Виргинска грамота
приписвана на 1257–1277 г.
Грамота за манастира „Св. Георги“ при Виргино бърдо край Скопие, запазена в по-късна сръбска редакция.
Паметникът
Към тази статия още не е добавено факсимиле.
Текст и превод
За тази статия още не е разчетен и преведен текст.
Защо е важен
Оспорвана, преработена, вероятно неавтентична — и въпреки това един от най-използваните документи за българския югозапад, защото запазва административната лексика на държавата по-добре от почти всеки автентичен акт.
В нея чиновниците са изброени по ранг със севастите начело; термините „хора“ и „област“ носят институционален смисъл, назовавайки Прилепската и Положката област; Македония се появява като „долная земля“; среща се и финансовият термин „дѣлмононъ“. Прочетена внимателно, съпоставена със сръбските грамоти, от които произлиза, тя е описание на това как е било управлявано царството.
Носи и династична претенция: в нея цар Константин Асен нарича Стефан Неманя свой дядо — същата мрежа от българско-сръбско родство, която ктиторските портрети в Бояна изтъкват за неговия братовчед, севастократор Калоян.
Допълнителна информация
Запазеният текст е сръбска преработка, чиято връзка с грамотата на крал Стефан Урош II Милутин от 1300 г. за манастира „Св. Георги Бързи“ не подлежи на съмнение. Затова всяка подробност трябва да се проверява поотделно срещу сръбските документи, преди да бъде приписана на българската действителност.
Описание
- Датировка
- приписвана на 1257–1277 г.