Елена Асенина

Елена била дъщеря на цар Иван II Асен от втория му брак — с унгарската принцеса Анна-Мария, дъщеря на крал Андрей II. Родена е към 1224—1226 г., т.е. преди третия брак на баща си с Ирина Комнина, поради което не бива да бъде смятана за нейна дъщеря. Сгодена още като дете за Теодор II Ласкарис, тя станала залог в променливата политика на баща си спрямо Никейската империя: при поредната смяна на ориентацията на Иван II Асен в края на 1237 или началото на 1238 г. била върната в Никея.

От 1254 до 1258 г. Елена била византийска (никейска) императрица. Ранната смърт на съпруга ѝ Теодор II Ласкарис я лишила твърде млада от това най-високо достойнство в империята; за последен път Акрополит я споменава около 1246 г.

Елена имала шест деца: Ирина (съпруга на българския цар Константин Тих Асен), Мария, Теодора, Евдокия, една неназована дъщеря и Йоан IV Ласкарис (1258—1261). Чрез дъщеря си Ирина тя свързала Асеневата кръв с престола на възстановеното Търновско царство.