1185–1396
Второто Българско Царство
През 1185 г. братята Петър и Асен вдигат въстание срещу Византия и България отново е независима. През следващите два века от Търново управляват царе от четири последователни династии, а при Иван Асен II властта ѝ стига от Черно море до Адриатика. Краят идва с превземането на Търново от османците през 1393 г. и на Видин през 1396 г.
Тук е събрано това, което знаем за тази държава: владетелите и родовете им, битките, монетите, грамотите, църквите и всекидневието, по трудовете на българските историци и по самите средновековни извори.
Опитайте да потърсите
Царството на картата
Към пълната карта →Въстанието на Асен и Петър (1185) възстановява българската държавност. Към 1186 г. се оформя царство около Търново на североизток, докато Византия още владее по-голямата част от Балканите, а Сърбия укрепва при Неманя.
Изберете държава от картата, за да прочетете кой я управлява и какво е положението в нея през тази година.
Разгледай царството
Избран владетел
Калиман Асен II
цар · 1256–1256
Калиман Асен II е един от най-кратко управлявалите и най-слабо засвидетелствани владетели на Второто българско царство. Цялото му царуване се побира в 1256 г.: той убива своя братовчед Михаил II Асен, завзема царската власт, но само след няколко месеца е свален и убит. Поради тази крайна краткост неговата биография може да бъде възстановена главно като история на династически преврат и на последвалия провал, а не като пълноценно разгърнато управление.
Калиман произхождал от страничен клон на Асеневци. Баща му бил севастократор Александър, брат на цар Иван II Асен, поради което Калиман бил племенник на най-могъщия владетел от династията и първи братовчед на Михаил II Асен. Севастократорската титла на Александър свидетелства за високото му място в династическата йерархия, но представените извори не съобщават какви земи или длъжности е държал, нито какво положение е заемал синът му преди 1256 г.
Събитие от историята
26 октомвриВъстанието на Асен и Петър
1185 г.В деня на Св. Димитър Солунски братята Асен и Петър вдигат въстание срещу Византия в Търново. Освещаването на новата църква Св. Димитър дава символичния старт на борбата, завършила с основаването на Второто Царство.
Знаете ли, че…
Стенописите в Боянската църква от 1259 г. са сред първите, които използват темперни бои върху суха стена, позволяващи корекции и по-голяма изразителност.
Църковната живопис
Избрани статии
Виж всички →
Теодор Светослав — Частично възстановяване (1300–1330)
Глава проследява как Теодор Светослав прекратява татарската опека, възстановява централната власт в Търново и печели важни успехи срещу Византия. След смъртта му през 1322 г. равновесието се разклаща, а управлението на Михаил Шишман завършва с поражението при Велбъжд през 1330 г.
Видинско царство — Последна съпротива (1396–1422)
След падането на Видин през 1396 г. последната българска държавност не изчезва веднага, а продължава да живее в изгнанието и претенциите на Константин II Асен. Между 1402 и 1422 г. османските междуособици, съюзите със съседни владетели и въстанието на Константин и Фружин поддържат надеждата за възстановяване, но тя завършва с неуспех и със смъртта на Константин в Белград.
Борил — Вътрешни борби (1207–1218)
След смъртта на Калоян през 1207 г. Борил овладява властта в Търново, но царуването му е белязано от вътрешни съперничества, териториално разпадане и натиск от латинци, сърби и унгарци. В отговор той разчита на походи, съюзи и църковни действия срещу богомилите, но през 1218 г. Иван Асен II се завръща и сваля Борил.
Иван Александър — Разцвет (1330–1355)
След поражението при Велбъжд и кризата в Търново Иван Александър възстановява властта си чрез преврат, военни действия и постепенна консолидация на центъра. Управлението му носи политическа стабилизация и културен разцвет, но към 1355 г. вече се очертават наследствени и регионални напрежения, които подкопават единството на държавата.
Места
Виж всички →
Созопол
Пристанищна крепост в южната част на Бургаския залив.
Средец
Главната крепост на запада, паднала под османска власт около 1382 г.
Търново
Столица на Второто българско царство от 1185 г. до превземането ѝ от османците през 1393 г.
Цепина
Родопска крепост, за която през XIII век воюват България и Никея.
Новини
Виж всички →
Битката при Никопол (25 септември 1396 г.) и съдбата на цар Иван Срацимир
Павлов проследява кръстоносния поход на крал Сигизмунд от Буда до разгрома при Никопол и отношението на похода към Видинското царство. Основната му теза е, че Иван Срацимир не е пленен веднага след битката, а при по-късен поход на Баязид срещу Унгария през 1397/1398 г., както датират Българската анонимна хроника и сръбските летописи.
Българският исторически Северозапад през XII - XV в.
Обзор на спора за Белград, Браничево и Поморавието между България, Унгария и Сърбия – от Калоян и Иван Асен II до Михаил III Шишман и Видинското царство на Константин II Асен. Статията завършва с малко познатите български крепости и манастири в днешна Източна Сърбия.
Господарките на българското Поморавие през XIV век
Разказ за ктиторските портрети в църквите в Станичене и Долна Каменица – болярско семейство, свързано с Шишмановци, младата Арета с необичайното си име и деспотица, в която някои виждат младата Анна Неда. Облеклото и надписите показват силни връзки на Видинската област с Унгария и католическия свят.
Знатни „дами“ на средновековна Добруджа и Черноморието през XIV в.
Павлов разглежда загадъчната Севина от грамотата за манастира при Емине, деспотица Кераца Петрица – майката на Иван Александър, наречена в папско писмо католичка – и жените от рода на деспот Добротица. Допуска, че Иван Александър е прекарал младостта си във Варна и Карвунската земя, и представя новите находки от Калиакра и Дръстър.
Престолонаследие
Виж всички →Асеневци
- Петър IV (Теодор-Петър)1185–1197Заедно с брат си Асен I вдига въстанието от 1185 г. срещу Византия, което поставя началото на Второто българско царство. Коронясан като цар под името Петър.
- Иван Асен I1190–1196Един от водачите на въстанието от 1185 г. и основоположник на Асеневата династия. Убит през 1196 г. от болярина Иванко. Баща на бъдещия цар Иван Асен II.
- Калоян1197–1207Най-младият от тримата братя Асеневци. Разгромява латинците при Одрин (1205) и пленява император Балдуин I. Загива при обсадата на Солун през 1207 г.
- Борил1207–1218Племенник на Калоян, заел престола след неговата смърт, изтласквайки малолетните синове на Асен I. Свален през 1218 г. от Иван Асен II.
- Иван Асен II1218–1241Най-могъщият владетел на Второто българско царство. След победата при Клокотница (1230) разгромява Теодор Комнин и разпростира властта си от Одрин до Драч. Първи брак с унгарската принцеса Анна-Мария, втори — с Ирина Комнина.
- Калиман Асен I1241–1246Малолетен син на Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. Възкачва се на престола на седемгодишна възраст под регентство. Умира при неясни обстоятелства през 1246 г.
- Михаил II Асен1246–1256Син на Иван Асен II от Ирина Комнина. Възкачва се малолетен; през неговото царуване България губи територии във войните с Никея. Убит през 1256 г. от братовчед си Калиман.
- Калиман Асен II1256–1256Син на севастократор Александър (брат на Иван Асен II). Убива братовчед си Михаил II Асен и заграбва престола, но е свален и убит само след няколко месеца.
- Мицо Асен1256–1257Зет на Иван Асен II чрез брака си с дъщеря му Мария. Изтласкан от Константин Тих, оттегля се във византийски владения; синът му Иван Асен III по-късно за кратко завзема престола.
- Константин Тих Асен1257–1277Болярин от сръбски произход, избран за цар през 1257 г.; приема името Асен, за да се свърже с династията чрез брака си с Ирина Ласкарина. Загива в битката срещу въстаника Ивайло през 1277 г.
Други
- Ивайло1278–1279Селянин, вдигнал народно въстание срещу татарските набези и болярската немощ. След гибелта на Константин Тих се жени за вдовицата му Мария Палеологина и е провъзгласен за цар. Убит в татарския стан през 1280 г.
- Иван Асен III1279–1280Син на Мицо и Мария Асенина, внук на Иван Асен II. Поставен на престола с византийска подкрепа срещу Ивайло, но скоро бяга в Константинопол, оставяйки властта на Георги Тертер I.
Тертеровци
- Георги Тертер I1280–1292Болярин от кумански произход, основател на Тертеровата династия. След бягството на Иван Асен III заема престола. Принуден да признае татарска зависимост; абдикира през 1292 г.
- Тодор Светослав1300–1321Син на Георги Тертер I. Връща престола на Тертеровци, освобождава България от татарска зависимост и стабилизира държавата. Жени се за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския съимператор Михаил IX.
- Георги Тертер II1321–1322Син на Тодор Светослав, последен владетел от Тертеровата династия. Управлява едва около година и умира бездетен през 1322 г., с което династията угасва.
Смилец
Шишмановци
- Михаил III Шишман Асен1323–1330Деспот на Видин, син на Шишман Видински и асеновска принцеса; избран за цар през 1323 г. след угасването на Тертеровци, основавайки Шишмановата династия. Загива в битката при Велбъжд срещу сърбите през 1330 г.
- Иван Стефан1330–1331Син на Михаил III Шишман и сръбската принцеса Анна-Неда. Заема престола след Велбъжд, но е свален през 1331 г. от болярската върхушка в полза на братовчед си Иван Александър.
- Иван Александър1331–1371Племенник на Михаил III Шишман, син на деспот Срацимир и Петрица (сестра на Михаил). Дълго и културно бляскаво царуване; в края му обаче дели държавата между синовете си, отслабвайки я пред османската заплаха.
- Михаил Асен IV1332–1355Най-възрастен син на Иван Александър от първия му брак, провъзгласен за съцар и определен за наследник. Загива в бой срещу османците около 1355 г. преди баща си.
- Иван Асен IV1337–1349Син на Иван Александър от Теодора Басараб, издигнат в съцарско достойнство. Загива в сражение срещу османците през 1349 г.
- Иван Срацимир1356–1396Син на Иван Александър от първия брак; получава Видинското царство като отделен дял около 1356 г. Управлява Видин до османското завоевание през 1396 г.; умира в плен.
- Иван Шишман1371–1395Син на Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора. Последен цар на Търновското царство; управлява смалена и обсадена държава, която пада под османска власт през 1393–1395 г.
