Ръкописи
Писмените паметници, оставени от Второто българско царство — от въстанието през 1185 г. до падането на Търново през 1396 г.: украсени евангелия, царски грамоти, летописи и надписи, изсечени в камък. Всяка статия показва самия паметник, дава текста му в оригинал и в превод и обяснява какво установява той, което нищо друго не може.
Книги
Евангелия, псалтири и сборници — ръкописите, направени да бъдат и гледани, не само четени.
- без изображение
Радомиров псалтир
XIII в.
Псалтир, подписан от книжовника Радомир — свидетелство за българското книжовно писмо през XIII век.
Зографски манастир, Света гора
Драганов миней
края на XIII в.
Празничен миней с музикална нотация — един от най-ранните извори за българското църковно пеене.
Зографски манастир, Света гора
- без изображение
Ловчански сборник
1331–1332 г.
Сборник, преписан в Ловеч, датиран чрез приписка, назоваваща Иван Александър.
Софийски песнивец
1337 г.
Псалтир, преписан за Иван Александър в първите години от управлението му, с портрет на царя и първото му семейство.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Четвероевангелие на цар Иван Александър
1355–1356 г.
Най-богато украсеният запазен български ръкопис, преписан за Иван Александър, с портрети на царя и неговото семейство.
Британска библиотека
Томичов псалтир
ок. 1360 г.
Илюминиран псалтир от Търновската книжовна школа, с над сто маргинални миниатюри.
Държавен исторически музей
Германов сборник
1358–1359 г.
Сборник със слова от средата на XIV век, важен за историята на среднобългарския правопис.
Бдински сборник
1359–1360 г.
Сборник с жития на светици, съставен във Видин за царица Анна, съпруга на Иван Срацимир.
Библиотека на Гентския университет
Летописи и истории
Разказвателните извори: какво българите пишат за собственото си минало и какво е превеждано за тях.
Борилов синодик
1211 г., с добавки до XIV в.
Деянията на антибогомилския събор от 1211 г., последвани от поменни списъци на българските владетели и патриарси.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Ватикански препис на Манасиевата хроника
1344–1345 г.
Среднобългарски превод на стихотворната хроника на Константин Манасий, украсен с 69 миниатюри, деветнадесет от които изобразяват българска история.
Ватиканска апостолическа библиотека
Царски грамоти
Дарения, привилегии и потвърждения, издадени от царете. Повечето са запазени само в преписи; един е оцелял като самия пергамент.
- без изображение
Сигилий на деспот Алексий Слав
януари 1220 г.
Най-старата грамота в сбирката: актът, с който Алексий Слав, владеещ самостоятелно от Мелник, надарява основания от него манастир „Св. Богородица Спилеотиса“.
Открит във Ватопедския манастир, Света гора
Дубровнишка грамота на Иван Асен II
1230 г.
Дарение за свободна търговия в цялото царство на дубровнишките търговци — най-старата запазена българска търговска грамота.
Държавен архив в Дубровник
Ватопедска грамота на Иван Асен II
април 1230 г.
Грамота, даряваща на светогорския Ватопедски манастир права над имотите му в българска територия.
Ватопедски манастир, Света гора
- без изображение
Калиманова грамота
40-те години на XIII в.
Грамота, приписвана на Калиман Асен I, с оспорвана автентичност.
- без изображение
Виргинска грамота
преди 1277 г.
Грамота за манастира „Св. Георги“ при Виргино бърдо край Скопие, запазена в по-късна сръбска редакция.
Брашовска грамота
XIV в.
Търговска привилегия за брашовските търговци, запазена в трансилвански архиви.
- без изображение
Месемврийски грамоти на Иван Александър
средата на XIV в.
Три гръцки грамоти, дадени от Иван Александър в Месемврия (Несебър) — две даряват имунитет на местни манастири, една връща манастири на градския митрополит — свидетелство за здрава българска власт на черноморската граница.
Известни от преписи (сбирката на Йерусалимската патриаршия; препис на Елеуската грамота, открит на Света гора)
- без изображение
Зографска грамота на Иван Александър
март 1342 г.
Потвърждение на владенията на българския манастир Зограф на Света гора и в България.
Зографски манастир, Света гора
- без изображение
Круйска грамота на Иван Стефан
юни 1343 г.
Грамота за привилегии, дадена на албанския град Круя от сваления цар Иван Стефан, дванадесет години след изгнанието му — единствената грамота от сбирката, отправена към град, и единствената, издадена далеч извън България.
Оцелява в латински препис, минал през Анжуйския и Арагонския кралски архив до Испания
- без изображение
Венецианска грамота на Иван Александър
1346 – 1347 г.
Клетвена привилегия, даваща на венецианските търговци безопасна търговия из цялото царство при определено мито 3% — единствената оцеляла грамота от сбирката, отправена не към манастир, а към чужда търговска сила.
Мрачка грамота на Иван Александър
1 декември 1347 г.
Дарение за манастира „Св. Никола“ в Мрака, с подробно изброяване на селата, границите и освобождаванията му.
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Витошка (Драгалевска) грамота на Иван Шишман
преди 1380 г.
Дарение за манастира „Св. Богородица“ в Драгалевци на Витоша.
Рилски манастир
Рилска грамота на Иван Шишман
21 септември 1378 г.
Дарствена грамота, потвърждаваща имотите на Рилския манастир — единствената българска царска грамота, оцеляла като физически оригинал.
Рилски манастир
Надписи
Текст, изсечен в камък — публичният глас на царете, от колоната, която описва Клокотница, до болярин, назоваващ себе си върху скала.
Боженишки надпис
XIII в.
Скален надпис, в който болярин на име Иван записва делата и рода си.
Търновски надпис на Иван Асен II
след 1230 г.
Колонен надпис в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ за победата при Клокотница.
Църква „Св. Четиридесет мъченици“, in situ
Станимашки надпис на Иван Асен II
1231 г.
Строителен надпис от крепостта Станимака (Асенова крепост), назоваващ Иван Асен II.