ГербВторото Българско Царство

Хронология

Второто Българско Царство · 1185–1396

От възстановяване до гибел — два века, разказани в пет глави. Всяка глава събира периодите, които ѝ принадлежат, с годините, които обхващат, ключовите събития, записани за тях, и каква част от царството Търново все още държи. Проследете нишката от въстанието от 1185 г., през златния век на Иван Асен II, до последната съпротива във Видин; отворете който и да е период за пълната статия.

I

Преди царството

1018–1185

България под Константинопол — тлеещата държавност преди въстанието.

Няма българско царство — земите са под византийска власт.
1018–1185
167 г.

Византийско владичество

Византийското владичество над българските земи от 1018 до 1185 г. бележи период на политически и военни сблъсъци, съпротива и интеграция. След падането на Българското царство под византийска власт, регионът претърпява значителни промени в управлението, демографията и църковната структура, докато местните владетели и народът се стремят към възстановяване на независимостта си.

  • 1018Покоряване на България от Василий II и създаване на тема България (1018 г.)
  • 1019Бунтът в Сирмиум и Белград, опити за възстановяване на българската държава (около 1019 г.)
  • 1018Василий II влиза триумфално в Константинопол с пленените български владетели (след 1018 г.)
  • Възстановяване на българската власт в Източна България под Самуил и освобождаване на територии (около 990–991 г.)
Виж статията →
II

Възходът

1185–1241

Въстание, възстановяване и изкачване до имперска мощ.

12 области · Иван Асен II · 1230 — Одрин · Сяр · Прилеп
Виж на картата →
1185–1197
12 г.

Основаване на Второто царство

Второто българско царство е възстановено през 1185–1186 г. чрез въстанието на братята Асен и Петър, които започват борба за освобождение и обединение на българските земи под византийско владичество. Периодът е белязан от сложни политически отношения, двувластие и военни конфликти с Византия и кръстоносците, които оформят основите на новата българска държава.

  • 1185Начало на въстанието на братята Асен и Петър за възстановяване на Българското царство
  • 1186Провъзгласяване на Теодор-Петър за цар в Търново и начало на двувластието с Иван Асен
  • 1186–1188Походи на император Исаак II Ангел срещу възстановената България
  • 1196Убийството на Иван Асен от Иванко и краткото самостоятелно управление на Петър
Виж статията →
1197–1207
10 г.

Калоян — Войни с кръстоносци

Цар Калоян управлява България в периода 1197–1207 г. и играе ключова роля в конфликта с Латинската империя, възникнала след Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол през 1204 г. Неговата политика е насочена към защита на българската независимост и разширяване на териториите, като същевременно той умело използва дипломатически и военни средства в сложния международен контекст на Балканите.

  • 1197Възшествие на Калоян като цар на България
  • 1202Завладяване на Зара от кръстоносците
  • 1204Превземане на Константинопол от кръстоносците
  • 1204Папската коронация на Калоян
Виж статията →
1207–1218
11 г.

Борил — Вътрешни борби

Цар Борил управлява България в периода 1207–1218 г., време на вътрешни борби и външнополитически предизвикателства. Неговото царуване е белязано от конфликти с вътрешни претенденти, богомилски ереси и неуспешни военни кампании срещу латинците и съседните владетели.

  • 1207Възшествие на Борил на българския престол след смъртта на цар Калоян
  • 1208Поражение на Борил при Пловдив от латинските войски на император Анри
  • 1211Свикване на първия антибогомилски църковен събор в Търново
  • 1211Въстание във Видин, потушено с помощта на унгарския крал Андрей II
Виж статията →
1218–1241
23 г.
★ Връх

Иван Асен II — Разцвет

Иван II Асен е един от най-забележителните владетели на Второто българско царство, чието царуване (1218–1241) бележи период на териториален разцвет и политическа стабилност. Той надгражда делото на своите предшественици и постига значителни военни и дипломатически успехи, които укрепват позициите на България на Балканите.

  • 1217–1218Иван II Асен овладява Търново и става цар
  • 1230Победа на Иван II Асен при Клокотница над Теодор Комнин Ангел
  • 1235Възстановяване на Българската патриаршия
  • 1230Посещение на Иван II Асен в Света гора и дарения на манастири
Виж статията →
III

Нестабилност и възстановяване

1241–1330

Монголски натиск и оспорвани корони отстъпват на крехко възстановяване.

6 области · Тодор Светослав · 1300 — Търново · Видин
Виж на картата →
1241–1256
15 г.

Първо монголско нашествие

Първото монголско нашествие в България (1241–1256) бележи период на сериозни изпитания за Второто българско царство. Въпреки трудностите, България успява да запази своята държавност, като се адаптира към новите политически реалности на Балканите и установява сложни отношения с татарските орди и съседните държави.

  • 1241Възшествие на Калиман I Асен на българския престол като малолетен цар.
  • 1243Първото монголско нашествие в българските земи.
  • 1246Смърт на Калиман I и възкачване на Михаил II Асен, също малолетен.
  • 1254Български войски възвръщат Родопската област след смъртта на василевса Йоан III Дука Ватаци.
Виж статията →
1256–1280
24 г.

Константин Тих и Ивайловото въстание

Периодът от 1256 до 1280 година в историята на Второто българско царство е белязан от сложни вътрешнополитически и външнополитически събития, включително узурпацията на престола от Константин Тих и избухването на Ивайловото въстание. България се сблъсква с натиск от Унгария, Византия и татарите, което води до сериозни промени в държавното управление и социалната структура.

  • 1256Узурпация на престола от Константин Тих след смъртта на Михаил II Асен
  • 1259Унгарско нашествие в отвъддунавските земи, предвождано от магистър Чака
  • 1260Българско поражение в Северинския банат срещу унгарците
  • 1260Дипломатическа мисия на Георги Акрополит в Търново
Виж статията →
1280–1300
20 г.

Начало на нестабилността

Периодът 1280–1300 г. в историята на Второто българско царство се характеризира с дълбока политическа нестабилност, вътрешни борби и външни заплахи. В този период България е подложена на натиск от татарите, Византия и Сърбия, а царете Георги I Тертер, Смилец и Иван IV Смилеца управляват в условия на разпокъсаност и сепаратизъм.

  • 1280Възкачване на Георги I Тертер на българския престол след оттеглянето на Иван III Асен
  • 1281България се включва в антивизантийска коалиция, водена от Шарл I Анжуйски
  • 1284Сключване на мирен договор между България и Византия; брак между дъщерята на Георги I Тертер и сръбския крал Стефан Урош II Милутин
  • 1292Смилец става цар на България след смъртта на Георги I Тертер
Виж статията →
1300–1330
30 г.

Теодор Светослав — Частично възстановяване

Теодор Светослав е български цар, който управлява в началото на XIV век и успява частично да възстанови Българското царство след период на вътрешни борби и външни заплахи. Неговото управление се характеризира с активна външна политика, укрепване на държавата и сложни отношения с Византия, татарите и съседните балкански държави.

  • 1301Българска емиграция във Византия и опит за възкачване на Михаил Асен
  • 1304Военни действия на Тодор Светослав срещу Византия и каталанска намеса
  • 1322Смърт на Георги I Тертер и възшествие на Георги II Тертер
  • 1322Мирен договор при Епиват между България и Византия
Виж статията →
IV

Златната есен

1330–1355

Късен разцвет на книжовността и изкуството, докато границите утихват.

6 области · Иван Александър · 1331 — Търново · Видин · Никопол
Виж на картата →
1330–1355
25 г.

Иван Александър — Разцвет

Иван Александър е български цар, чието управление (1330–1355) бележи период на относителен разцвет, но и на вътрешни и външни предизвикателства. Той успява да консолидира страната след политическа криза, но външнополитическата му дейност е белязана от предпазливост и пропуснати възможности, особено спрямо съседите Византия и Сърбия.

  • 1330Поражение при Велбъжд и засилване на сръбското влияние в България
  • 1331Възкачване на Иван Александър на престола след свалянето на Иван Стефан
  • 1331Въстание на Белаур във Видин и неговото неутрализиране от Иван Александър
  • 1341–1347Гражданска война във Византия и опити на Иван Александър за териториални придобивки в Тракия
Виж статията →
V

Разпад и падение

1355–1422

Царството се разпада и пада под османците; Видин се съпротивлява докрай.

Разделено на Търновско, Видинско и Добруджанско царство — 4 области, покорено до 1396 г.
Виж на картата →
1355–1371
16 г.

Разделяне на царството

Периодът 1355–1371 г. в историята на Второто българско царство е време на политическо разделение и нарастваща външна заплаха, особено от османските турци. След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. царството се разпада на няколко самостоятелни владения, а османското настъпление започва да променя баланса на силите на Балканите.

  • 1359–1361Османците завладяват Димотика
  • 1365–1369Унгарско господство над Видинското царство
  • 1366Поход на граф Амедей VI Савойски по българското Черноморие
  • 1368–1369Османците завладяват Адрианопол
Виж статията →
1371–1396
25 г.

Падане под Османска власт

Падането на Второто българско царство под османска власт през периода 1371–1396 г. бележи края на средновековната българска държавност и началото на вековно османско владичество. В този труден период страната е разделена на три отделни владения – Търновско царство, Видинско царство и Добруджа, управлявани от различни представители на династията Асеневци. Цар Иван Шишман, владетел на Търново, се сблъсква с нарастващата османска заплаха и опитва различни стратегии за оцеляване, но в крайна сметка България пада под османска власт.

  • 1371Смъртта на цар Иван Александър и възшествието на Иван Шишман на престола
  • 1371Битката при Черномен и поражението на християнските сили
  • 1382Завладяването на София от османците
  • 1388Походът на Али паша през Стара планина и завладяването на Шумен, Провадия и Търново
Виж статията →
1396–1422
26 г.

Видинско царство — Последна съпротива

Периодът 1396–1422 г. бележи последната съпротива на Видинското царство и българските земи срещу османската експанзия. След падането на Търново и Видин, българските владетели и техните наследници продължават борбата за освобождение чрез въстания и дипломатически усилия. В този период се оформят и важни съюзи и конфликти в региона, които оказват влияние върху съдбата на българските земи.

  • 1396Падането на Видин под османска власт и пленяването на Иван Срацимир
  • 1396Разгромът на кръстоносната войска при Никопол
  • 1408Избухването на въстанието на Константин и Фружин
  • 1413Потушаването на въстанието от султан Муса и преселването на българите
Виж статията →