Ръкописи

Ватопедска грамота на Иван Асен II

април 1230 г.

Грамота, даряваща на светогорския Ватопедски манастир права над имотите му в българска територия.

Паметникът

Ватопедска грамота на Иван Асен II — Грамотата
Грамотата

Текст и превод

Клаузата за освобождаване

Оригинал — среднобългарски

а практори царства ми поставленые по въса кръмлениа испримати дани и искрьпити вѣчьскы работы царства ми, еже сѫть севасты, лѫкы, катепани, десеткаре…

Превод

а практорите на царството ми, поставени по всички кръмления да събират данъците и да изпълняват всички дела на царството ми, които са севасти, лъки, катепани, десеткари…

Бележка: Тук „практори“ е общото понятие за държавен служител, а след това ранговете са изброени, начело със севастите. Това единствено изречение, съпоставено с успоредните клаузи във Виргинската, Мрачката и Рилската грамота, е основната част от свидетелствата за ранговете в българската администрация.

Защо е важен

Един от най-ранните запазени български царски документи и опорна точка за собствения правопис на канцеларията върху името на династията: пише се „Асѣнь“, срещу многото изопачени форми — Assanus, Azenus, Arsenus — които произвеждат западните документи.

Той е и една от четирите грамоти, заедно с Виргинската, Мрачката и Рилската, в които се среща титлата „севаст“. Тези четири заедно са основата на почти всичко, което може да се каже за ранговете на българската аристокрация.

Допълнителна информация

Грамотата е открита през 1929 г. от М. Ласкарис и И. Пападопулос из манастирите на Света гора. Написана е на лист бомбицин, подлепен с ленено платно, а подписът на царя е с едър устав, с червено мастило. Тя е първият оцелял документ, в който Иван Асен II се нарича „цар на българите и гърците“ — претенция за равенство с византийските императори, която победата му при Клокотница същата година подкрепя.

Целият документ

Прочетете пълния текст на грамотата

Дарението на Семалто

Благоизволи царството ми да дари на светия манастир на Пресветата Богородица, наричана Ватопедска, който се намира на Света гора, селото, наречено Семалто, което лежи в Сярската област — така щото това село, заедно с людете и всичките му правдини и стаси и прилежащия му доход, да го владее и обладава този честен манастир със самовластна и неотемлима власт, докато живее царството ми.

Имунитет от държавните служители

А изпращаните от царството ми по всички времена, за да приемат дан и да вършат всякакви работи на царството ми — практори, сиреч севасти, дукове, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и другите останали, от малки до големи — никой от тях да няма власт да влезе, съвсем ни нога да постави в метоха на този свет манастир, нито да пише, нито дан да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито десятък, нито да зове на ангария людете за каквато и да било работа на царството ми — нито самите тях, нито техните коне, нито техните волове, нито ослите им.

Дължимото на манастира и подписът

Но всички люде на този манастир да имат всякаква пълна свобода, и да владее над тях сегашният честен и христолюбив игумен Доситей, и честните и христолюбиви игумени след него. А дан, комод, арико и ангария и другите останали налози, според закона на царството ми — всичко това тези люде да дават и отработват на този свети манастир, и никой друг да не се бърка. Който нещо им напакости, голям гняв ще изпита от царството ми. …месец априлий… „Асен, цар на българите и гърците.“

В. Начев, „Български царски грамоти“ (1996) · с разрешение

Споменати места

Покажи споменатите места (1)
Семалто
село в Сярската област, тогава във византийски предели

Служби и термини

Покажи службите и термините (18)
хрисовул (златопечатник)
Златопечатна грамота — „златопечатно слово“, най-тържествената форма на царски акт, чиято сила виси на златен печат.
севаст
Почетно звание, а не платена служба: носителят му принадлежал към съсловието на провинциалните боляри и династи и имал право да съди, да глобява и да събира данъци. Дошло от Византия и към XIII–XIV в. широко разпространена титла на благородничеството.
практор
Данъчен чиновник и бирник, често със съдебна власт, който можел и да откупва данъка; практорите идвали в селата със стража.
дук
Управител на област (хора), назначаван пряко от владетеля и резидиращ в главния ѝ град; простонародно наричан кефалия.
катепан
Управител на катепаникион — област от няколко града и села — по-нисш от дука; българското съответствие било жупанът.
десеткар
Данъчен чиновник, който събирал десятъка — една десета — от продукцията: свине, овце, пчели (мед), вино, жито или сено, всяко по своя категория.
псар (кучкар)
Зависими люде, задължени да отглеждат и дресират ловните кучета на господаря и да събират кучета от населението.
апокрисиар
Пратеник — царски или чужд — който имал право на подслон, храна, стража и превоз, докато минавал през страната.
аподохатор
Събирачът на данъка аподохия, вземан в натура, и склададжия.
писец
Чиновник, който описвал и оценявал имотите за облагане; забраната „да не пише“ в грамотите го спира да прави кадастър на манастирското владение.
ангария
Принудителен труд и повинности: превоз на храни, стоки и строителни материали, поправяне на пътища, строеж на мостове и крепости, дори пазене на тъмници — отглеждането на кучета и соколи също. Персийска заемка, жива и днес в българския език.
комод
Допълнителен налог, вземан от бирниците, най-вероятно такса при мерене на житото (от византийския комодион).
митата
Задължението да се осигуряват подслон, храна и превоз на царската свита, пратеничества и войски, когато минавали през страната; българският термин бил приселица или постой — една от най-омразните тегоби.
аерико
Глоба или фискален налог, вземан в полза на съкровището.
метох
Зависимо владение: комплекс от земи, воденици, градини и къщи на по-малка църква или манастир, който с дарствена грамота можел да премине към голяма обител.
стас
Дялът — земята и имуществото на едно селско семейство.
правдини
Общинните земи и права към едно село — пасищата, горите и ливадите му — ползвани от всичките му жители.
парик
Лично свободен селянин, обвързан със земята, който не можел да продава дела си на лица извън властта на своя господар.

Описание

Датировка
април 1230 г.
Съхранява се в
Ватопедски манастир, Света гора

Връзки

Иван Асен II