Ръкописи

Виргинска грамота

преди 1277 г.

Грамота за манастира „Св. Георги“ при Виргино бърдо край Скопие, запазена в по-късна сръбска редакция.

Текст и превод

Изброените чиновници

Оригинал — среднобългарски

ни да метеха с ними ни севa, ни прахтор, ни кнѧз … а ѿ работникы царства ми посилаемои по вса кръмлена… ни севасты, ни дѫка…

Превод

нито да се месят с тях нито севаст, нито практор, нито княз … а от работниците на царството ми, изпращани по всички кръмления… нито севасти, нито дуки…

Бележка: Севастите стоят начело на списъка, както и в останалите грамоти. Тъй като запазеният текст е сръбска преработка, свързана с грамотата на Милутин от 1300 г., всеки термин трябва да се проверява срещу сръбските документи, преди да бъде приет за българска употреба.

Защо е важен

Оспорвана, преработена, вероятно неавтентична — и въпреки това един от най-използваните документи за българския югозапад, защото запазва административната лексика на държавата по-добре от почти всеки автентичен акт.

В нея чиновниците са изброени по ранг със севастите начело; термините „хора“ и „област“ носят институционален смисъл, назовавайки Прилепската и Положката област; Македония се появява като „долная земля“; среща се и финансовият термин „дѣлмононъ“. Прочетена внимателно, съпоставена със сръбските грамоти, от които произлиза, тя е описание на това как е било управлявано царството.

Носи и династична претенция: в нея цар Константин Асен нарича Стефан Неманя свой дядо — същата мрежа от българско-сръбско родство, която ктиторските портрети в Бояна изтъкват за неговия братовчед, севастократор Калоян.

Допълнителна информация

Запазеният текст е сръбска преработка, чиято връзка с грамотата на крал Стефан Урош II Милутин от 1300 г. за манастира „Св. Георги Бързи“ не подлежи на съмнение. Затова всяка подробност трябва да се проверява поотделно срещу сръбските документи, преди да бъде приписана на българската действителност.

Това е най-дългата и най-подробна от поземлените грамоти — на практика опис на манастирското земевладение около Скопие и из северозапада, и списък на по-раншните владетели, чиито дарения потвърждава: български, византийски и сръбски царе и крале, сред тях „св. Симеон Неманя, дядо на царството ми“. Пази се в Хилендарския манастир на Света гора, писана на бомбицин, подлепен с платно, и силно пострадала — началото и много думи са изгубени. Почеркът е бързопис; пред подписа с киновар е изобразена ръка, държаща скиптър, а златният печат липсва. Графиката и езикът ѝ я отнасят твърдо към XIII в.

Целият документ

Прочетете пълния текст на грамотата

Манастирът и грамотите на предишните царе

(началото на грамотата е повредено) … и към другите благоверни …, които създадоха и приложиха светите и православни царе. Това, прочее, е дело, което се грижи за боголюбието: да се дават съкровища и богатства на светите и божествени църкви, както правеха и светите и православни гръцки и български царе, и жупаните, князете и кралете на сръбската земя, които имаха многоусърдна любов и грижа за светите и божествени църкви. Така също и моето царство, като подражава на онези благоверни и свети царе, които бяха преди мене, да излива върху тях нескъдни дарове и да ги обогатява: когато слезе царството ми в Долната земя, намери царството ми манастира на великомъченика Христов Георгия Бързи, създаден от светия цар Романа на Виргино бърдо срещу града Скопие, на Серава, и — поради нападение на другоплеменници агаряни загубил всички свои правила и свои метоси и паднал до основи — от светия цар господин Алексий отново изграден, издигнат и прославен, и обдарен и подкрепен от мнозина светии правоверни царе. Варлаам, архимандрит на този честен храм, изнесе пред царството ми правилата и хрисовулите на светите и правоверни царе, които са били преди мене, и на кралете: на светия цар Романа, на цар Диогена, на свети цар Петра, на цар господин Никифора, и на останалите — на светия цар господин Алексия, на цар Калояна, на цар господин Мануила, на цар господин Теодора, на цар господин Исаака, на свети Симеона Неманя, дядо на царството ми, на цар Ватаци, на цар Калимана. Царството ми, като ги прие благосклонно и ги прочете, нито ги промени, нито ги наруши, но ги поправи и утвърди още по-здраво, отколкото всички гореказани царе и крале.

Людете в Скопие

Людете, които се намират в града Скопие и принадлежат на светия и великославен великомъченик Христов Георгия Бързи и Победоносец в бран: да не работят като царина никаква работа, нито да дават някаква приплата, нито да им се събърка севаст, ни практор, ни княз, ни кастрофилак, ни ватах, ни топщикал, ни да съди, ни да свързва, нито глоба да взема или някакъв данък. И за … кладенец … и Сливища от нейния извор, и панаирът на 21 ноемврий — в тези области да не се докосва никой владетел, нито някой друг. Който ли пък дръзне и се докосне, да бъде наказан с гнева на царството ми и да бъде смятан за неверен на царството ми.

Владенията

Село Двигод заедно със селата Длъбица и Чрешовени, с лозята, нивите, водениците и пасищата, планините и забелите, и с всички техни правдини и привилегии (пределите на тези села са: от Черна гора, както слиза полчецът към Длъбица, та на могилата, на мраморния кръст [?] и низдела набитолския път, та през Кавианово бърдо, както отива пътят към Ралици и стига до високото на рудината, та на Дълга поляна, та на Градище до Черния камък). Село Побужда с лозята, нивите, водениците и пасищата. Селата Кондово, Длъбица и Раоче с всички техни правдини. Село Глумово, с метоха, лозята, нивите, водениците и всичките им правдини. Село … с метоха, лозята, нивите и всички техни правдини. Село Здуне в гората, със заселките — Близниско, Мокросеки, Големия подом [?] и поповяните [?] — с лозята, нивите, водениците, зимовището, летовището, планините, ловищата за дивеч и риба и забелите. Село Сущица с поповяните, селото, лозята, нивите и планините. Село Градечница с поповяните, лозята и нивите. Село Брод, в което има метох, наречен на Богородичното посвещение, с нивите, лозята, водениците, ливадите, летовищата и зимовищата, ловищата за дивеч и риба, тържище и панаира, който става на 10 септември, и търгът всяка неделя, и данъка от този търг (границата му начева от Градища въз Тъмни дол, на Плеш, на Козя стена, та на Пещец, на ливадата, на Белков тор, на Шипковица, на Винища, на Орлица, на Василево селище, въз рида, на Калавар, на Гледула, на Душиче, от Кичава до Тодоров дол). И в Прилепската област село Кръпа-власи, а в него метох Спас, дарен от цар Романа, с нивите, мелниците, забелите, летовищата и зимовищата и планините. Здуне, Сущица, Градечница, Брод със Сланско и Барбарасо, и Кръпа — всички тези места са парички, сиреч придалишки; никой да не бърка, нито нещо да докосва, нито да продава вънка — нито нива, нито лозе. В Положката област село Речици, също подарено от светия цар Романа на свети Георгия, с лозята, нивите, водениците, градините, сенокосите, забелите, планините, ловищата за дивеч и всякакви доходи; и да не се меси никой кефалия, нито някой владетел на царството ми да влиза в село Речици, нито да съди, нито да свързва, нито глоба да взима, нито някакъв данък, а всеки законен данък и сбор да си взима църквата. И в Горни Полог село …; село Точил и речената планина; село Баница; село …яне с планината, наречена Мрамор; село Нахово с парците, нивите, ливадите и рибните ловища; село Тавор градище с полето, нивите, блатното езеро, забелите и ловищата за дивеч и риба; село Бистрица в Бабуна с пасищата и летовищата и зимовищата; село … с метоха Свети Иван Богословец; село Дъбница; метох на свети Василия; …Катунска [?] …; метох свети Лука …; метох във Велбъжд, свети Николай в Ко…ши; село Лъжени; село Рани лук; селата Витино и Бинеч — всички с техните правдини.

Притурките на царя и църковният съд

Всичко това разбра царството ми и видя, че са дарени, утвърдени и записани от живелите преди мене свети и правоверни царе и крале, и моето царство ги следва, моли се и се покланя, като проси милост и помощ от светия великомъченик Христов Георгия Бързи и Победоносец в бран; и предадох на неговата света църква село Козарево (царството ми го намери, че е било дадено по-рано от светия цар Романа, заедно с Барово, със Синско и с църквата на свети Иван Златоуст, и с всички там заселки, с лозята, нивите, градините, водениците, сенокосите, забелите, ловищата за риба и дивеч и планините). Царството ми приложи още село Калугеровене, с лозята, нивите, забелите и всички правдини; и още … в Златица село Калугеров дол, и в него църквата свети Георги … Нито в жупата, нито в който и да е град или в кое да е село на свети Георгия, да не съди никой владетел по държавата на царството ми … людете на свети Георгия; но за всеки дълг да съди настоящият игумен, и от игуменските отроци да взима всеки дълг. Който ли се намери да съди насила човек на свети Георгия, или даде наш отрок, или го свърже без игуменовия съд, да бъде над него божията клетва и тази на светите правоверни царе, и да плати за държавното съкровище 9 златици. … Да не взима на църковен човек никой владетел, а само църквата да взима от своите човеци; нито зло да се нанася на людете на свети Георгия. На поповете и поповяните, които се намират под властта на свети Георгия, да не се меси никой епископ, нито данък да взима, нито запрещение на свещениците да поставя …; за епископа помен, а екзарха този целият свещенически данък — това всичко да принадлежи на църквата на свети Георгия. Да не се меси и да не влиза в селата и метосите, за да взема нещо духовно от поповете, нито екзархът, нито първосвещеникът, но всичко това да бъде на църквата на свети Георгия. Защото всяка глоба … данък на църквата е подарен, а … неговата истина [?], вражда … кражба на девойки и кражба на коне — да си взима църквата от своите люде; и тази вражда да не се взима от селата, освен от исците, но и това със съд. Метосите на свети Георгия да не плащат приселица, нито волоберщина, нито перпер, нито димнина. Ако ли някой влезе в метох на свети Георгия в което и да е село без позволение на архимандрита, или в планината, или в пасищата, или в забеля, или в ловищата за риба и дивеч, или в гората и дърво да отсече в църковно бърдо, или воденица да постави на църковна вода, която тече от църковен извор, или да пасе коне на църковна земя, или да преведе вода през църковна земя, или нива да преоре без благословение на игумена — нека да бъде божията клетва над него, и клетва от свети Георги и от гореказаните свети правоверни царе и крале, и да заплати на държавното съкровище 6 перпера.

Пълният имунитет от чиновниците

Всички тези милости предаде царството ми с дарението на този ХРИСОВУЛ, докато името Христово се слави на земята; и на служителите на царството ми, изпращани по всички времена по областите и градовете, забраних да взимат нещо, да не влизат, нито да спират, нито да пакостят на метох, нито на село, нито на людете на свети Георгия, нито … по областите на царството ми — нито севаст, нито дука, нито кастрофилак, нито практори, нито княз, нито топщикал, нито винар, нито комис с коне, нито стратор, нито градски изгончия, нито писец, нито аподохатор, нито геракар, нито псар, нито десеткари пчелни, нито овчи, нито тревнина, нито кошарнина, нито слоновщина, нито комод, нито митати, нито кошарщина, нито волоберщина, нито налог житен, нито винен, нито месен, нито на сирене; нито крепост да градят, нито да я пазят, нито тъмница да пазят, нито да орат, нито да копаят лозе, нито сено да косят, нито да жънат; нито царина да се взима от човек на свети Георгия, ни на някакво тържище; нито броднина да се взима, нито мостнина, нито да се взема човек, ни кон, ни вол, ни осел.

Санкция и подпис

И след смъртта на царството ми, когото Бог пожелае да постави на престола на царството ми, или някого от сродниците на царството ми, моля да не нарушава, нито да потъпква този ХРИСОВУЛ, но още повече да го подари, поднови и потвърди с усърдие, защото е благочестиво така да правят светите и правоверни царе и крале. Ако ли пък се намери някой, който, по потикване на дявола, престъпи тези повеления и потъпче този ХРИСОВУЛ — нему да е враг Бог и Неговата пречиста Майка, в този век и в бъдния, на страшния съд и второто пришествие; и свети Георги в битките, вместо в помощ, да му бъде враг, тук и на страшния съд; и да бъде проклет триклет от Господа Бога Вседържителя и от пречистата Негова Майка и от силата на честния и животворен кръст и от четиримата евангелисти, от 12-те апостоли и от 318-те никейски отци и от казаните свети правоверни царе и крале. … Писа се и се подписа [?] … на свети Георгия Бързи и Победоносец, за всяко утвърждение в безконечни времена. „Костадин, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, Асен.“

В. Начев, „Български царски грамоти“ (1996) · с разрешение

Споменати места

Покажи споменатите места (6)
Св. Георги Бързи
манастирът на Виргино бърдо срещу Скопие, на Серава; създаден от цар Роман
Скопие
Днес: Скопие
Брод
село с метох и панаир на 10 септември и седмичен неделен търг
Кръпа-власи
в Прилепско, с метоха Спас
Речици
в Положката област
Положка област
Горни и Долни Полог, северозападно от Скопие

Служби и термини

Покажи службите и термините (24)
хрисовул (златопечатник)
Златопечатна грамота — „златопечатно слово“, най-тържествената форма на царски акт, чиято сила виси на златен печат.
севаст
Почетно звание, а не платена служба: носителят му принадлежал към съсловието на провинциалните боляри и династи и имал право да съди, да глобява и да събира данъци. Дошло от Византия и към XIII–XIV в. широко разпространена титла на благородничеството.
практор
Данъчен чиновник и бирник, често със съдебна власт, който можел и да откупва данъка; практорите идвали в селата със стража.
кастрофилак
Комендант на местен гарнизон, пазач на крепост.
дук
Управител на област (хора), назначаван пряко от владетеля и резидиращ в главния ѝ град; простонародно наричан кефалия.
писец
Чиновник, който описвал и оценявал имотите за облагане; забраната „да не пише“ в грамотите го спира да прави кадастър на манастирското владение.
десеткар
Данъчен чиновник, който събирал десятъка — една десета — от продукцията: свине, овце, пчели (мед), вино, жито или сено, всяко по своя категория.
аподохатор
Събирачът на данъка аподохия, вземан в натура, и склададжия.
крагуяр
Соколар, задължен да отглежда или събира ловни соколи за господаря.
псар (кучкар)
Зависими люде, задължени да отглеждат и дресират ловните кучета на господаря и да събират кучета от населението.
ангария
Принудителен труд и повинности: превоз на храни, стоки и строителни материали, поправяне на пътища, строеж на мостове и крепости, дори пазене на тъмници — отглеждането на кучета и соколи също. Персийска заемка, жива и днес в българския език.
комод
Допълнителен налог, вземан от бирниците, най-вероятно такса при мерене на житото (от византийския комодион).
митата
Задължението да се осигуряват подслон, храна и превоз на царската свита, пратеничества и войски, когато минавали през страната; българският термин бил приселица или постой — една от най-омразните тегоби.
приселица
Българското име на митата — задължението да се дават подслон и издръжка на царската свита, пратеничества и войски (същата тегоба като митата).
волоберщина
Данък за двойка впрегатни волове, от византийския зевгаратикион.
димнина
Данък върху огнището, вземан на домакинство.
фун (вражда)
Глобата, плащана за убийство; славянският термин е вражда.
разбой
Глоба за грабеж или разбойничество.
ексарх
Събирач на данъците, дължими на епископ.
парик
Лично свободен селянин, обвързан със земята, който не можел да продава дела си на лица извън властта на своя господар.
отрок
Лично зависим селянин.
метох
Зависимо владение: комплекс от земи, воденици, градини и къщи на по-малка църква или манастир, който с дарствена грамота можел да премине към голяма обител.
правдини
Общинните земи и права към едно село — пасищата, горите и ливадите му — ползвани от всичките му жители.
имунитет
Правото, чрез което господар или манастир — а не държавата — събира данъците, съди и обвързва людете на едно владение; средищната привилегия на грамотата, която спира собствените чиновници на владетеля.

Описание

Датировка
преди 1277 г.

Връзки

Константин Тих Асен