Интерактивна карта
България и нейните съседи през 1230 г. — кой управлява всяка държава и какво е положението в нея
След победата при Клокотница (1230) Иван Асен II унищожава Епирската държава и господства на Балканите от Адриатика към Егея, засенчвайки Латинската империя и гръцките държави.
Иван Асен II
През 1230 г. България била управлявана от цар Иван Асен II, който наскоро разгромил Теодор Комнин Ангел и разширил българския контрол над Македония, Тракия, Велика Влахия и Албания. България била доминиращата сила на Балканите, налагайки влияние над Сърбия и засенчвайки Латинската империя. Иван Асен II консолидирал завоеванията си чрез установяване на българска администрация и военна власт в новоприсъединените области.
Михаил II
През 1230 г. деспотатът Епир бил управляван от Михаил II, който носел титлата деспот. Държавата контролирала значителни части от Северна Гърция, включително Солун, Западна Тракия и части от Македония, макар владението ѝ да било оспорвано. Епир бил регионална сила, въвлечена в съперничества с околните държави и имал съюз с България, скрепен с брачен съюз.
През 1230 г. Епир имал съюз с България, потвърден чрез брака на братa на Теодор, Мануил, с дъщеря на цар Йоан Асен II. Този съюз бил част от регионалния баланс на силите и взаимните интереси срещу други византийски и латински държави.
Бодуен II
През 1230 г. Латинската империя била номинално управлявана от непълнолетния император Бодуен II, но реалната власт била ограничена. Империята се ограничава главно до Константинопол и околностите му, като притежавала също Атика-Беотия и Морея в Гърция. Военната ѝ мощ била слаба и изолирана, изправена пред заплахи от възродената Българска империя и съперничещите византийски наследници.
През 1230 г. Латинската империя била застрашена от Българската империя под управлението на Иван II Асен, който разгромил Солунската империя и разширил българската власт. Латинската империя търсела съюзи и предложения за регентство от България, но в крайна сметка разчитала на Жан дьо Бриен. Предложена била брачна връзка между Бодуен II и дъщерята на Иван II Асен, което отразявало дипломатическите отношения.
Йоан III Ватацис
През 1230 г. Византийската империя в Никея била управлявана от император Йоан III Ватацис. Тя била значима сила в северозападна Мала Азия и кратко време владеела Одрин в Европа, преди да бъде изтласкана от Теодор Дука. Никея водела борба за Западна Тракия и била ключов играч сред византийските наследници, стремейки се да възвърне Цариград.
През 1230 г. Византийската империя в Никея и България били водещи православни сили, съперничещи си за влияние на Балканите. Никея кратко владеела Одрин, след като вратите били отворени за нейните войски, но Теодор Дука от Солун контраатакувал и възвърнал града. България, под управлението на Иван Асен II, разгромила Теодор Дука и разширила империята си, а владетелите на България и Никея по-късно се обединили в нападения срещу Цариград.
Стефан Радослав
През 1230 г. Сърбия била управлявана от крал Стефан Радослав. Кралството било под влияние на могъщата Българска империя, водена от Иван II Асен, която след разгрома на Солунската империя разширила господството си над голяма част от Балканите. Сърбия запазвала своята независимост, но била подложена на българско политическо и династично влияние, включително брачни връзки с българското царско семейство. Регионът се характеризирал с променливи съюзи и съперничества между съседните държави.
През 1230 г. Сърбия била под влияние на България чрез династични връзки, тъй като дъщерята на българския цар била омъжена за Стефан Владислав, брат на Стефан Радослав. България под управлението на Иван II Асен разширила властта си над Балканите, включително упражнявайки влияние в Сърбия, макар Сърбия да запазвала формална независимост.
Андрей II
През 1230 г. кралството Унгария било управлявано от крал Андрей II. То контролирало Хърватия, Славония и части от Далмация, като Задар бил владян периодично. Кралството се управлявало чрез дук и банове, поддържайки значително присъствие в северозападните Балкани и владеейки важни крепостни градове като Загреб, Книн и Бихач.
През 1230 г. Унгария имала сложни отношения с България, белязани от териториални спорове и династични връзки. Крал Андрей II преминал с изтощената си от кръстоносния поход армия през България малко след възшествието на Иван Асен II. Била уредена брачна връзка между дъщерята на Андрей и българския цар, което засилило дипломатическите отношения. Унгария претендирала за титлата rex Bulgarie и искала васалитет от българските владетели, което допринесло за периодични конфликти и съперничество за гранични области като Белград и Браничево.
През 1230 г. Банатът на Босна бил полусамостоятелна държава, разположена между Кралство Унгария и сръбските земи. Управляван бил от местни банове, които ръководели собствените си дела в условията на регионални борби за власт. Положението на Босна било повлияно от унгарските претенции към северните части, но централната Босна оставала фактически автономна.
Босна граничела със сферата на влияние на България, но не била пряко контролирана от нея. Унгарските претенции към северна Босна се противопоставяли на българското влияние в региона, създавайки сложна политическа обстановка.
През 1230 г. Република Венеция била морска сила с обширни островни владения в Адриатика и Егейско море. Тя поддържала търговски колонии и привилегии в ключови пристанища като Варна, Месемврия, Анхиало и Созопол, улеснявайки търговията на Балканите. Венеция нямала пряка политическа амбиция в България и се съсредоточавала върху регламентирани търговски отношения, като оставала значителна морска и търговска сила в региона.
Венеция нямала открити политически интереси в България през 1230 г., поддържайки предимно търговски отношения чрез регламентирани условия за закупуване на жито. Нямало военен конфликт или съюз между Венеция и България в този период.
Иван II Асен
През 1230 г. куманите били номадски народ, обитаващ степите северно от Дунав, наскоро подчинени на татарите от Златната орда. Тяхната държава, която някога се простирала между Волга и Карпатите, се разпаднала, което довело до миграция на много кумани на юг към България и Тракия. Кумани традиционно били съюзници и военни помощници на България, но татарското господство отслабило тяхната независима власт и променило регионалната обстановка.
Куманите имали дългогодишен съюз с България, като осигурявали военна подкрепа на българските армии. През 1230 г. много кумани се били заселили в българските земи като бежанци, бягащи от монголското нашествие в степите. Тяхното присъствие влияело на военния потенциал и регионалната политика на България, макар че възходът на татарите по северната граница на България въвел нова, по-малко приятелска сила.
