♚ Калиман Асен I

Калиман Асен I е роден през 1234 г. като син на цар Иван II Асен и унгарската принцеса Анна-Мария. По бащина линия той е пряк потомък на основателя на династията Иван I Асен и принадлежи към владетелския дом, възстановил Българското царство през 1186 г. Унгарският произход на майка му го включва и в мрежата от династически връзки, чрез които Иван II Асен укрепвал международното положение на държавата. За детството, възпитанието и обкръжението на Калиман не са запазени конкретни сведения; известно е само, че още като малолетен бил определен от положението си на най-голям царски син за наследник на престола.

Калиман се ражда в апогея на бащиното управление. След победата на Иван II Асен над Теодор Комнин Ангел при Клокотница на 9 март 1230 г. България се превърнала във водеща балканска сила и разпростряла власт или влияние над голяма част от Тракия, Македония и Албания. Търновският надпис в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ обобщава този обхват с формулата „от Одрин и до Драч“, а царят носел титлите „цар на българи“ и „цар и самодържец на българите“, както и по-широката формула „цар на българи и гърци“. През 1235 г. била възстановена Българската патриаршия. Така детето наследник израствало в двор, който претендирал за имперско достойнство и православна хегемония.

Иван II Асен починал през юни 1241 г.; западният хронист Обри дьо Троа Фонтен поставя смъртта му около празника на св. Йоан, тоест около 24 юни. Калиман, тогава едва седемгодишен, бил провъзгласен за цар без засвидетелствано оспорване. Византийският историк Георги Акрополит изразява приемствеността с думите, че момчето „взе бащината власт“ — τὴν πατρικὴν ἀρχήν. Поради възрастта си новият владетел не можел лично да ръководи държавата и управлението било поето от регентство, съставено от боляри и царедворци. Изворите не съобщават сигурно имената, броя или точните правомощия на регентите, затова не може да се възстанови персоналният състав на правителството.

Възшествието през 1241 г. било важен прецедент в развитието на Второто българско царство. Дотогава царската власт при Асеневци преминавала главно между братя или била придобивана в борба между родственици. При Калиман за пръв път царското достойнство преминало без открита съпротива от баща към син. Болярството не предпочело пълнолетния севастократор Александър, брат на покойния владетел, а признало малолетния най-голям син. Това означавало преход от по-стария патримониален модел, при който царството се схващало като достояние на рода, към по-ясно династическо наследяване по пряка низходяща линия. Личната слабост на детето цар следователно съжителствала със силно утвърждаване на законността на Асеневата династия.

През останалата част от 1241 г. регентството наследило сравнително благоприятната, но зависеща от личния авторитет на Иван II Асен международна система. В последните си години покойният цар бил в мир със Сърбия, където управлявал неговият зет крал Стефан Владислав, поддържал съюз с Никейската империя и вече не предприемал действия срещу латинския Константинопол. Няма сведения Калимановото правителство да е сключило нов договор още през 1241 г. или да е променило официално тези отношения. Същевременно смъртта на могъщия владетел и замяната му със седемгодишно дете неизбежно отслабили възпиращото действие на българската корона спрямо съседите.

През 1242–1243 г. българските земи били засегнати от първото татарско, или монголско, нахлуване в България. Нашествениците се завръщали от големия си поход в Централна Европа и преминали през Балканите, като опустошили и части от царството. Предоставените извори не назовават конкретна битка, в която българската армия под регентството да е спряла нашествието, нито дават точна дата за отделните действия на българска територия. Поради това не бива да се приписва на малолетния цар лично военно командване или определена победа. Нахлуването обаче поставило регентството пред тежка военна и стопанска криза непосредствено след смяната на престола и разкрило уязвимостта на обширното наследство на Иван II Асен.

За 1244 г. няма сигурно засвидетелствана отделна кампания, битка или договор, свързани лично с Калиман Асен I. Отсъствието на известия не позволява да се състави подробна картина на вътрешното управление след татарското нападение. Може да се установи единствено, че царската власт и основните държавни институции продължили да функционират от името на малолетния владетел. Не е известно да е имало открит претендент за короната или гражданска война през тази година. Също така не са запазени данни за административна реформа, болярски събор или конкретни назначения, които да могат надеждно да бъдат отнесени към 1244 г.

За 1245 г. изворовото мълчание е също толкова значително. Не е известен нов български поход, нито дипломатическа мисия или международен договор с точна дата. Регентството изглежда запазило отбранителна позиция, докато Никейската империя на Йоан III Дука Ватаци укрепвала присъствието си на Балканите. Не трябва обаче да се приписват на Калиман решения, за които липсва пряко свидетелство, нито към неговото царуване да се пренасят инициативи на Иван II Асен или на наследилия го Михаил II Асен. Оскъдността на данните показва колко ограничена била личната политическа роля на детето и колко трудно е да се отделят действията на короната от тези на неназованите регенти.

Решителната промяна настъпила през 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползвал от малолетието на българския цар и от кризата около последната година на неговото управление, за да настъпи срещу българските владения в Тракия и Македония. Кампанията не е представена в изворите като една голяма полева битка с точно име и дата, а като последователно овладяване на градове и крепости. Това е съществено: не е известна „битка на Калиман“ срещу Ватаци, нито лично участие на дванадесетгодишния владетел. Успехът на никейците се обяснява с отслабената централна власт, бързината на настъплението и готовността на някои местни първенци да преминат на страната на императора.

Сред първите важни придобивки на Ватаци били Сяр и Мелник. При Мелник никейците били улеснени от действията на българския велможа Драгота, чието поведение свидетелства за разколебаване на верността към Търново поне в тази област. След това под никейска власт преминали Стоби, Велбъжд, Скопие, Велес и Прилеп, а в Тракия били загубени Станимака и градове от Родопската област. Точните дати на предаването или превземането на всяка крепост не са посочени в предоставените известия и не бива да се допълват по предположение. Съвкупният резултат бил тежък: България загубила значителна част от македонското и родопското наследство, придобито или утвърдено при Иван II Асен.

След никейското настъпление река Марица се оформила като основна гранична линия между България и владенията на Йоан III Ватаци. Не е запазен текст на мирен договор от името на Калиман, който да определя условията, взаимните задължения или точния момент на прекратяването на военните действия. Поради това установената граница трябва да се разглежда преди всичко като резултат от съотношението на силите през 1246 г., а не като подробно познат дипломатически акт. Така наследеният от Иван II Асен съюз с Никея отстъпил място на никейска експанзия. Латинската империя, Сърбия и Унгария присъствали в общата международна среда, но няма надеждни сведения Калимановото регентство да е изградило действаща коалиция срещу Ватаци.

В църковно отношение Калиман наследил възстановената през 1235 г. Българска патриаршия — едно от най-значимите постижения на Иван II Асен. Няма запазено описание на коронацията на детето, нито грамота, с която той или регентите да уреждат отношенията между царската власт и патриаршията. Не е засвидетелстван църковен събор, промяна в статута на Търновската църква или мащабна религиозна политика, която сигурно да принадлежи на годините 1241–1246. Следователно може да се говори за институционална приемственост, но не и за лична църковна програма на Калиман. Загубата на градове в Македония и Родопите несъмнено ограничила и териториалния обсег на българското политическо и църковно влияние.

Сведенията за вътрешното управление са крайно оскъдни. Не са известни закони, данъчни разпоредби, административни грамоти или строителни надписи, издадени от името на Калиман Асен I. Случаят с Драгота в Мелник позволява да се види конкретен признак на отслабване на централния контрол, но не е достатъчен, за да се твърди за общо болярско въстание в цялата държава. Малолетието на царя неизбежно увеличавало ролята на висшата аристокрация и двореца, ала изворите не разкриват съперничещи си регентски групировки. Липсата на открита борба за престола до смъртта на Калиман показва поне временно приемане на неговата династическа легитимност.

Стопанството на царството през тези години не може да бъде възстановено в подробности. Татарското нахлуване от 1242–1243 г. и териториалните загуби от 1246 г. трябва да са засегнали населението, земеделските области и важни пътища през Македония, Тракия и Родопите, но изворите не дават числа за разрушения, приходи или търговски спад. На Калиман I не е надеждно приписана собствена монетна емисия. Това е в рязък контраст с Иван II Асен, от когото е известна златна монета с титлата „цар на българи“, смятана за първата българска златна монета. Липсата на сигурни Калиманови монети не доказва непременно, че при него не е имало монетосечене, а само че засега не разполагаме с убедителна атрибуция.

Калиман не сключил брак и не оставил деца, което е естествено предвид ранната му смърт. Сред известните му братя и сестри са Михаил II Асен, Мария Асенина, Елена Асенина, друга Мария, означавана в генеалогичната традиция като Мария Асенина-Мануил, Тамара Асенина и Анна-Теодора Асенина. Михаил бил негов полубрат и също бил малолетен при възшествието си. Собствена брачна политика на Калиман не е могла да се развие; династическото положение на двора се опирало на наследените от баща му родствени връзки, сред които особено важни били унгарският произход на Анна-Мария и връзката със сръбския кралски двор чрез зетя на Иван II Асен Стефан Владислав.

Калиман Асен I починал през 1246 г. едва дванадесетгодишен. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни. Част от известията допускат, че е бил отровен, но наличните данни не позволяват да се установят извършител, поръчител или политически заговор; поради това отравянето трябва да се представя като несигурна версия, а не като доказан факт. Не са известни точното място на смъртта, гробът или запазен погребален надпис. Тъй като царят нямал потомство, короната преминала към полубрат му Михаил II Асен, който управлявал от 1246 до 1256 г. Така принципът на наследяване останал в рамките на пряката династия, но държавата отново се оказала под властта на малолетен владетел.

Главният разказвателен извор за възшествието и политическата среда е Георги Акрополит, а Теодор Скутариот предава сродна византийска традиция. Обри дьо Троа Фонтен е важен за датировката на смъртта на Иван II Асен, докато българските надписи, титулатура и монети осветляват предимно наследството на бащата, а не личните действия на Калиман. Не са запазени негови грамоти, сигурни надписи или безспорно негови монети. Поради тази неравномерна изворова база модерните изследователи, включително Джон В. А. Файн и Доналд М. Никол, възстановяват царуването главно чрез международните събития и никейските успехи. Значението на Калиман е двойно: възшествието му утвърдило законното наследяване от баща към син, но неговото малолетие съвпаднало с края на балканската хегемония, постигната от Иван II Асен, и с началото на продължителен период на териториално отстъпление и политическа нестабилност.