♚ Константин Тих Асен

Константин Тих Асен се възкачва в обстановка на продължителен упадък след смъртта на Иван Асен II през 1241 г. Малолетни владетели, болярски съперничества и загубите от Никея отслабват централната власт, а татарското преминаване през България през 1242 г. причинява тежки разорения. Плащането на данък на татарите е засвидетелствано още през 1253 г. и вероятно е било наложено при нашествието от 1242 г. Така Константин наследява държава, притисната между Никея, Унгария и степните владетели, с разклатен контрол над Видин и югоизточните области.

Непосредственият път към престола започва с кризата от края на 1256 г. Цар Михаил Асен е смъртно ранен при болярски заговор, вероятно през декември, а първият му братовчед Коломан, син на севастократор Александър, за кратко се опитва да овладее властта. Коломан насилствено се жени за вдовицата на Михаил, дъщеря на Ростислав Михайлович, но среща съпротива, бяга от Търново и е убит. В началото на 1257 г. Ростислав нахлува от Мачва и установява властта си във Видин, където носи титлата цар на България. В югоизточните земи Мицо, родственик на Иван Асен II и съпруг на сестра на Михаил Асен, също се провъзгласява за цар. В традиционните владетелски списъци Мицо е предшественик на Константин, но изворите не доказват, че действително е управлявал Търново.

Докато Мицо господства в югоизтока, а Ростислав във Видин, търновските боляри отхвърлят и двамата претенденти и през 1257 г. избират за цар един от своите — Константин Тих. Георги Акрополит поставя избора му след краткото управление и бягството на Коломан, докато Георги Пахимер представя Константин като пряк приемник на Михаил Асен; и двамата обаче свързват възкачването му с волята на болярската върхушка. Константин притежава значителни имения около Средец, днешна София, и е от сръбски произход, свързан по майчина линия със сръбската владетелска среда. Точните имена на родителите му и конкретната степен на това родство не са сигурно установени, а за негови братя или сестри няма надеждни сведения.

Изборът на човек извън Асеневия род поражда очевиден проблем с легитимността. Константин го решава чрез приемането на името Асен и чрез династичен брак. Акрополит съобщава, че той вече имал съпруга, с която трябвало да се разведе; името и произходът на тази първа жена не са известни. През 1258 г. Константин се жени за Ирина Ласкарина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка по майчина линия на Иван Асен II. Така правата му се изравняват по династична тежест с тези на Мицо. Ирина е и сестра на малолетния никейски император Йоан IV Ласкарис, поради което бракът едновременно свързва Константин с Асеневци и скрепява съюз с Никея.

През 1258–1259 г. отношенията с Никея остават мирни, а за 1259 г. изворите не посочват отделен българо-никейски поход. Вероятно през януари 1260 г. историкът и висш никейски служител Георги Акрополит посещава Търново, за да потвърди съюза. Към ранния период на царуването принадлежи и Боянският ктиторски надпис от 1259 г., в който Константин Асен е назован като действащ български цар; самото изписване на църквата е дело на севастократор Калоян и Десислава и не бива автоматично да се представя като лична царска поръчка. Първата известна монетна емисия на Константин носи владетелското му име без добавката Асен — показателен белег, че династичната му самолегитимация е била постепенен процес.

В края на 1260 г. Константин използва войната между Унгария и Бохемия. Ростислав е повикан да подпомогне унгарците и отвежда значителна част от войските си, поради което Видинската област остава слабо защитена. Българският цар овладява Видин и възстановява властта си над провинцията до границите на Браничево. След този успех негови войски преминават Дунав, нахлуват в Северинския банат и за кратко заемат части от него. Западните сведения за „българи“, сражаващи се в Бохемия на страната на Унгария, се отнасят до хората на Ростислав, а не до армия, изпратена от Константин.

Унгарският отговор идва след сключването на мира с Бохемия през март 1261 г. Походът е предвождан от съвладетеля и престолонаследник Стефан V. Унгарците отново завладяват Видин и принуждават Константин да изтегли силите си, след което навлизат в същинските български земи и достигат стените на Търново. Обсаден е и дунавският Лом, разположен източно от Видин. Няма сведения Константин да е приел генерално сражение; вероятно той отстъпва с основната си армия към столицата и я запазва. В края на бойния сезон унгарците се изтеглят, но широко разпространеното твърдение, че това станало по силата на българо-унгарски договор, не е подкрепено с доказателства. Ростислав е възстановен във Видин като унгарски съюзник и титулярен цар на България.

През юли 1261 г. Михаил VIII Палеолог възстановява византийската власт в Константинопол, а в края на годината ослепява и сваля Йоан IV Ласкарис. Тъй като сваленият император е брат на царица Ирина, българо-византийските отношения рязко се влошават. Изворите приписват на Ирина значителна роля за насочването на Константин срещу Михаил VIII, макар да не позволяват да се измери точно политическото ѝ влияние. През 1262 г. българските войски нахлуват във византийска Тракия. Съдейки от последвалото им византийско възвръщане, тогава вероятно са завзети Филипопол и Станимака, както и други крепости, но изворите не дават пълен списък на придобивките.

През 1263 г. Византия преминава в контранастъпление и си връща Филипопол и Станимака. Към същата година по-убедително се отнасят и събитията около Месемврия, в които се преплитат претенциите на Мицо, натискът на Константин и византийската намеса. В по-старата литература този епизод често е поставян през 1260 г., но такава датировка би противоречала на засвидетелствания мир между България и Никея до 1261 г. и на мълчанието на отлично осведомения Акрополит. Следователно войната с възстановената Византийска империя започва през 1262 г., а не по време на предходния никейски съюз.

За времето между походите от 1263 г. и началото на 1270-те години сведенията са откъслечни и не позволяват да се състави непрекъсната поредица от ежегодни военни действия. След смъртта на Ирина следващата известна царска съпруга е Мария Палеологина, племенница на Михаил VIII. Поради споменатия от Акрополит по-ранен развод това е най-малко третият брак на Константин, макар Мария да е втората му поименно известна династична съпруга. От нея той има единствения си сигурно засвидетелстван син Михаил Асен Константинов, предназначен за наследник. Точната рождена дата на детето не се установява от предоставените сведения.

Бракът с Мария временно създава възможност за помирение с Михаил VIII, но скоро поражда нов спор. В историографската реконструкция императорът обещава като брачно условие черноморските градове Месемврия и Анхиало, ала отказва да ги предаде, когато Константин настоява за изпълнение на уговорката. Разгневеният цар нахлува в Тракия, вероятно през 1271 г. Византия отговаря не само със собствени средства, а и чрез съюза си с татарския властелин Ногай. Походът на Ногай през Дунав причинява тежко разорение на България и принуждава Константин да сключи мир с империята. Условията на този мир не са подробно известни.

През 1272 или 1273 г. Константин се присъединява към коалицията на Карл Анжуйски срещу Михаил VIII. Съюзът е логичен опит за излизане от дипломатическата изолация, но не довежда до засвидетелствана голяма българска кампания. На 1 август 1272 г. умира унгарският крал Стефан V; наследява го десетгодишният Ласло IV под регентството на майка си Елисавета. Въпреки промяната в Унгария Константин остава ограничен от съчетания натиск на Византия, унгарските интереси и Ногай. За 1273–1276 г. изворите не дават надеждна хронология на отделни български походи. Дворът на Мария е враждебен към църковната политика на Михаил VIII и към Лионската уния от 1274 г., но не е запазен български съборен акт, който да позволява подробно описание на официалната позиция на царя.

Вътрешното управление е белязано от зависимостта на короната от болярите, които са избрали Константин, и от продължаващо териториално разпадане. Видин многократно се отделя от Търново, а съперници като Ростислав и Мицо могат да носят царска титла извън столицата. Този модел предвещава трайния видински сепаратизъм на следващите столетия. Към края на живота си Константин получава тежко телесно увреждане и става почти неподвижен; точната дата и причината не могат да бъдат установени от наличните откъси. Неспособността му лично да води войската увеличава политическата тежест на Мария Палеологина, която поема значителна част от държавните дела и защитава наследствените права на малолетния Михаил.

За църковната и манастирската политика свидетелства приписваната на Константин Виргинска грамота за манастира „Св. Георги Горг“ край Скопие, достигнала чрез по-късна потвърдителна традиция и затова изискваща внимателна изворова критика. Текстът очертава царско потвърждаване на манастирски имоти, права и данъчни облекчения и показва как владетелската власт се намесва в отношенията между манастирите, зависимото население и местната администрация. Боянският надпис и забележителната живопис от 1259 г. свидетелстват за жизнена аристократична и православна култура при неговото царуване, но не доказват самостоятелна мащабна строителна програма на Константин. Имената на търновски патриарси или конкретни негови църковни реформи не са достатъчно осветлени в предоставения изворов корпус.

Монетосеченето е един от най-непосредствените белези на царския суверенитет. Ранната емисия без името Асен отразява първоначалния етап на легитимацията, докато по-късната титулатура вече подчертава връзката с династията. Съхранените монети следват византийския по произход тип на средновековното балканско монетосечене, но не дават достатъчно основание за точни оценки на държавните приходи или обема на търговията. Стопанството е обременено от военните действия във Видинско и Тракия, татарския данък и опустошителните набези. Особено през 1270-те години несигурността южно от Дунав разрушава производството и местния обмен; въпреки това грамотите, манастирските владения и собственото монетосечене показват, че административният и стопанският живот не е прекъснал напълно.

През 1277 г. натрупаното недоволство от татарските грабежи, слабата защита и болярската разпокъсаност прераства в широко въстание, предвождано от селянина Ивайло. Константин излиза срещу въстаниците въпреки физическата си немощ. Към края на 1277 г. част от привържениците му го изоставя, царската войска е разбита и владетелят е убит в сражението. Изворите в предоставения корпус не посочват сигурно нито деня, нито мястото, нито отделно установено име на тази битка, поради което такива подробности не могат да бъдат добавяни. Смъртта му приключва двадесетгодишно царуване — едно от най-продължителните в дотогавашната история на възстановеното Българско царство след управлението на Иван Асен II.

След гибелта на Константин Мария продължава да държи Търново като регентка на малолетния Михаил, докато Ивайло завладява редица градове и обсажда столицата. В този смисъл политическият наследник на Константин е Ивайло, макар царското семейство да не губи веднага столицата. Михаил VIII се намесва в началото на 1278 г., издига за цар сина на Мицо — Иван Асен III — и го жени за дъщеря си Ирина. Така смъртта на Константин не решава наследствения въпрос, а открива нова гражданска война между Ивайло, регентството на Мария и подкрепяния от Византия претендент. Михаил Асен Константинов не успява да наследи трайно бащината власт.

Историческото значение на Константин Тих Асен е противоречиво. Той успява временно да възстанови Видин през 1260 г., да предприеме настъпление в Тракия през 1262 г. и да запази Търново при унгарското нахлуване от 1261 г., но нито едно от тези постижения не става трайно. Основните разкази идват от Георги Акрополит и Георги Пахимер, които се разминават за престолонаследието след убийството на Михаил Асен; унгарските и западните сведения допълват картината за Видин и походите от 1260–1261 г. Монетите, Боянският надпис и грамотната традиция дават различен тип свидетелства, но не запълват всички хронологични празноти. Многобройните откъси за други лица на име Константин Асен от XIV–XV в. се отнасят до по-късни представители на рода и не бива да се смесват с царя, загинал през 1277 г.