Битката при Марица · 1371

Иван Шишман

През 1371 г. Търновското царство било управлявано от цар Иван Шишман, който заел престола след смъртта на Иван Александър през февруари. Държавата била отслабена и териториално ограничена, като контролирала главно земите южно от Стара планина поради османски военен натиск. След битката при Черномен през септември 1371 г. Иван Шишман станал васал на османския султан Мурад I, което отбелязва началото на османското господство в региона.

Иван Срацимир

През 1371 г. Видинското царство било управлявано от цар Иван Срацимир, който носел царската титла и владеел Видин и околните земи северно от Стара планина. Тази година Видин бил под унгарска окупация след превземането му от крал Лудвиг Велики, който пленил Иван Срацимир и семейството му, установил унгарска администрация и предприел масово покатоличване. Видин все повече се отделял политически от Търновското царство, превръщайки се в една от трите български държави.

Добротица

През 1371 г. Деспотство Добруджа било управлявано от деспот Добротица, който притежавал значителна автономия и контролирал ключови черноморски градове като Варна, Емона и Калиакра. Деспотството запазвало независимост от Търновското царство и ориентирало политиката си към Византийската империя, водейки конфликти с генуезките интереси в Черно море. Управлението на Добротица белязало период на консолидиране и териториално разширение по западното черноморско крайбрежие, като деспотството се утвърждавало като значима регионална сила, различна от България и другите съседи.

Мурад I

През 1371 г. Османската империя била управлявана от султан Мурад I, който разширил османския контрол на Балканите, включително превземането на Одрин през 1369 г. Османците консолидирали властта си в Тракия и се насочвали на запад, предизвиквайки съседни държави като Сърбия и България. Битката при Марица през септември 1371 г. била значителна османска победа над сръбските войски, която допълнително укрепила позициите на Мурад в региона.

През 1371 г. България била управлявана от цар Иван Шишман, който след битката при Черномен през септември 1371 г. бил васал на султан Мурад. Османската империя упражнявала значително влияние върху България, като българският владетел бил принуден да преговаря и приеме османската сюзеренитет.

Лазар Хребелянович

През 1371 г. Сърбия била управлявана от княз Лазар Хребелянович след смъртта на последния неманичев владетел. Държавата се разширила в западна Македония, включително Скопие, и територии по оста Струмица-Сяр-Христуполис-Света гора. Сърбия била значима регионална сила, макар и разпокъсана с автономни господари и изправена пред нарастващата османска заплаха.

Сърбия се била разширила в западна Македония, поставяйки голяма част от българското население под сръбско владичество. Отношенията с България били белязани от съперничество за тези територии, а възходът на Сърбия ограничавал българското влияние в региона.

Балшићи

През 1371 г. Зета била управлявана от рода Балшићи като княжество в рамките на сръбската държава. Управлявал я е воевода, резидиращ в Бар, който изпълнявал ролята на управител на деспота и консолидирал военната власт в региона. Балшићите владеели западната част на Зета, включително важни градове като Бар и Скадар, и били влиятелни участници в регионалните конфликти, често действайки полунезависимо от сръбската корона, която била отслабена от вътрешни борби след смъртта на Стефан Душан през 1355 г.

Марко Мрнявчевич

През 1371 г. крал Марко Мрнявчевич управлявал намалено княжество със столица Прилеп в централна Македония. Въпреки че бил коронован за цар, властта му била ограничена, тъй като голяма част от царските сръбски земи били завзети от могъщи боляри и местни владетели, а той бил васал на османските турци след битката при Марица. Неговото владение се свивало заради териториални загуби от съседи като Балшиите, Лазар и Вук Бранкович, а Сърбия като единна държава фактически престанала да съществува.

Княжеството на крал Марко граничело с България на запад и юг, но през 1371 г. било отслабено и засенчено от българските царства Търново и Видин. Васалството на Марко към османците и загубите на територии ограничавали влиянието му в региона, докато България оставала разделена, но все още значима сила.

Тома Прелябович

През 1371 г. Деспотатът на Епир бил управляван от деспот Тома Прелябович, който носел византийската титла деспот с имперско признание. Неговите владения включвали Янина, южен Епир и части от Акарнания. Регионът бил белязан от местни конфликти и променящи се съюзи, като Тома успявал да поддържа мир с албанските владетели и да се противопоставя на франкски нападения.

Йоан V Палеолог

През 1371 г. Византийската империя била управлявана от император Йоан V Палеолог. Контролът на империята бил ограничен главно до Цариград и околните територии южно от Балканските планини, с частичен контрол над Тракия при турско присъствие. Империята била под силен натиск от настъпващите османски турци и вътрешни слабости, като притежавала ключови градове като Цариград, Солун, Созопол и Галлиполи, който служел като важна крепост срещу турските подкрепления от Мала Азия.

През 1371 г. Византийската империя имала напрегнати отношения с България. Император Йоан V Палеолог бил задържан във Видин през 1366 г. от българските власти под ръководството на Иван Александър, които отказали да му позволят преминаване през българските земи. Този инцидент довел до морска кампания на Амадео Савойски срещу българското Черноморие, в резултат на която Месембрия и Созопол били предадени на Византия. Двете държави имали обща граница и били въвлечени в периодични конфликти и съюзи през този период.

Каталонската компания

През 1371 г. Херцогството Атина било управлявано от Каталонската компания под сюзеренитета на арагонските крале на Сицилия. Херцогството, със столица в Тива, било богато феодално владение, известно с текстилната си индустрия и търговията, включително значителна еврейска търговска колония. Каталонците запазвали контрола над региона, като разчитали на местните гърци за административни задачи и печелели от търговията с роби, докато се сблъсквали с натиск от съседни сили и наемнически групи.

Владислав I

През 1371 г. Влашко било управлявано от воевод Владислав I. Княжеството било независима държава северно от Дунав, поддържайки собствено управление и военна мощ на фона на нарастващата османска заплаха на Балканите. Влашко било значима регионална сила, често участваща във войни и съюзи с близките държави, включително Унгария и Османската империя.

Влашко граничело с България и било част от регионалната динамика, оформена от османското разширение. Макар и да не било васал, Влашко било готово да се бори с турците, както се вижда в по-късни конфликти като битката при Ровине през 1395 г., което показва напрегнати и милитаризирани отношения с България и османците.

Лудвиг I

През 1371 г. Кралство Унгария било управлявано от крал Лудвиг I Велики. Унгария превзела Видин през 1365 г. и го управлявала пряко до 1369 г., когато Иван Срацимир бил възстановен там като унгарски васал; Лудвиг продължавал да се титулува rex Bulgarie. Кралството оставало водещата сила в северозападните Балкани, като държало Хърватия, Далмация и Срем и привличало в орбитата си Босна, Сърбия и Влашко.

Унгарската окупация на Видин между 1365 и 1369 г. откъснала българския северозапад от Търново, отвела Иван Срацимир в плен и наложила католическа мисия в областта. През 1371 г. Срацимир отново управлявал във Видин, но като васал на Лудвиг I, а не като част от царството на Иван Александър, и унгарските претенции над българските земи поддържали враждебни отношения и с двете царства.

Твртко I

През 1371 г. Кралството Босна било управлявано от Твртко I, който започнал своето управление като тийнейджър през 1353 г. Кралството се характеризирало със силна лична власт на бана, но липсвала централизирана държавна администрация, като могъщите боляри управлявали собствените си земи. Босна разполагала със значителна армия и се намирала между по-големи сили, като се справяла с натиска от Унгария и османските турци.

Босна имала обща граница с България и през 1371 г. нейният владетел Твртко I се съюзил със сръбския княз Лазар срещу османските турци, които също били васали на османския султан. Босна все още не била напълно засегната от османското нашествие и военната ѝ кооперация със сръбските сили оказвала косвено влияние върху българските интереси в региона.

През 1371 г. Република Венеция била морска сила, контролираща важни островни владения в Адриатическо и Егейско море, включително Негропонте и Крит, както и по-малки острови като Тенедос. Венеция водела продължително съперничество и периодични войни с Генуа за контрол над търговските пътища и влияние във Византийската империя и Черноморския регион. Венеция поддържала търговски колонии по българското Черноморие, но нямала директни политически амбиции в България.

Венеция поддържала търговски колонии по българското Черноморие и имала установени търговски привилегии с българската държава, но през 1371 г. не проявявала открити политически интереси или военни конфликти с България.

През 1371 г. Рицарите хоспиталиери притежавали островни владения в югоизточното Средиземноморие, най-вече Родос, като военен и морски орден, защитаващ християнските интереси срещу турската експанзия. Тяхното присъствие било стратегическо за контрола на морските пътища и подкрепа на кръстоносните походи, макар че прякото им участие в балканската континентална политика било ограничено.

През 1371 г. Република Генуа била могъща морска и търговска държава с важни владения, включително крепостния град Галата край Цариград и различни черноморски пристанища. Генуа била въвлечена в ожесточено търговско съперничество и периодични конфликти с Венеция и други регионални сили, поддържайки силно военно присъствие и укрепени колонии. Отношенията ѝ с българските територии били напрегнати, като генуезците се оплаквали от щети по техните търговци в българските земи и българският владетел налагал строги забрани срещу генуезката търговия в някои пристанища.

През 1371 г. отношенията между Генуа и българските земи били напрегнати заради ощетяването на генуезки търговци в територии под български контрол, включително Маврокастро и други места. Дипломатическите опити на Генуа за възмездие не успели, а българският владетел наложил забрани на генуезки кораби и търговци да влизат в пристанища като Созопол под заплаха от големи глоби.