ГербВторото Българско Царство

Хронология

Второто Българско Царство · 1185–1396

От възстановяване до гибел — два века, разказани в пет глави. Всяка глава събира периодите, които ѝ принадлежат, с годините, които обхващат, ключовите събития, записани за тях, и каква част от царството Търново все още държи. Проследете нишката от въстанието от 1185 г., през златния век на Иван Асен II, до последната съпротива във Видин; отворете който и да е период за пълната статия.

I

Преди царството

1018–1185

България под Константинопол — тлеещата държавност преди въстанието.

Няма българско царство — земите са под византийска власт.
1018–1185
167 г.

Византийско владичество

Византийското владичество над българските земи от 1018 до 1185 г. бележи период на политически и военни сблъсъци, съпротива и интеграция. След падането на Българското царство под византийска власт, регионът претърпява значителни промени в управлението, демографията и църковната структура, докато местните владетели и народът се стремят към възстановяване на независимостта си.

  • 1018Василий II завършва покоряването на България; страната е включена във Византия като тема България, а Охридската архиепископия е запазена автокефална, но подчинена на императора
  • 1040–1041Въстание на Петър Делян, внук на цар Самуил, провъзгласен за цар в Белград; за кратко освобождава голяма част от западните земи, преди да бъде предаден и ослепен
  • 1048–1053Печенежки нашествия опустошават североизточните български земи по Дунав
  • 1072Въстание на Георги Войтех в Македония; Константин Бодин е провъзгласен за цар в Скопие, но бунтът е потушен от Византия
  • 1091Битка при Левунион; Алексий I Комнин с помощта на куманите унищожава печенегите в българските предели
  • 1111Осъждането и изгарянето на богомилския водач Василий Врач в Константинопол
  • 1147Втори кръстоносен поход преминава през българските земи
  • 1185Норманите разграбват Солун; над българските земи расте недоволството от данъчния гнет на Исаак II Ангел
  • 1185Избухва въстанието на братята Асен и Петър край Търново, което слага край на 167-годишното византийско владичество
Виж статията →
II

Възходът

1185–1241

Въстание, възстановяване и изкачване до имперска мощ.

12 области · Иван Асен II · 1230 — Одрин · Сяр · Прилеп
Виж на картата →
1185–1197
12 г.

Основаване на Второто царство

Второто българско царство е възстановено през 1185–1186 г. чрез въстанието на братята Асен и Петър, които започват борба за освобождение и обединение на българските земи под византийско владичество. Периодът е белязан от сложни политически отношения, двувластие и военни конфликти с Византия и кръстоносците, които оформят основите на новата българска държава.

  • 1185Император Исаак II Ангел отказва искане на братята Асен и Теодор при Кипсела; те се връщат в Търново, вдигат въстание и провъзгласяват Теодор за цар под името Петър, а Търново — за столица
  • 1186Походите на Исаак II Ангел се провалят; въстаниците се закрепват в Стара планина
  • 1186–1187Възстановяване на самостоятелна българска архиепископия в Търново
  • 1188Византия е принудена да признае българската власт северно от Стара планина; Калоян е изпратен като заложник в Константинопол
  • 1190Исаак II Ангел не успява да превземе Търново; на връщане войската му е разбита в Тревненския проход
  • 1194Българска победа при Аркадиопол; разширяване на властта в Централна Тракия
  • 1195Българите нахлуват на юг от Родопите, достигат Солун и превземат Сяр
  • 1196Цар Асен е убит от болярина Иванко; Петър обсажда Търново и си възвръща властта
  • 1197Петър е убит; неговият брат Калоян става едноличен цар
Виж статията →
1197–1207
10 г.

Калоян — Войни с кръстоносци

Цар Калоян управлява България в периода 1197–1207 г. и играе ключова роля в конфликта с Латинската империя, възникнала след Четвъртия кръстоносен поход и превземането на Константинопол през 1204 г. Неговата политика е насочена към защита на българската независимост и разширяване на териториите, като същевременно той умело използва дипломатически и военни средства в сложния международен контекст на Балканите.

  • 1197Калоян става цар на България
  • 1201–1202Калоян отвоюва от Византия Констанция и Варна и укрепва властта си по Дунав
  • 1202Кръстоносците от Четвъртия поход превземат Задар (Зара)
  • 1203Калоян води преписка с папа Инокентий III и отвоюва Ниш от Сърбия
  • 1204Кръстоносците превземат и разграбват Константинопол и създават Латинската империя
  • 1204Папски легат коронясва Калоян за крал в Търново и признава българската църква с примас (уния с Рим)
  • 1205Битка при Одрин; Калоян разгромява латинците и пленява император Балдуин I
  • 1205Калоян обсажда Сяр и води походи в Тракия и Македония
  • 1206Обсади на Одрин и Димотика; жестоките разорения донасят на Калоян прозвището „Ромеоубиец“
  • 1207Калоян умира внезапно при обсадата на Солун
Виж статията →
1207–1218
11 г.

Борил — Вътрешни борби

Цар Борил управлява България в периода 1207–1218 г., време на вътрешни борби и външнополитически предизвикателства. Неговото царуване е белязано от конфликти с вътрешни претенденти, богомилски ереси и неуспешни военни кампании срещу латинците и съседните владетели.

  • 1207Борил заграбва престола след смъртта на Калоян, жени се за вдовицата му, а Иван Асен (бъдещият II) бяга извън страната
  • 1208Битка при Пловдив; латинският император Анри разбива Борил
  • 1211Антибогомилски църковен събор в Търново (Борилов синодик)
  • 1211Въстанието във Видин е потушено с помощта на унгарския крал Андрей II
  • 1213Борил сключва съюз с Латинската империя, скрепен с брак
  • 1214Смърт на съюзника на Борил Стрез и загуба на неговите земи
  • 1216Смърт на император Анри; Алексий Слав се ориентира към Теодор Комнин
  • 1218Иван Асен II превзема Търново след дълга обсада, сваля и ослепява Борил
Виж статията →
1218–1241
23 г.
★ Връх

Иван Асен II — Разцвет

Иван II Асен е един от най-забележителните владетели на Второто българско царство, чието царуване (1218–1241) бележи период на териториален разцвет и политическа стабилност. Той надгражда делото на своите предшественици и постига значителни военни и дипломатически успехи, които укрепват позициите на България на Балканите.

  • 1218Иван Асен II превзема Търново, сваля Борил и става цар
  • 1221Съюз с Унгария чрез брак с Анна-Мария, дъщеря на Андрей II; Белград и Браничево влизат в българската държава като зестра
  • 1230Битка при Клокотница; Иван Асен II разгромява и пленява епирския владетел Теодор Комнин и присъединява голяма част от Тракия, Македония и Албания
  • 1230Иван Асен II посещава Света гора и дарява манастири; започва да се подписва „цар на българи и гърци“
  • 1232Съюз с Никейската империя срещу латинците
  • 1235Съборът в Лампсак признава възстановената Българска патриаршия; дъщерята на царя Елена е омъжена за Теодор II Ласкарис
  • 1235–1236Съвместната българо-никейска обсада на Константинопол се проваля и Иван Асен II сменя съюзника си
  • 1237Смърт на съпругата му Анна-Мария; Иван Асен II се жени за Ирина, дъщеря на Теодор Комнин
  • 1241Татарска орда, връщаща се от Унгария, опустошава български земи
  • 1241Смърт на цар Иван Асен II
Виж статията →
III

Нестабилност и възстановяване

1241–1330

Монголски натиск и оспорвани корони отстъпват на крехко възстановяване.

6 области · Тодор Светослав · 1300 — Търново · Видин
Виж на картата →
1241–1256
15 г.

Първо монголско нашествие

Първото монголско нашествие в България (1241–1256) бележи период на сериозни изпитания за Второто българско царство. Въпреки трудностите, България успява да запази своята държавност, като се адаптира към новите политически реалности на Балканите и установява сложни отношения с татарските орди и съседните държави.

  • 1241Иван Асен II умира; малолетният му син Калиман I Асен наследява престола под регентство (първо унаследяване от баща на син)
  • 1242Татарска (монголска) орда, връщаща се от Унгария, опустошава България, която се задължава да плаща данък
  • 1246Калиман I умира; полубрат му Михаил II Асен, също малолетен, става цар
  • 1246Йоан III Ватаци Никейски почти без съпротива завладява българските владения в Македония (Сяр, Мелник, Скопско)
  • 1250–1251Михаил II Асен започва война срещу Никея, за да си възвърне загубените земи
  • 1253България сключва съюзен договор с Дубровник (Рагуза) срещу Сърбия
  • 1254След смъртта на Ватаци Михаил II Асен напада и за кратко възстановява голяма част от Македония и Родопите
  • 1255–1256Контранастъпленията на Теодор II Ласкарис връщат загубените земи; до средата на 1256 г. всичко е отвоювано
  • 1256Михаил II Асен е принуден към неизгоден мир и скоро след това е убит, което открива династична криза
Виж статията →
1256–1280
24 г.

Константин Тих и Ивайловото въстание

Периодът от 1256 до 1280 година в историята на Второто българско царство е белязан от сложни вътрешнополитически и външнополитически събития, включително узурпацията на престола от Константин Тих и избухването на Ивайловото въстание. България се сблъсква с натиск от Унгария, Византия и татарите, което води до сериозни промени в държавното управление и социалната структура.

  • 1257След убийството на Михаил II Асен и кратка борба болярите избират Константин Тих за цар
  • 1258Константин Тих се жени за Ирина Ласкарина, внучка на Иван Асен II, свързвайки Търново с Никея
  • 1259–1260Унгарският магистър Чак напада отвъддунавските земи; България губи позиции в Северинския банат
  • 1260Георги Акрополит води византийско пратеничество в Търново
  • 1263Двустранното настъпление на Михаил VIII превзема черноморските градове (Месемврия, Анхиало) и Пловдивско; Яков Светослав получава Видин
  • 1272Парализираният Константин Тих се включва в антивизантийската коалиция на Шарл Анжуйски
  • 1273Татарски нашествия опустошават България; царица Мария поема все по-голям дял от властта
  • 1277Избухва селското въстание на Ивайло; той разбива татарите и убива цар Константин Тих в битка
  • 1278Ивайло влиза в Търново, жени се за вдовицата Мария и е коронясан за цар; Византия подкрепя претендента Иван Асен III
  • 1279–1280Иван Асен III за кратко управлява в Търново; Ивайло продължава борбата, но е убит сред татарите, а Георги I Тертер поема престола
Виж статията →
1280–1300
20 г.

Начало на нестабилността

Периодът 1280–1300 г. в историята на Второто българско царство се характеризира с дълбока политическа нестабилност, вътрешни борби и външни заплахи. В този период България е подложена на натиск от татарите, Византия и Сърбия, а царете Георги I Тертер, Смилец и Иван IV Смилеца управляват в условия на разпокъсаност и сепаратизъм.

  • 1280Георги I Тертер става цар, след като Иван Асен III бяга във Византия
  • 1281България се включва в антивизантийската коалиция на Шарл Анжуйски, която се разпада след Сицилианската вечерня (1282 г.)
  • 1284Мир с Византия; Андроник II признава Георги I Тертер, а дъщеря му се омъжва за сръбския крал Милутин
  • 1285Опустошително татарско нашествие принуждава Георги I Тертер да стане васал на Ногай; той праща сина си Тодор Светослав като заложник
  • 1292При ново татарско нашествие Георги I Тертер бяга; Ногай поставя Смилец за цар
  • 1298Смилец умира; регентство начело с вдовицата му управлява от името на малолетния Иван IV
  • 1299Ногай е разбит и убит от хан Токта; синът му Чака бяга в Търново
  • 1300Тодор Светослав заграбва властта, погубва Чака и праща главата му на Токта, слагайки край на татарското надмощие
Виж статията →
1300–1330
30 г.

Теодор Светослав — Частично възстановяване

Теодор Светослав е български цар, който управлява в началото на XIV век и успява частично да възстанови Българското царство след период на вътрешни борби и външни заплахи. Неговото управление се характеризира с активна външна политика, укрепване на държавата и сложни отношения с Византия, татарите и съседните балкански държави.

  • 1300Тодор Светослав става цар и слага край на татарското надмощие, като погубва Чака
  • 1301–1302Отблъсква подкрепяни от Византия претенденти, сред които Михаил, син на Константин Тих
  • 1304Битка при Скафида; Тодор Светослав разбива Византия и осигурява черноморските градове в Тракия
  • 1305–1307Войната с Византия е използвана от бунта на Каталанската компания; изгоден за България мир около 1307 г.
  • 1308Сръбският крал Милутин влиза в антивизантийска коалиция, а България стабилизира отношенията си
  • 1322Тодор Светослав умира; синът му Георги II Тертер го наследява
  • 1322Георги II Тертер напада Тракия и превзема Пловдив
  • 1323Георги II Тертер умира без наследник и родът на Тертеровци угасва; Византия си връща няколко града
  • 1323Болярите избират за цар Михаил Шишман Видински, като обединяват Видин с Търново
  • 1324Михаил III Шишман сключва мир с Византия (Андроник II), скрепен с брак
Виж статията →
IV

Златната есен

1330–1355

Късен разцвет на книжовността и изкуството, докато границите утихват.

6 области · Иван Александър · 1331 — Търново · Видин · Никопол
Виж на картата →
1330–1355
25 г.

Иван Александър — Разцвет

Иван Александър е български цар, чието управление (1330–1355) бележи период на относителен разцвет, но и на вътрешни и външни предизвикателства. Той успява да консолидира страната след политическа криза, но външнополитическата му дейност е белязана от предпазливост и пропуснати възможности, особено спрямо съседите Византия и Сърбия.

  • 1330Битка при Велбъжд; Сърбия (Стефан Дечански) разбива и убива цар Михаил III Шишман
  • 1331Иван Александър сваля Иван Стефан и заема престола
  • 1331Потушава въстанието на чичо си Белаур във Видин
  • 1332Битка при Русокастро; Иван Александър разбива Андроник III и си връща градове в Югоизточна Тракия, а мирът е скрепен с брак
  • 1344По време на византийската гражданска война България получава девет града в Тракия, сред които Пловдив, срещу подкрепа за регентството в Константинопол
  • 1345Деспот Момчил, за кратко независим в Родопите, е разбит и убит при Периторион
  • 1346Стефан Душан е коронясан за „цар на сърби и гърци“ в Скопие
  • 1347Иван Александър разделя царството, като дава Видин на сина си Иван Срацимир
  • 1352Османците завземат Цимпе на Галиполския полуостров — първата им трайна опора в Европа
  • 1354След земетресение османците превземат Галиполи и отварят Балканите за завоевание
Виж статията →
V

Разпад и падение

1355–1422

Царството се разпада и пада под османците; Видин се съпротивлява докрай.

Разделено на Търновско, Видинско и Добруджанско царство — 4 области, покорено до 1396 г.
Виж на картата →
1355–1371
16 г.

Разделяне на царството

Периодът 1355–1371 г. в историята на Второто българско царство е време на политическо разделение и нарастваща външна заплаха, особено от османските турци. След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. царството се разпада на няколко самостоятелни владения, а османското настъпление започва да променя баланса на силите на Балканите.

  • 1355Царството фактически се разделя: Търново под Иван Шишман, Видин под Иван Срацимир и Добруджа под Балик и Добротица
  • 1359–1361Османците завладяват Димотика и засилват натиска над Тракия
  • 1365Унгарците превземат Видин; Иван Срацимир е свален и затворен, а областта е подложена на католическа пропаганда
  • 1366Граф Амедей VI Савойски завзема българските черноморски пристанища, за да принуди Иван Александър да освободи император Йоан V
  • 1369Османците превземат Одрин (Едирне), който скоро става тяхна европейска столица
  • 1369–1370Иван Срацимир си възвръща Видин; унгарската окупация приключва
  • 1371Смърт на цар Иван Александър; Иван Шишман го наследява в Търново
  • 1371Битка при Черномен (Марица); османците унищожават сръбската войска и сломяват балканската съпротива
  • 1371Иван Шишман става васал на султан Мурад I
Виж статията →
1371–1396
25 г.

Падане под Османска власт

Падането на Второто българско царство под османска власт през периода 1371–1396 г. бележи края на средновековната българска държавност и началото на вековно османско владичество. В този труден период страната е разделена на три отделни владения – Търновско царство, Видинско царство и Добруджа, управлявани от различни представители на династията Асеневци. Цар Иван Шишман, владетел на Търново, се сблъсква с нарастващата османска заплаха и опитва различни стратегии за оцеляване, но в крайна сметка България пада под османска власт.

  • 1371Битка при Черномен (Марица); османско надмощие над Тракия
  • 1371Иван Шишман приема османски васалитет; в следващите години сестра му Кера Тамара е дадена на султан Мурад I
  • 1382Османците превземат София
  • 1385Османците превземат Ниш; българските и сръбските земи все повече са обкръжени
  • 1388Зимният поход на Али паша през Стара планина превзема Шумен, Провадия и други градове; Иван Шишман е принуден да предаде Силистра и да се подчини наново
  • 1389Битка при Косово поле; загиват султан Мурад I и княз Лазар
  • 1393След тримесечна обсада османците превземат Търново; краят на Търновското царство, патриарх Евтимий е заточен
  • 1395Битка при Ровине; в сраженията срещу Мирчо Влашки загиват васалните владетели Крали Марко и Константин Драгаш
  • 1395Иван Шишман е екзекутиран при Никопол; османците присъединяват земите му и Добруджа
  • 1396Битка при Никопол; османците разгромяват кръстоносния поход на унгарския крал Сигизмунд
  • 1396Пада Видин; Иван Срацимир е пленен, с което изчезва независимостта на последното българско царство
Виж статията →
1396–1422
26 г.

Видинско царство — Последна съпротива

Периодът 1396–1422 г. бележи последната съпротива на Видинското царство и българските земи срещу османската експанзия. След падането на Търново и Видин, българските владетели и техните наследници продължават борбата за освобождение чрез въстания и дипломатически усилия. В този период се оформят и важни съюзи и конфликти в региона, които оказват влияние върху съдбата на българските земи.

  • 1396Битка при Никопол; кръстоносният поход се проваля и османската власт над българските земи се затвърждава
  • 1396–1397Пада Видин; Иван Срацимир е пленен и отведен в Бруса, с което изчезва последното българско царство
  • 1402Битка при Анкара; Тимур разгромява Баязид I и хвърля османската държава в междуособна война (1402–1413 г.)
  • 1408Въстание на Константин (син на Иван Срацимир) и Фружин (син на Иван Шишман) срещу османската власт
  • 1413Победата на Мехмед I над Муса Челеби слага край на османската междуособица и въстанието е потушено
  • 1422Смърт на Константин в Белград — последният български владетел от Средновековието
Виж статията →