Падане под Османска власт (1371–1396)

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г., неговият син Иван Шишман заема престола на Търновското царство, докато по-големият му брат Иван Срацимир управлява Видинското царство, а Добруджа е под властта на деспот Иванко. Тази раздробеност на България е резултат от продължителния процес на феодализация и семейни разпри, което отслабва държавата в критичен момент на османско настъпление. Иван Шишман наследява титлата „цар и самодържец на всички българи и гърци“, което отразява традиционната българска политическа идеология, но реално той контролира само част от българските земи, а връзките с Византия, традиционен съюзник, са прекъснати поради възхода на Османската империя.

Политическата ситуация е изключително сложна: Иван Шишман е принуден да лавира между различни сили, включително опити за коалиции със Сърбия и Унгария, както и да сключва брачни съюзи и да приема васална зависимост от султана. Въпреки това, неговите усилия са неуспешни и България постепенно губи територии. През 1382 г. турците завладяват София, а през 1388 г. голяма османска армия под командването на Али паша преминава Стара планина и превзема важни крепости като Шумен и Провадия, а според някои извори и Търново. Иван Шишман е принуден да търси мир и да предаде крепостта Силистра, но след повторна обсада отказва да я предаде, което води до последната му крепост – Никопол.

В Никопол Иван Шишман остава васал на султана, но положението му е все по-несигурно. През 1393 г. турците превземат Търново след продължителна обсада, а Иван Шишман е принуден да се укрива в Никопол. След битката при Ровине през 1395 г., където турците окончателно затвърждават господството си по левия бряг на Дунав, султан Баязид заповядва екзекуцията на Иван Шишман, с което слага край на неговото царуване и на независимостта на Търновското царство.

Видинското царство под Иван Срацимир също не успява да устои дълго. След поражението при Никопол през 1396 г. и последвалите събития, Видин пада под османска власт, а Иван Срацимир е пленен и отведен в Бруса, където умира. Неговият син Константин бяга в изгнание в Унгария и Сърбия. Добруджа под управлението на Иванко остава по-слабо засегната от османските походи, но също попада под васална зависимост.

Този период е белязан от тежки социални и икономически кризи, демографски сривове и упадък на българската държавност. Народът е обзет от страх и безнадеждност, а духовната и културна активност намалява. Въпреки опитите на Иван Шишман и другите владетели да организират съпротива и коалиции, османската експанзия е необратима. Падането на България под османска власт бележи края на средновековната българска държава и началото на нова епоха в нейната история.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. България е разделена между няколко владетели. Неговият син Иван Шишман поема Търновското царство, по-големият му брат Иван Срацимир управлява Видинското царство, а Добруджа е под властта на деспот Иванко. Това разпадане на държавата е резултат от дълъг процес на феодализация, тоест на разпределяне на властта между местни велможи, и от семейни вражди. Така България посреща османското настъпление отслабена. Иван Шишман наследява титлата „цар и самодържец на всички българи и гърци“, което показва старата българска държавна идея, но в действителност той владее само част от българските земи. Освен това връзките с Византия, която дотогава е традиционен съюзник, са прекъснати заради възхода на Османската империя.

Положението е много сложно. Иван Шишман трябва да търси начин да оцелее между различни сили. Той прави опити за съюзи със Сърбия и Унгария, сключва брачни връзки и приема васална зависимост от султана, тоест признава негова върховна власт. Но тези усилия не спират загубата на български земи. През 1382 г. турците превземат София. През 1388 г. голяма османска войска, водена от Али паша, преминава Стара планина и овладява важни крепости като Шумен и Провадия, а според някои извори и Търново. Иван Шишман е принуден да търси мир и предава крепостта Силистра. След нова обсада обаче отказва да я предаде и така последната му опора става Никопол.

В Никопол Иван Шишман остава васал на султана, но положението му става все по-несигурно. През 1393 г. турците превземат Търново след дълга обсада, а Иван Шишман е принуден да се укрива в Никопол. След битката при Ровине през 1395 г., когато турците окончателно затвърждават властта си по левия бряг на Дунав, султан Баязид заповядва Иван Шишман да бъде екзекутиран. С това приключва неговото управление и независимостта на Търновското царство.

И Видинското царство на Иван Срацимир не успява да се задържи дълго. След поражението при Никопол през 1396 г. и събитията, които следват, Видин попада под османска власт. Иван Срацимир е пленен и отведен в Бруса, където умира. Неговият син Константин бяга в изгнание в Унгария и Сърбия. Добруджа, която е под властта на Иванко, е по-слабо засегната от османските походи, но и тя попада във васална зависимост.

Този период е белязан от тежки социални и икономически кризи, от силен спад на населението и от упадък на българската държавност. Хората живеят в страх и без надежда, а духовният и културният живот отслабват. Въпреки опитите на Иван Шишман и другите владетели да организират съпротива и съюзи, османското настъпление вече не може да бъде спряно. Падането на България под османска власт слага край на средновековната българска държава и започва нов етап в нейната история.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. България е разделена. Иван Шишман взема Търновското царство. Иван Срацимир управлява Видин. Добруджа е при Иванко. Това отслабва страната точно когато османците настъпват.

Иван Шишман се опитва да спаси държавата. Търси помощ от Сърбия и Унгария. Сключва и мир с турците, но това не спира загубите. През 1382 г. пада София. През 1388 г. турска войска превзема важни крепости и още земи.

През 1393 г. Търново е превзето след тежка обсада. Иван Шишман се укрива в Никопол. След битката при Ровине през 1395 г. султан Баязид нарежда да го убият. Така свършва Търновското царство.

И Видинското царство не издържа дълго. През 1396 г. Видин пада, Иван Срацимир е пленен и умира в Бруса. Добруджа също попада под турска власт. Това е краят на средновековната българска държава.