарха Исаак Асен и Анна [Гуделина] Асенина Палеологина, сестра на Андрей Асен.

r. 1278–1279

Селянин, вдигнал народно въстание срещу татарските набези и болярската немощ. След гибелта на Константин Тих се жени за вдовицата му Мария Палеологина и е провъзгласен за цар. Убит в татарския стан през 1280 г.

~1260–?

Дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. В началото на 1278 г. омъжена за Йоан Асен (цар Иван Асен III), сина на Мицо; българска царица през 1279–1280 г. След бягството им в Константинопол става родоначалница на византийския клон на Асеневци — майка на петима синове и няколко дъщери, от които произлиза цялата фамилия Асан в Империята.

Дъщеря на унгарския крал Андрей II, първа съпруга на Иван Асен II и майка на Калиман Асен I.

Дъщеря на епирския владетел Теодор Комнин, пленен от Иван Асен II при Клокотница. Втора съпруга на царя и майка на Михаил II Асен и на дъщерите Мария и Елена.

Дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина, внучка на Иван Асен II. Бракът ѝ с Константин Тих свързва избрания цар с Асеновия род и обосновава приетото от него име „Асен“.

Племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог. Съпруга на Константин Тих, а след гибелта му — на въстаника Ивайло, на когото осигурява царска легитимност.

Дъщеря на сръбския крал Стефан Урош II Милутин, първа съпруга на Михаил III Шишман и майка на Иван Стефан. Отхвърлена, когато царят се жени за Теодора Палеологина.

Дъщеря на византийския съимператор Михаил IX Палеолог. Първо съпруга на Тодор Светослав, а по-късно — на Михаил III Шишман, който заради този брак отпраща Анна-Неда.

Дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб, първа съпруга на Иван Александър. Майка на съцаревете Михаил Асен IV и Иван Асен IV и на видинския цар Иван Срацимир.

Покръстена еврейка, приела при кръщението името Теодора; втора съпруга на Иван Александър, заради която той напуска Теодора Басараб. Майка на последния търновски цар Иван Шишман.

Дъщеря на протостратора Теодор Синадин, съпруга на деспот Мануил Асен. Изобразена заедно със съпруга си в дарителски портрет.

Дъщеря на великия конетабъл Йоан Палеолог Комнин и внучка на Константин Палеолог (брат на император Михаил VIII). Съпруга на Михаил Комнин Асен.

„Смилецовата вдовица”

Неизвестна по име дъщеря на севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII, и племенница на Андроник II. Омъжена за Смилец между 1283 и 1285 г., още преди възшествието му. След смъртта му през 1298 г. управлявала от името на малолетния си син Иван заедно със зет си деспот Алдемир, а в началото на 1299 г. предложила брак на сръбския крал Милутин срещу българската корона — проект, който не се осъществил. През 1300 г. избягала с Иван при Алдемир в Крън и оттам във Византия.