Четвероевангелие на цар Иван Александър

Никой друг паметник не показва Второто българско царство така, както то е виждало себе си. Ръкописът е преписан от монах Симон за Иван Александър в разцвета на неговото управление, а програмата от 366 миниатюри не се изчерпва с евангелския разказ: тя започва с царя, изправен сред семейството си — назован, коронясан и облечен в регалиите на византийски император.

Този семеен портрет е най-важното визуално свидетелство за българския двор през XIV век. Той фиксира кой е царувал, кой е бил наследник и как династията е искала да бъде виждана — до Христос, в императорски пурпур, в момент, когато царството вече се е разпадало.

Кодексът напуска България след 1393 г. и минава през Молдова и Света гора, преди Робърт Кързън да го придобие през 1837 г.; семейството му го дарява на Британския музей през 1917 г. Дигитализиран е изцяло и е обществено достояние.