Виргинска грамота

(началото на грамотата е повредено) … и към другите благоверни …, които създадоха и приложиха светите и православни царе. Това, прочее, е дело, което се грижи за боголюбието: да се дават съкровища и богатства на светите и божествени църкви, както правеха и светите и православни гръцки и български царе, и жупаните, князете и кралете на сръбската земя, които имаха многоусърдна любов и грижа за светите и божествени църкви. Така също и моето царство, като подражава на онези благоверни и свети царе, които бяха преди мене, да излива върху тях нескъдни дарове и да ги обогатява: когато слезе царството ми в Долната земя, намери царството ми манастира на великомъченика Христов Георгия Бързи, създаден от светия цар Романа на Виргино бърдо срещу града Скопие, на Серава, и — поради нападение на другоплеменници агаряни загубил всички свои правила и свои метоси и паднал до основи — от светия цар господин Алексий отново изграден, издигнат и прославен, и обдарен и подкрепен от мнозина светии правоверни царе. Варлаам, архимандрит на този честен храм, изнесе пред царството ми правилата и хрисовулите на светите и правоверни царе, които са били преди мене, и на кралете: на светия цар Романа, на цар Диогена, на свети цар Петра, на цар господин Никифора, и на останалите — на светия цар господин Алексия, на цар Калояна, на цар господин Мануила, на цар господин Теодора, на цар господин Исаака, на свети Симеона Неманя, дядо на царството ми, на цар Ватаци, на цар Калимана. Царството ми, като ги прие благосклонно и ги прочете, нито ги промени, нито ги наруши, но ги поправи и утвърди още по-здраво, отколкото всички гореказани царе и крале.

Людете, които се намират в града Скопие и принадлежат на светия и великославен великомъченик Христов Георгия Бързи и Победоносец в бран: да не работят като царина никаква работа, нито да дават някаква приплата, нито да им се събърка севаст, ни практор, ни княз, ни кастрофилак, ни ватах, ни топщикал, ни да съди, ни да свързва, нито глоба да взема или някакъв данък. И за … кладенец … и Сливища от нейния извор, и панаирът на 21 ноемврий — в тези области да не се докосва никой владетел, нито някой друг. Който ли пък дръзне и се докосне, да бъде наказан с гнева на царството ми и да бъде смятан за неверен на царството ми.

Село Двигод заедно със селата Длъбица и Чрешовени, с лозята, нивите, водениците и пасищата, планините и забелите, и с всички техни правдини и привилегии (пределите на тези села са: от Черна гора, както слиза полчецът към Длъбица, та на могилата, на мраморния кръст [?] и низдела набитолския път, та през Кавианово бърдо, както отива пътят към Ралици и стига до високото на рудината, та на Дълга поляна, та на Градище до Черния камък). Село Побужда с лозята, нивите, водениците и пасищата. Селата Кондово, Длъбица и Раоче с всички техни правдини. Село Глумово, с метоха, лозята, нивите, водениците и всичките им правдини. Село … с метоха, лозята, нивите и всички техни правдини. Село Здуне в гората, със заселките — Близниско, Мокросеки, Големия подом [?] и поповяните [?] — с лозята, нивите, водениците, зимовището, летовището, планините, ловищата за дивеч и риба и забелите. Село Сущица с поповяните, селото, лозята, нивите и планините. Село Градечница с поповяните, лозята и нивите. Село Брод, в което има метох, наречен на Богородичното посвещение, с нивите, лозята, водениците, ливадите, летовищата и зимовищата, ловищата за дивеч и риба, тържище и панаира, който става на 10 септември, и търгът всяка неделя, и данъка от този търг (границата му начева от Градища въз Тъмни дол, на Плеш, на Козя стена, та на Пещец, на ливадата, на Белков тор, на Шипковица, на Винища, на Орлица, на Василево селище, въз рида, на Калавар, на Гледула, на Душиче, от Кичава до Тодоров дол). И в Прилепската област село Кръпа-власи, а в него метох Спас, дарен от цар Романа, с нивите, мелниците, забелите, летовищата и зимовищата и планините. Здуне, Сущица, Градечница, Брод със Сланско и Барбарасо, и Кръпа — всички тези места са парички, сиреч придалишки; никой да не бърка, нито нещо да докосва, нито да продава вънка — нито нива, нито лозе. В Положката област село Речици, също подарено от светия цар Романа на свети Георгия, с лозята, нивите, водениците, градините, сенокосите, забелите, планините, ловищата за дивеч и всякакви доходи; и да не се меси никой кефалия, нито някой владетел на царството ми да влиза в село Речици, нито да съди, нито да свързва, нито глоба да взима, нито някакъв данък, а всеки законен данък и сбор да си взима църквата. И в Горни Полог село …; село Точил и речената планина; село Баница; село …яне с планината, наречена Мрамор; село Нахово с парците, нивите, ливадите и рибните ловища; село Тавор градище с полето, нивите, блатното езеро, забелите и ловищата за дивеч и риба; село Бистрица в Бабуна с пасищата и летовищата и зимовищата; село … с метоха Свети Иван Богословец; село Дъбница; метох на свети Василия; …Катунска [?] …; метох свети Лука …; метох във Велбъжд, свети Николай в Ко…ши; село Лъжени; село Рани лук; селата Витино и Бинеч — всички с техните правдини.

Всичко това разбра царството ми и видя, че са дарени, утвърдени и записани от живелите преди мене свети и правоверни царе и крале, и моето царство ги следва, моли се и се покланя, като проси милост и помощ от светия великомъченик Христов Георгия Бързи и Победоносец в бран; и предадох на неговата света църква село Козарево (царството ми го намери, че е било дадено по-рано от светия цар Романа, заедно с Барово, със Синско и с църквата на свети Иван Златоуст, и с всички там заселки, с лозята, нивите, градините, водениците, сенокосите, забелите, ловищата за риба и дивеч и планините). Царството ми приложи още село Калугеровене, с лозята, нивите, забелите и всички правдини; и още … в Златица село Калугеров дол, и в него църквата свети Георги … Нито в жупата, нито в който и да е град или в кое да е село на свети Георгия, да не съди никой владетел по държавата на царството ми … людете на свети Георгия; но за всеки дълг да съди настоящият игумен, и от игуменските отроци да взима всеки дълг. Който ли се намери да съди насила човек на свети Георгия, или даде наш отрок, или го свърже без игуменовия съд, да бъде над него божията клетва и тази на светите правоверни царе, и да плати за държавното съкровище 9 златици. … Да не взима на църковен човек никой владетел, а само църквата да взима от своите човеци; нито зло да се нанася на людете на свети Георгия. На поповете и поповяните, които се намират под властта на свети Георгия, да не се меси никой епископ, нито данък да взима, нито запрещение на свещениците да поставя …; за епископа помен, а екзарха този целият свещенически данък — това всичко да принадлежи на църквата на свети Георгия. Да не се меси и да не влиза в селата и метосите, за да взема нещо духовно от поповете, нито екзархът, нито първосвещеникът, но всичко това да бъде на църквата на свети Георгия. Защото всяка глоба … данък на църквата е подарен, а … неговата истина [?], вражда … кражба на девойки и кражба на коне — да си взима църквата от своите люде; и тази вражда да не се взима от селата, освен от исците, но и това със съд. Метосите на свети Георгия да не плащат приселица, нито волоберщина, нито перпер, нито димнина. Ако ли някой влезе в метох на свети Георгия в което и да е село без позволение на архимандрита, или в планината, или в пасищата, или в забеля, или в ловищата за риба и дивеч, или в гората и дърво да отсече в църковно бърдо, или воденица да постави на църковна вода, която тече от църковен извор, или да пасе коне на църковна земя, или да преведе вода през църковна земя, или нива да преоре без благословение на игумена — нека да бъде божията клетва над него, и клетва от свети Георги и от гореказаните свети правоверни царе и крале, и да заплати на държавното съкровище 6 перпера.

Всички тези милости предаде царството ми с дарението на този ХРИСОВУЛ, докато името Христово се слави на земята; и на служителите на царството ми, изпращани по всички времена по областите и градовете, забраних да взимат нещо, да не влизат, нито да спират, нито да пакостят на метох, нито на село, нито на людете на свети Георгия, нито … по областите на царството ми — нито севаст, нито дука, нито кастрофилак, нито практори, нито княз, нито топщикал, нито винар, нито комис с коне, нито стратор, нито градски изгончия, нито писец, нито аподохатор, нито геракар, нито псар, нито десеткари пчелни, нито овчи, нито тревнина, нито кошарнина, нито слоновщина, нито комод, нито митати, нито кошарщина, нито волоберщина, нито налог житен, нито винен, нито месен, нито на сирене; нито крепост да градят, нито да я пазят, нито тъмница да пазят, нито да орат, нито да копаят лозе, нито сено да косят, нито да жънат; нито царина да се взима от човек на свети Георгия, ни на някакво тържище; нито броднина да се взима, нито мостнина, нито да се взема човек, ни кон, ни вол, ни осел.

И след смъртта на царството ми, когото Бог пожелае да постави на престола на царството ми, или някого от сродниците на царството ми, моля да не нарушава, нито да потъпква този ХРИСОВУЛ, но още повече да го подари, поднови и потвърди с усърдие, защото е благочестиво така да правят светите и правоверни царе и крале. Ако ли пък се намери някой, който, по потикване на дявола, престъпи тези повеления и потъпче този ХРИСОВУЛ — нему да е враг Бог и Неговата пречиста Майка, в този век и в бъдния, на страшния съд и второто пришествие; и свети Георги в битките, вместо в помощ, да му бъде враг, тук и на страшния съд; и да бъде проклет триклет от Господа Бога Вседържителя и от пречистата Негова Майка и от силата на честния и животворен кръст и от четиримата евангелисти, от 12-те апостоли и от 318-те никейски отци и от казаните свети правоверни царе и крале. … Писа се и се подписа [?] … на свети Георгия Бързи и Победоносец, за всяко утвърждение в безконечни времена. „Костадин, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, Асен.“