Второто Българско Царство
Второто българско царство (1185–1396) е средновековната българска държава, възникнала когато братята Петър и Асен вдигат въстание срещу византийската власт и възстановяват царството със столица Търново. През следващите две столетия то се превръща в една от водещите сили на Балканите.
Царството достига върха си при Иван Асен II, чиято победа при Клокотница през 1230 г. разпростира българската власт от Черно море към Адриатика. Престолът последователно държат четири династии — Асеневци, Тертеровци, Смилец и Шишмановци — а Търново се превръща в средище на православна книжовност, изкуство и просвета.
Четиринадесети век носи разпадане на царствата Търново, Видин и Добруджа и засилващ се османски натиск. Поражението на Марица през 1371 г. предрешава съдбата на царството; с падането на Търново през 1393 г. и на Видин през 1396 г. средновековната българска държава престава да съществува.
Опитайте да потърсите
Разгледай царството
Избран владетел
Калиман Асен II
цар · 1256–1256
Калиман Асен II е един от най-кратко управлявалите и най-слабо засвидетелствани владетели на Второто българско царство. Цялото му царуване се побира в 1256 г.: той убива своя братовчед Михаил II Асен, завзема царската власт, но само след няколко месеца е свален и убит. Поради тази крайна краткост неговата биография може да бъде възстановена главно като история на династически преврат и на последвалия провал, а не като пълноценно разгърнато управление.
Калиман произхождал от страничен клон на Асеневци. Баща му бил севастократор Александър, брат на цар Иван II Асен, поради което Калиман бил племенник на най-могъщия владетел от династията и първи братовчед на Михаил II Асен. Севастократорската титла на Александър свидетелства за високото му място в династическата йерархия, но представените извори не съобщават какви земи или длъжности е държал, нито какво положение е заемал синът му преди 1256 г.
Събитие от историята
25 септемвриБитката при Никопол
1396 г.Султан Баязид I разгромява обединената кръстоносна армия при Никопол. Поражението слага край на последните надежди за освобождение и затвърждава османското господство над Балканите за векове напред.
Знаете ли, че…
Драгановият миней от XIII век е един от най-ранните източници на българско църковно пеене, защото съдържа музикална нотация, а не само текстове на богослужението.
Драганов миней
Избрани статии
Виж всички →Борил — Вътрешни борби (1207–1218)
Цар Борил управлява България в периода 1207–1218 г., време на вътрешни борби и външнополитически предизвикателства. Неговото царуване е белязано от конфликти с вътрешни претенденти, богомилски ереси и неуспешни военни кампании срещу латинците и съседните владетели.
Династия и брачна политика
Династията на Асеневци играе ключова роля във Второто българско царство и неговите политически отношения с Византия и съседните държави. Брачната политика на Асеневци е стратегически инструмент за укрепване на властта и създаване на съюзи, като често включва бракове с византийски, сръбски и други аристократични фамилии.
Дипломация
Дипломацията на Второто българско царство се развива между стремежа към международно признание, борбата за балканско надмощие и необходимостта от приспособяване към постоянно променящи се съотношения на силите. Българските владетели използват папски корони, църковни споразумения, династични бракове, търговски привилегии, военни коалиции и отношения със степните владетели като взаимно допълващи се инструменти. От Калоян и Иван II Асен до Теодор Светослав и Иван Александър успехът на тази политика зависи от способността на Търново да противопоставя една сила на друга. През XIV век обаче раздробяването на държавата, сръбското разширение и османското настъпление постепенно лишават българската дипломация от свобода на действие.
Исихазмът и монашеството
През XIV век исихазмът се превръща в главната обновителна сила на православното монашество в България, като съчетава безмълвна молитва, строг аскетизъм, духовно наставничество и книжовен труд. Пренесено от Света гора и от Григорий Синаит в Парория, движението получава решаваща подкрепа от цар Иван Александър и намира трайно средище в Килифаревския манастир на Теодосий Търновски. Чрез Евтимий исихасткото обновление преминава от монашеските общности към върховната църковна власт, литературната норма и организираната борба срещу ересите. Българските монаси, книжовници и архиереи превръщат това наследство в общославянско явление, достигнало до Сърбия и Русия.