ГербВторото Българско Царство

Хронология

Второто Българско Царство · 1185–1396

От възстановяване до гибел — два века, разказани в пет глави. Всяка глава събира периодите, които ѝ принадлежат, с годините, които обхващат, ключовите събития, записани за тях, и каква част от царството Търново все още държи. Проследете нишката от въстанието от 1185 г., през златния век на Иван Асен II, до последната съпротива във Видин; отворете който и да е период за пълната статия.

I

Преди царството

1018–1185

България под Константинопол — тлеещата държавност преди въстанието.

Няма българско царство — земите са под византийска власт.
1018–1185
167 г.

Византийско владичество

Главата проследява как след 1018 г. българските земи са включени във византийската провинциална, военна, данъчна и църковна система, без това да изтрива паметта за българската държавност. Натрупването на въстания, фискален натиск, външни кризи и отслабването на империята след 1180 г. подготвят избухването на движението на Асен и Петър и края на византийското владичество през 1185 г.

  • 1018след разгрома на Първото българско царство българските земи са включени във византийската провинциална система и е създадена тема България
  • 1028тема България е обединена с тема Солун
  • 1055–1065България отново влиза в по-широко областно съчетание със Солун и Сервия
  • 1065северните предели са разширени до Дунав за общо командване срещу узйската опасност
  • 1072въстанието на Георги Войтех
  • 1074бунтът на Нестор в Дръстър
  • 1096при преминаването на Първия кръстоносен поход управителят пребивава в Ниш и Белград
  • 1100Теофилакт Охридски пише до Йоан Комнин за съдействие срещу данъчните произволи и за облекчаване на данъци
  • 1166Мануил I Комнин сменя сръбския владетелски ред
  • 1172Мануил I принуждава Стефан Неманя да се подчини лично, а Бела III заема унгарския престол
  • 1180смъртта на Мануил I и малолетното управление на Алексий II отварят политическа празнина
  • 1182антилатинските настроения във Византия прерастват в кървав взрив в Константинопол
Виж статията →
II

Възходът

1185–1241

Въстание, възстановяване и изкачване до имперска мощ.

12 области · Иван Асен II · 1230 — Одрин · Сяр · Прилеп
Виж на картата →
1185–1197
12 г.

Основаване на Второто царство

Главата проследява как от отказа в Кипсела през 1185 г. избухва въстанието на Асен и Петър и бързо се превръща във възобновяване на българската държава с център в Търново. Между 1186 и 1197 г. войната с Византия, съюзът с куманите, опитите за международно признание и династичните убийства оформят ранната история на Второто българско царство.

  • 1185Иван и Теодор-Петър се явяват при Исаак II Ангел в Кипсела, искат служба и земя в Хемус, но след отказа и унижението се връщат в търновския район като открити водачи на бунта.
  • 1185В Търново се съсредоточава новият политически център, укрепват се укрепленията и се издига храм на св. Димитър като знак за легитимност.
  • 1185Теодор приема името Петър и поема царските инсигнии, с което се заявява претенцията за възстановена българска власт.
  • 1186Исаак II Ангел лично навлиза в българските земи и преминава през старопланинските проходи, но не успява да сломи съпротивата.
  • 1186След преговори императорът се оттегля без траен военен контрол, а Иван Асен и Петър укрепяват властта си.
  • 1186Братята преминават отвъд Дунава и довеждат куманска конница, с която се връщат в България.
  • 1186–1187Българските сили започват да действат и в южните области, като удрят там, където императорът не може да поддържа постоянен фронт.
  • 1187Български отреди се появяват в Тракия и нанасят удари край Лардея, Берое и около Филипопол, като Никита Хониат подчертава ролята на Асен.
  • 1187–1188Исаак II Ангел предприема нов поход и обсажда Ловеч в продължение на три месеца, пленява съпругата на Иван Асен и взема за заложник най-малкия брат Калоян, но не успява да възстанови стария ред.
  • 1189Иван Асен и Петър изпращат пратеници до армията на Фридрих I Барбароса и предлагат съюз срещу Исаак II Ангел.
  • 1190Исаак II Ангел достига до Търново, но е разгромен в старопланински проход и бяга до Берое.
  • 1195Иван Асен нанася нов удар над ромеите край Сяр.
Виж статията →
1197–1207
10 г.

Калоян — Войни с кръстоносци

Главата проследява как Калоян превръща възстановената българска държава в активен фактор срещу Византия и Латинската империя. Чрез съюзи, дипломатическа игра с папството и решителни военни действия той постига големи успехи, но управлението му завършва внезапно с убийството му при обсадата на Солун през 1207 г.

  • 1197след смъртта на Петър властта преминава в ръцете на Калоян.
  • 1198Калоян привлича Иванко и го използва като съюзник срещу Византия.
  • 1198към българската страна е привлечен Добромир Хриз.
  • 1198–1202оформя се широк антивизантийски пояс в Тракия, Родопите и Македония.
  • 1201куманските съюзници са изпратени към Тракия, а Констанция е обсадена и овладяна.
  • 1201Варна е превзета и византийското присъствие по северното Черноморие е изтласкано.
  • 1202след петгодишната кампания е сключен мир с Византия.
  • 1204кръстоносците превземат Константинопол и възниква Латинската империя.
  • 1204Калоян получава корона от папски легат и признава папското върховенство.
  • 1205след отказа на кръстоносците Калоян се ориентира към гръцката съпротива срещу латините.
  • 1205победата при Одрин и пленяването на Бодуен променят силовия баланс на Балканите.
  • 1205следват походи към Серес и нови действия в Тракия.
Виж статията →
1207–1218
11 г.

Борил — Вътрешни борби

След смъртта на Калоян през 1207 г. Борил овладява властта в Търново, но царуването му е белязано от вътрешни съперничества, териториално разпадане и натиск от латинци, сърби и унгарци. В отговор той разчита на походи, съюзи и църковни действия срещу богомилите, но през 1218 г. Иван Асен II се завръща и сваля Борил.

  • 1207Умира Калоян пред стените на Солун и Борил овладява властта в Търново при неясни обстоятелства.
  • 1207Законните наследници Иван Асен и Александър са отведени встрани от Търново и изчезват от българската сцена.
  • 1208Българите отново се появяват в Тракия и първият сблъсък с император Анри край Бероя завършва без решителен изход.
  • 1208Борил търпи тежко поражение край Пловдив.
  • 1208Алексий Слав влиза в близки отношения с император Анри и получава деспотско достойнство и дъщеря му за съпруга.
  • 1211В Търново започва първият антибогомилски събор в българската държава.
  • 1211Избухва Видинското въстание, а Борил търси помощ от унгарския крал Андрей II, вероятно срещу отстъпване на земи около Белград и Браничево.
  • 1211Борил търси опора в Никея срещу нарастващата латинска опасност.
  • 1211Борил предприема поход срещу Солунското кралство и е разбит от ломбардските барони, подпомагани от Алексий Слав.
  • 1214Унгарски пратеници договарят годежа на първородния син на Андрей II с дъщерята на Борил.
  • 1216Умира император Анри и латинската опора на Борил отслабва.
  • 1217Унгарският крал заминава на кръстоносен поход, с което Борил губи още една външна подпора.
Виж статията →
1218–1241
23 г.
★ Връх

Иван Асен II — Разцвет

Главата представя царуването на Иван Асен II като връх на Второто българско царство: от завръщането му през 1218 г. и дипломатическото укрепване на държавата до голямата победа при Клокотница, възстановяването на патриаршията и утвърждаването на България като водеща сила на Балканите. Паралелно са проследени и вътрешните измерения на разцвета — държавно устройство, църковна организация, стопански подем и широки външнополитически връзки до смъртта му през 1241 г.

  • 1218Иван Асен се завръща от руските земи с руски наемници, овладява Търново след обсада и Борил е свален и ослепен.
  • 1218Иван Асен II сключва брак с дъщерята на унгарския крал Андрей II с папска благословия; по всяка вероятност са върнати Браничево и Белград.
  • 1228В латинския Константинопол се обсъжда женитба на Балдуин II с дъщерята на българския цар и дори регентство на Иван Асен II.
  • 1230Теодор Комнин нарушава споразуменията и напада България.
  • 1230При Клокотница Иван Асен II разгромява Теодор Комнин и пленява него и болярите му.
  • 1230След победата България разширява властта си от Черно море до Адриатика и владетелят приема титулатурата „цар на българи“.
  • 1230В завоюваните земи са поставени български митрополити и епископи, а Българската църква възвръща цялостта си.
  • 1230Издадена е дубровнишката грамота, която урежда широки търговски права и свободно движение на дубровнишките търговци.
  • 1230Появява се първата българска златна монета и монетният и надписният език на властта подчертават самодържавния характер на царуването.
  • 1235Възстановена е Българската патриаршия.
  • 1235Иван Асен II влиза в съюз с Йоан III Ватац срещу Константинопол и българите и никейците действат съвместно.
  • 1237Иван Асен II се жени за дъщерята на пленения Теодор Комнин и го освобождава.
Виж статията →
III

Нестабилност и възстановяване

1241–1330

Монголски натиск и оспорвани корони отстъпват на крехко възстановяване.

6 области · Тодор Светослав · 1300 — Търново · Видин
Виж на картата →
1241–1256
15 г.

Първо монголско нашествие

Главата проследява как след смъртта на Иван II Асен България навлиза в епоха на малолетни владетели, регентства и нарастваща външна зависимост. Монголското нашествие, настъплението на Никея и последвалите териториални загуби постепенно свиват държавата, докато дипломацията и династическата пропаганда се опитват да задържат останките от нейната сила.

  • 1241Умира Иван II Асен и престолът преминава към малолетния Калиман I.
  • 1241Калиман I е провъзгласен за цар; управлението е поето от регентство, подновени са договорите с Никея и е сключено двугодишно примирие с Латинската империя.
  • 1241Монголите преминават през българските земи, нанасят разрушения и поставят България в данъчна зависимост.
  • 1241Папа Инокентий IV отправя писмо до Калиман I с призив българите да се върнат към католическата вяра.
  • 1246Умира Калиман I и на престола е издигнат Михаил II Асен, отново като малолетен владетел.
  • 1246Йоан III Дука Ватаци предприема настъпление в Тракия и Македония; пада Сяр.
  • 1246България губи значителни части от Тракия и Македония, а Браничево и Белградската област отново се откъсват.
  • 1247Търново действа съвместно с Никея срещу Латинската империя.
  • 1253Сключен е договор с Дубровник, уреждащ търговските отношения и сътрудничеството срещу Сърбия.
  • 1253Засвидетелстван е татарски данък, наложен върху България.
  • 1254След смъртта на Йоан III Дука Ватаци българските войски настъпват в Родопите и овладяват редица крепости и области.
  • 1254При Марица българите са отблъснати от Теодор II Ласкарис и Никея възстановява надмощието си в Тракия.
Виж статията →
1256–1280
24 г.

Константин Тих и Ивайловото въстание

Главата проследява как след 1256 г. Константин Тих се опитва да укрепи властта си чрез династическа легитимация, но царството остава под постоянен натиск от Унгария, Византия и татарите. Кризата завършва с Ивайловото въстание, смъртта на Константин Тих и поредната смяна на върха на държавата до идването на Георги I Тертер.

  • 1256търновските боляри издигат Константин Тих след разклащането на властта на Калиман и появата на Мицо.
  • 1256българите изтласкват голяма куманска сила в Тракия; мирът с Никея се постига чрез военен баланс.
  • 1258Константин Тих се жени за Ирина Ласкарина и укрепва връзката си с никейско-византийския лагер.
  • 1259унгарски войски нахлуват отвъд Дунава.
  • 1260българският отговор към Северин завършва с поражение и временно унгарско овладяване на Видин.
  • 1261възстановяването на Византия в Константинопол изостря съперничеството с България.
  • 1262български войски навлизат дълбоко в Тракия и достигат Виза, опустошавайки околностите.
  • 1263ромеите си връщат Стенимахос, Филипопол и крепостите по черноморския пояс.
  • 1271татарски удар отвъд Дунав разорява България.
  • 1273братята Дърман и Куделин създават самостоятелно владение в Браничево.
  • 1277движението на Ивайло довежда до смъртта на Константин Тих, а Мария поема регентството за Михаил.
  • 1278Ивайло обсажда Търново, Иван Асен III пристига като византийски кандидат, а татарски отряди достигат столицата.
Виж статията →
1280–1300
20 г.

Начало на нестабилността

Главата проследява как между 1280 и 1300 г. Българското царство навлиза в дълбока политическа нестабилност, белязана от бърза смяна на владетели, болярска разпокъсаност и силен натиск от татари, Византия и Сърбия. Дипломацията, заложничеството и династическите бракове временно удържат положението, но в края на периода властта в Търново отново се решава чрез преврат и насилие.

  • 1280Георги I Тертер поема престола в Търново след оттеглянето на Йоан III Асен и неуспеха на Ивайло.
  • 1281България се включва в антивизантийския лагер, свързан с плановете на Шарл I Анжуйски.
  • 1284Георги I Тертер сключва мир с Византия; Андроник II се задължава да върне първата му съпруга, а България връща сестрата на Йоан Асен III.
  • 1284Тертер се сродява със Сърбия, като дава дъщеря си Анна за жена на Стефан Урош II Милутин.
  • 1284След татарските набези Георги I Тертер признава върховенството на Ногай и започва да плаща данък.
  • 1284Тертер изпраща дъщеря си в дома на Ногай, а сина си Теодор Светослав — като заложник в татарския двор.
  • 1291Обединените сили на Драгутин и Милутин разгромяват Дърман и Куделин в Браничево.
  • 1292Деспот Шишман нахлува в Сърбия начело на голяма войска, в която има и множество татари.
  • 1292След разгрома Шишман се спасява към Видин, а сърбите обсаждат столицата на деспотството.
  • 1297Татарите нахлуват и опустошават Източна Тракия по време на царуването на Смилец.
  • 1298Смилец умира в началото на ноември, а малолетният Иван IV Смилец наследява престола.
  • 1298Реалната власт преминава у майката на Иван IV Смилец и у зет ѝ деспот Алдемир.
Виж статията →
1300–1330
30 г.

Теодор Светослав — Частично възстановяване

Глава проследява как Теодор Светослав прекратява татарската опека, възстановява централната власт в Търново и печели важни успехи срещу Византия. След смъртта му през 1322 г. равновесието се разклаща, а управлението на Михаил Шишман завършва с поражението при Велбъжд през 1330 г.

  • 1300Теодор Светослав завзема властта в Търново и започва откъсването на държавата от татарската опека.
  • 1300Чака е овладян и удушен, с което е премахната пряката татарска намеса.
  • 1300Патриарх Йоаким е хвърлен в Янтра при разправата с противниците на новия цар.
  • 1300Византия изпраща претендента Михаил, но той не намира здрава опора около Търново.
  • 1300Теодор Светослав започва да възстановява връзките на зависимост и вярност в южните български земи.
  • 1304Българите преминават в настъпление срещу Византия и разгромяват ромейската войска при Скафида.
  • 1304Българският контрол е възстановен върху Месемврия и Ахелойския бряг.
  • 1307Мирът с Византия признава българските завоевания по Черноморието и до Тунджа.
  • 1307Теодор Светослав се жени за Теодора, внучка на Андроник II.
  • 1322Теодор Светослав умира през есента, оставяйки крехко политическо равновесие.
  • 1323Михаил Шишман е избран за владетел, а Видин е присъединен към Търново.
  • 1327Срещата при Черномен закрепва съюза между Михаил Шишман и Андроник III.
Виж статията →
IV

Златната есен

1330–1355

Късен разцвет на книжовността и изкуството, докато границите утихват.

6 области · Иван Александър · 1331 — Търново · Видин · Никопол
Виж на картата →
1330–1355
25 г.

Иван Александър — Разцвет

След поражението при Велбъжд и кризата в Търново Иван Александър възстановява властта си чрез преврат, военни действия и постепенна консолидация на центъра. Управлението му носи политическа стабилизация и културен разцвет, но към 1355 г. вече се очертават наследствени и регионални напрежения, които подкопават единството на държавата.

  • 1330Войната при Велбъжд завършва с гибелта на Михаил III Шишман Асен и тежко разклащане на българската държава.
  • 1330След битката българският престол е зает от Иван Стефан като сръбско протеже, но без да донесе стабилност.
  • 1330Мирът с Андроник III е ратифициран и осигурява кратък прозорец на относително спокойствие.
  • 1331В Търново боляри начело с Раксин и Филип извършват преврат и издигат Иван Александър на престола.
  • 1331Ана и Иван Стефан напускат България и търсят убежище в Сърбия.
  • 1331Белаур организира съпротива срещу новия режим във Видинския апанаж.
  • 1331Иван Александър потушава движението на Белаур с помощта на татарски наемници.
  • 1331Новият цар предприема кампания срещу Византия.
  • 1331Битката при Русокастро носи на Иван Александър военна легитимация и връща инициативата на Търново.
  • 1331Българите си връщат Пловдив и няколко града в Северните Родопи.
  • 1334В Авиньон започват планове за антиосмански коалиции, в които се обсъжда и възможно византийско участие.
  • 1350Със съдействието на Теодосий Търновски Иван Александър свиква антиеретически събор в Търново.
Виж статията →
V

Разпад и падение

1355–1422

Царството се разпада и пада под османците; Видин се съпротивлява докрай.

Разделено на Търновско, Видинско и Добруджанско царство — 4 области, покорено до 1396 г.
Виж на картата →
1355–1371
16 г.

Разделяне на царството

Между 1355 и 1371 г. българското царство се разпада на няколко политически центъра под натиска на унгарци, византийци и османци. Търново запазва престиж, но Видин и Добруджа се отделят, а след смъртта на Иван Александър разпадането става окончателно видимо в битката при Черномен.

  • 1355умира Стефан Душан и Сърбия се разлюлява от междуособици.
  • 1355сключено е ново българо-византийско споразумение, а българска принцеса пребивава в Константинопол.
  • 1355Иван Александър урежда Иван Срацимир, давайки му Видин и околността, и старото апанажно владение се отделя от Търново.
  • 1359–1361османците държат Димотика, показвайки трайното си настаняване в Тракия.
  • 1361избухва спорът между Търновската и Константинополската патриаршия.
  • 1364Йоан V Палеолог предприема поход към българското Черноморие, Анхиало пада, а Месемврия е обсадена от суша и море.
  • 1364Иван Александър отвръща срещу ромеите с турски наемници, привлечени с пари.
  • 1365унгарците превземат Видин, пленяват Иван Срацимир и налагат унгарска администрация.
  • 1366Иван Александър задържа Йоан V Палеолог при връщането му от Буда.
  • 1366Амедей VI Савойски напада българското Черноморие, превзема крепости и издейства освобождаването на Йоан V.
  • 1368–1369османците овладяват Адрианопол.
  • 1371умира Иван Александър.
Виж статията →
1371–1396
25 г.

Падане под Османска власт

Главата проследява последната фаза на разпадането на средновековната българска държавност между 1371 и 1396 г. След Черномен, васалната зависимост от османците, падането на ключови градове и столицата Търново, както и катастрофата при Никопол, довеждат до унищожаването на последните самостойни български политически центрове.

  • 1371на 17 февруари умира Иван Александър и престолът в Търново преминава към Иван Шишман, докато Иван Срацимир остава във Видин.
  • 1371на 26 септември при Черномен е разгромена войската на Йоан Углеша и крал Вълкашин, което отваря пътя към Македония.
  • 1371след Черномен Иван Шишман е принуден да търси споразумение с Мурад и приема васална зависимост, подсилена и от жертвата на кера Тамара.
  • 1385София е овладяна след продължителна обсада.
  • 1386Константинополската патриаршия изпраща писмо до „патриарх на Търново и на цяла България“.
  • 1388Али паша предприема голям поход срещу Търновското царство и Добруджа и турската войска овладява Шумен и Провадия.
  • 1388османците достигат дунавските земи и обсаждат Иван Шишман в Никопол.
  • 1388Иван Шишман иска мир и отстъпва Силистра, като османците получават траен режим на подчинение.
  • 1392–1393тайните преговори с унгарците подтикват Баязид към ново настъпление срещу Търново.
  • 1393на 17 юли Търновград пада след тримесечна съпротива и престава да бъде център на самостоятелна царска власт.
  • 1395Иван Шишман е пленен и екзекутиран.
  • 1396при Никопол кръстоносният поход е разбит.
Виж статията →
1396–1422
26 г.

Видинско царство — Последна съпротива

След падането на Видин през 1396 г. последната българска държавност не изчезва веднага, а продължава да живее в изгнанието и претенциите на Константин II Асен. Между 1402 и 1422 г. османските междуособици, съюзите със съседни владетели и въстанието на Константин и Фружин поддържат надеждата за възстановяване, но тя завършва с неуспех и със смъртта на Константин в Белград.

  • 1396Иван Срацимир отваря Видин за съюзниците в дунавския поход срещу османците.
  • 1396След поражението при Никопол султан Баязид разгромява християнската коалиция и Видин е превзет от османците.
  • 1396Иван Срацимир е пленен и отведен в Бруса, а Константин II Асен поема пътя на изгнаника към Унгария и Сърбия.
  • 1402Победата на Тимур при Анкара разпада османската власт и отваря период на междуособици.
  • 1404Оформя се съюз между Стефан Лазаревич, Мирчо Стари и Константин II Асен, признат в писма като български владетел.
  • 1408Избухва въстанието на Константин и Фружин, което обхваща западните български земи, Темско и Източна България.
  • 1413Муса разгромява българската съпротива и я преселва, с което въстанието е пречупено.
  • 1413Мехмед побеждава в османските междуособици, връща прогонените българи по домовете им и заявява мир.
  • 1421Властта на Мехмед е достатъчно укрепнала, за да започне нова вълна на османско разширение.
  • 1422Константин II Асен умира в Белград на 17 септември.
Виж статията →