Падане под Османска власт (1371–1396)
Падането на Второто българско царство под османска власт през периода 1371–1396 г. бележи края на средновековната българска държавност и началото на вековно османско владичество. В този труден период страната е разделена на три отделни владения – Търновско царство, Видинско царство и Добруджа, управлявани от различни представители на династията Асеневци. Цар Иван Шишман, владетел на Търново, се сблъсква с нарастващата османска заплаха и опитва различни стратегии за оцеляване, но в крайна сметка България пада под османска власт.
След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г., неговият син Иван Шишман заема престола на Търновското царство, докато по-големият му брат Иван Срацимир управлява Видинското царство, а Добруджа е под властта на деспот Иванко. Тази раздробеност на България е резултат от продължителния процес на феодализация и семейни разпри, което отслабва държавата в критичен момент на османско настъпление. Иван Шишман наследява титлата „цар и самодържец на всички българи и гърци“, което отразява традиционната българска политическа идеология, но реално той контролира само част от българските земи, а връзките с Византия, традиционен съюзник, са прекъснати поради възхода на Османската империя.
Политическата ситуация е изключително сложна: Иван Шишман е принуден да лавира между различни сили, включително опити за коалиции със Сърбия и Унгария, както и да сключва брачни съюзи и да приема васална зависимост от султана. Въпреки това, неговите усилия са неуспешни и България постепенно губи територии. През 1382 г. турците завладяват София, а през 1388 г. голяма османска армия под командването на Али паша преминава Стара планина и превзема важни крепости като Шумен и Провадия, а според някои извори и Търново. Иван Шишман е принуден да търси мир и да предаде крепостта Силистра, но след повторна обсада отказва да я предаде, което води до последната му крепост – Никопол.
В Никопол Иван Шишман остава васал на султана, но положението му е все по-несигурно. През 1393 г. турците превземат Търново след продължителна обсада, а Иван Шишман е принуден да се укрива в Никопол. След битката при Ровине през 1395 г., където турците окончателно затвърждават господството си по левия бряг на Дунав, султан Баязид заповядва екзекуцията на Иван Шишман, с което слага край на неговото царуване и на независимостта на Търновското царство.
Видинското царство под Иван Срацимир също не успява да устои дълго. След поражението при Никопол през 1396 г. и последвалите събития, Видин пада под османска власт, а Иван Срацимир е пленен и отведен в Бруса, където умира. Неговият син Константин бяга в изгнание в Унгария и Сърбия. Добруджа под управлението на Иванко остава по-слабо засегната от османските походи, но също попада под васална зависимост.
Този период е белязан от тежки социални и икономически кризи, демографски сривове и упадък на българската държавност. Народът е обзет от страх и безнадеждност, а духовната и културна активност намалява. Въпреки опитите на Иван Шишман и другите владетели да организират съпротива и коалиции, османската експанзия е необратима. Падането на България под османска власт бележи края на средновековната българска държава и началото на нова епоха в нейната история.
Ключови събития
- 1Смъртта на цар Иван Александър и възшествието на Иван Шишман на престола – 17 февруари 1371 г.
- 2Битката при Черномен и поражението на християнските сили – 26 септември 1371 г.
- 3Завладяването на София от османците – 1382 г.
- 4Походът на Али паша през Стара планина и завладяването на Шумен, Провадия и Търново – 1388 г.
- 5Предаването на Силистра от Иван Шишман и последвалата обсада на Никопол – 1388 г.
- 6Битката при Косово поле и смъртта на султан Мурад – 15 юни 1389 г.
- 7Обсадата и падането на Търново – 17 юли 1393 г.
- 8Битката при Ровине и окончателното затвърждаване на османското господство – 17 май 1395 г.
- 9Екзекуцията на Иван Шишман и падането на Никопол – края на 1395 г.
- 10Падането на Видин и пленяването на Иван Срацимир – 1396/1397 г.
- 11Битката при Никопол и окончателното падане на българските земи под османска власт – 25 септември 1396 г.