- хрисовул (златопечатник)
- Златопечатна грамота — „златопечатно слово“, най-тържествената форма на царски акт, чиято сила виси на златен печат.
- севаст
- Почетно звание, а не платена служба: носителят му принадлежал към съсловието на провинциалните боляри и династи и имал право да съди, да глобява и да събира данъци. Дошло от Византия и към XIII–XIV в. широко разпространена титла на благородничеството.
- практор
- Данъчен чиновник и бирник, често със съдебна власт, който можел и да откупва данъка; практорите идвали в селата със стража.
- дук
- Управител на област (хора), назначаван пряко от владетеля и резидиращ в главния ѝ град; простонародно наричан кефалия.
- катепан
- Управител на катепаникион — област от няколко града и села — по-нисш от дука; българското съответствие било жупанът.
- десеткар
- Данъчен чиновник, който събирал десятъка — една десета — от продукцията: свине, овце, пчели (мед), вино, жито или сено, всяко по своя категория.
- псар (кучкар)
- Зависими люде, задължени да отглеждат и дресират ловните кучета на господаря и да събират кучета от населението.
- апокрисиар
- Пратеник — царски или чужд — който имал право на подслон, храна, стража и превоз, докато минавал през страната.
- аподохатор
- Събирачът на данъка аподохия, вземан в натура, и склададжия.
- писец
- Чиновник, който описвал и оценявал имотите за облагане; забраната „да не пише“ в грамотите го спира да прави кадастър на манастирското владение.
- ангария
- Принудителен труд и повинности: превоз на храни, стоки и строителни материали, поправяне на пътища, строеж на мостове и крепости, дори пазене на тъмници — отглеждането на кучета и соколи също. Персийска заемка, жива и днес в българския език.
- комод
- Допълнителен налог, вземан от бирниците, най-вероятно такса при мерене на житото (от византийския комодион).
- митата
- Задължението да се осигуряват подслон, храна и превоз на царската свита, пратеничества и войски, когато минавали през страната; българският термин бил приселица или постой — една от най-омразните тегоби.
- аерико
- Глоба или фискален налог, вземан в полза на съкровището.
- метох
- Зависимо владение: комплекс от земи, воденици, градини и къщи на по-малка църква или манастир, който с дарствена грамота можел да премине към голяма обител.
- стас
- Дялът — земята и имуществото на едно селско семейство.
- правдини
- Общинните земи и права към едно село — пасищата, горите и ливадите му — ползвани от всичките му жители.
- парик
- Лично свободен селянин, обвързан със земята, който не можел да продава дела си на лица извън властта на своя господар.