Новини
Историците пишат не само един за друг, но и за вестниците. Тук са събрани статии за Второто българско царство, всяка с кратко наше резюме и връзки към владетелите и битките, за които разказва. Оригиналите се четат на сайта на вестника.
35 статии от Проф. Пламен Павлов
Проф. Пламен Павлов, Труд
Битката при Никопол (25 септември 1396 г.) и съдбата на цар Иван Срацимир
Павлов проследява кръстоносния поход на крал Сигизмунд от Буда до разгрома при Никопол и отношението на похода към Видинското царство. Основната му теза е, че Иван Срацимир не е пленен веднага след битката, а при по-късен поход на Баязид срещу Унгария през 1397/1398 г., както датират Българската анонимна хроника и сръбските летописи.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Българският исторически Северозапад през XII - XV в.
Обзор на спора за Белград, Браничево и Поморавието между България, Унгария и Сърбия – от Калоян и Иван Асен II до Михаил III Шишман и Видинското царство на Константин II Асен. Статията завършва с малко познатите български крепости и манастири в днешна Източна Сърбия.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Господарките на българското Поморавие през XIV век
Разказ за ктиторските портрети в църквите в Станичене и Долна Каменица – болярско семейство, свързано с Шишмановци, младата Арета с необичайното си име и деспотица, в която някои виждат младата Анна Неда. Облеклото и надписите показват силни връзки на Видинската област с Унгария и католическия свят.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Знатни „дами“ на средновековна Добруджа и Черноморието през XIV в.
Павлов разглежда загадъчната Севина от грамотата за манастира при Емине, деспотица Кераца Петрица – майката на Иван Александър, наречена в папско писмо католичка – и жените от рода на деспот Добротица. Допуска, че Иван Александър е прекарал младостта си във Варна и Карвунската земя, и представя новите находки от Калиакра и Дръстър.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Още за владетелките в Македония и днешна Албания през XIV-XV в.
От Константин Драгаш и трапезундската му съпруга Евдокия до Валонското княжество на деспот Иван Асен Комнин и неговите наследници Александър, Комита и Ружина. Статията проследява как племенниците на Иван Александър управляват Валона, Берат и Будва до османското завоевание през 1417 г.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Господарките на българите в Македония през XIV век
Портрети на знатни жени от Македония при сръбското господство и след него: деспотица Марина, дъщерята на цар Смилец, царица Елена в Сяр, „царица“ Евдокия, съпругите на крал Вълкашин и Крали Марко. Павлов показва как сръбските властели се сродяват с местното българско болярство и как българските царски родове продължават да дават легитимност.
Проф. Пламен Павлов, Труд
„Срацимир цар български“ - една загадка в спомените на Киро Тулешков
Възрожденецът Киро Тулешков разказва, че в Добруджа е видял каменен надпис, започващ със „Срацимир цар български“. Павлов обсъжда дали става дума за видинския цар Иван Срацимир, признат за старши от добруджанския деспот Иванко, или по-скоро за деспот Срацимир, бащата на Иван Александър, и призовава надписът да бъде издирен в румънските музеи.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Св. патриарх Йоаким I - от Иваново до Търновската патриаршия
Житието на св. Йоаким I – от атонски монах и основател на Ивановските скални манастири край Русенски Лом до патриарх, при когото през 1235 г. е призната Търновската патриаршия. Павлов подчертава влиянието му върху Иван Асен II, ролята му на регент на Коломан I и връзката му с канонизацията на св. Сава Сръбски.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Св. патриарх Евтимий - „добрият пастир“ във време на тежки изпитания
Биографичен очерк за Евтимий Търновски – ученик на Теодосий, книжовник на Атон и в манастира „Св. Троица“, патриарх от 1375 г. и защитник на Търново при обсадата от 1393 г. Павлов разказва за протеста му срещу избиването на търновските боляри, заточението му и спора около мощите му в Бачково.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Елисаветградското Евангелие и културното излъчване на средновековна България
История на Елисаветградското евангелие – молдовски препис на Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското), изгубен след 1914 г. и открит отново в Москва през 1963 г. Павлов проследява пътя на търновския оригинал през Молдова и Атон до Британската библиотека и критикува руското факсимилно издание, което премълчава българския му произход.
Проф. Пламен Павлов, Труд
За една френска принцеса, българска царица през XIII век
Хронистът Филип Муске пише, че втората дъщеря на латинския император Пиер дьо Куртене се омъжва за българския „крал Йоан“. Павлов защитава достоверността на известието и доказва, че става дума за Елизабет дьо Куртене, съпруга на цар Борил около 1217 г., отпратена обратно след свалянето му от Иван Асен II.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Кървавите драми в Константинопол и въстанието на Петър и Асен
Павлов описва кризата във византийския елит през 80-те години на XII в. – от авантюриста Андроник I Комнин и убийството на Алексий II до падането на Солун и линчуването на Андроник. Според него тези сътресения, известни и на българите във византийска служба, подготвят почвата за въстанието на Петър и Асен и за мита, че св. Димитър е изоставил ромеите.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Братята освободители Петър и Асен
По повод 840-годишнината Павлов напомня, че водещата фигура на въстанието до 1193–1194 г. е по-големият брат Теодор-Петър, а не Асен, и че въстанието избухва в началото на 1186 г., а не на Димитровден 1185 г. Статията обяснява ролята на иконата на св. Димитър, съюза с куманите и идеята за възстановяване на България „както е било някога“.
Проф. Пламен Павлов, Труд
При управлението на цар Калоян „... Българското царство стана много крепко и силно...“
Два повода за връщане към цар Калоян: новата постановка на операта на Панчо Владигеров в Стара Загора и на Царевец и конференцията в Свиленград за 820-годишнината от битката при Одрин (1205 г.). Павлов представя Калоян като образован владетел, пълководец и дипломат и резюмира докладите за латините, куманите и църквата.
Оловен печат на цар Калоян – снимка Kandi, CC BY-SA 4.0
Проф. Пламен Павлов, Труд
Бачковската обител – огнище на вярата и българския дух
Историята на Бачковския манастир от основаването му от Григорий Пакуриани през 1083 г. като грузинска обител до времето, когато цар Иван Александър става негов втори ктитор с портрет в цял ръст в Костницата. Павлов проследява връзката на манастира с патриарх Евтимий и учениците му, които продължават Търновската книжовна школа.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Средец/София и „извънстоличното“ изкуство на Второто българско царство
Преглед на средновековната живопис в Средец и околностите му – Бояна (1259 г.), ротондата „Св. Георги“, Беренде, Земен, Хрельовата кула и Калотина, – в която се срещат местна школа и зографи от Търновската школа. Павлов настоява за спешна реставрация на изоставените стенописи в Калотина, чийто надпис свързва рода на Драгашите с Иван Александър.
Проф. Пламен Павлов, Труд
За контактите на българите с Каракорум в средата на XIII век
Мисията на Вилхелм Рубрук до Каракорум (1253–1254 г.) споменава български пратеничества при Бату и великия хан Мунке, а парижкият майстор на прочутото „Сребърно дърво“ е отвлечен от българския тогава Белград. Павлов описва и опустошенията при връщането на монголите през българските земи през 1242 г. и надеждата в Монголия да се открият български следи.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Монголската империя и българите в средата на XIII век
Написана след първата българска научна експедиция в Монголия, статията обяснява как решенията в Каракорум стигат до България: бягството на куманите при Иван Асен II през 1237 и 1241 г. и завръщането на Бату и Кадан от Унгария през българските земи в началото на 1242 г. Монетните съкровища очертават маршрута им до Търново, а правителството на Калиман I е принудено да приеме монголско върховенство.
Проф. Пламен Павлов, Труд
„Онези прочути българи…“ Средец/Триадица и българските въстания против византийската власт
Средец/Триадица в българските въстания през XI в. – от воеводата Ботко при Петър Делян до бунта на павликянина Лека през 1078 г. Статията завършва с усилията на Петър и Асен да овладеят града като ключ към Македония и с превземането му от цар Асен през 1195 г.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Цар Иван Шишман и неговите синове
Какво знаем за двата брака на Иван Шишман и за петимата му синове: цариградския патриарх Йосиф II, погребан във Флоренция, Александър, който приема исляма, двамата Асеневци и Фружин. Павлов проследява борбата на Фружин срещу османците с унгарска подкрепа, завръщането му в Темско и потомците му Шишмановци в Унгария до XVI в.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Дипломацията на цар Иван Шишман
Павлов, пленарен докладчик на конференцията в Никопол за 630 години от гибелта на царя, очертава дипломацията на Иван Шишман: компромисите с Мурад I и брака на Кера Тамара, съюза със Сърбия на княз Лазар, подкрепата за Андроник IV, поставянето на Мирчо Стари във Влашко и загадката около отказа му от царската титла след 1388 г.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Цар Константин Тих, асеневката Ирина, „лъвицата“ Мария и бунтарят Ивайло
Павлов реабилитира Константин Тих като реформатор, а не „слаб цар“, и разказва за двете му съпруги: амбициозната Ирина Ласкарина, внучка на Иван Асен II, и Мария Кантакузина, която ликвидира деспот Яков Светослав, а след въстанието на Ивайло се омъжва за бунтаря, за да запази престола за сина си. Портретите от Боянската църква служат за отправна точка.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Монетите – „ключ“ към изследването и осмислянето на българското Средновековие
Отзив за втория том на нумизматичните студии на д-р Тенчо Попов. Новите идентификации включват сребърна монета на видинския цар Константин II Асен, досега приписвана на Константин Драгаш, монета на Александър – сина на Иван Шишман, който остава български васален владетел в Никопол до около 1416 г., и монети, които разкриват името „Георги Асен“ на деспот Добротица.
Проф. Пламен Павлов, Труд
“Самият Търноград ще разтръби победите…“
За празника на Велико Търново Павлов припомня големите победи на Второто царство: въстанието на Петър и Асен и засадата в Тревненския проход (1190 г.), разгрома на латинците при Одрин (1205 г.), Боруй (1208 г.) и Клокотница (1230 г.), както и по-късните успехи при Скафида и Русокастро.
Проф. Пламен Павлов, Труд
„От Бога владетелките“ на средновековна България
Пълен списък на 31-те известни по име владетелки на България от IX до края на XIV в. с техния произход: 12 българки, 9 византийки, по две сръбкини, влахини и унгарки, както и по една рускиня, французойка, куманка и еврейка. Павлов обсъжда най-честите имена на цариците и българските принцеси, станали владетелки във Византия, Сърбия, Босна и другаде.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Господарите на Средец/София през XIV в.
От воеводата Витомир и сина му Алдимир, погребан в Бояна, до царските синове Иван Асен IV и Михаил Асен, загинали при първите османски нападения през 1354–1355 г., и Иван Асен V, паднал край София около 1371 г. Павлов опровергава старата теза за война между Иван Шишман и Иван Срацимир за града и разказва за падането на София през 1385 г.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Господарите на средновековния Средец през XIII в.
След включването на Средец в царството през 1195 г. градът е поверяван на най-близките царски роднини. Павлов прави ред предположения за тези господари: севастократор Александър, братът на Иван Асен II, регентът севастократор Петър, севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква, деспот Яков Светослав и бъдещият цар Георги I Тертер.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Отново за Цар Константин II Асен (1397-1422)
Нови разкопки във Видин показват, че в края на XIV и началото на XV в. там почти липсват османски монети, а продължава да доминира българското монетосечене. Павлов обобщава доводите – писмото на Сигизмунд, сръбските и дубровнишките документи, монетата на „благоверния цар Костадин“ – за това, че българската държавност продължава до 1422 г.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Цар Михаил ІІІ Шишман – смелият потомък на Асеневци
За 700-годишнината от възцаряването на Михаил III Шишман Павлов проследява пътя му от видинския деспотат на баща му Шишман до търновския престол през 1323 г.: развода с Анна-Неда, намесата във византийската гражданска война, дръзкия план да завземе Константинопол и коалицията срещу Сърбия, завършила с гибелта му при Велбъжд (1330 г.).
Проф. Пламен Павлов, Труд
За „синята кръв“ и младостта на Теодор Светослав Тертер
За 700-годишнината от смъртта на Теодор Светослав Павлов проследява произхода му от Тертеровци, Асеневци и киевските Рюриковичи, заложничеството му в Никея и Константинопол, провъзгласяването му за съвладетел през 1285 г. и престоя му при хан Ногай. Той твърди, че бракът с Ефросина, внучката на търговеца Пандолеон, е политически съюз, а не брак по сметка.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Няколко загадки около цар Иван Асен II
Павлов преразглежда „твърдите“ дати около Иван Асен II: изгнанието му е в Киевското, а не в Галицко-Волинското княжество, идва на власт през есента на 1217 г., а не през 1218 г., битката при Клокотница вероятно е през 1229 г., а смъртта му е през есента на 1241 или през 1242 г. Статията споменава и реконструирания му портрет от „Св. Четиридесет мъченици“.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Заговори и преврати за короната на Асеневци
Хроника на борбата за търновския престол: разривът между Петър и Асен, убийството на Асен от Иванко (1196 г.) и на Петър (1197 г.), смъртта на Калоян пред Солун, свалянето на Борил, отровеният Калиман I, гражданската война между Мицо Асен и Константин Тих и бягството на Иван Асен III. Павлов показва как името „Асен“ запазва легитимността си през всички превратности.
Проф. Пламен Павлов, Труд
„Загадката“ цар Константин II Асен
Портрет на сина на Иван Срацимир, който през 1395 г. пренася във Видин мощите на св. Петка и за когото крал Сигизмунд пише през 1404 г. като за „прославения император на България“. Павлов излага аргументите си, че Видинското царство оцелява след 1396 г. и пада едва при бунта на Дюзме Мустафа през 1422 г., годината на смъртта на Константин.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Верните съюзници на Асеневци - куманите
Кои са куманите и как съюзът с тях е в основата на „степната политика“ на Асеневци от 1186 до 1241 г., с кулминация 14-те хиляди кумански конници при Одрин (1205 г.). Павлов обаче предупреждава да не се надценяват: Тревненският проход и Клокотница са спечелени почти без тях. Статията проследява и заселването на куманите в България и потомците им Тертеровци и Басарабите.
Проф. Пламен Павлов, Труд
Петър и Асен - братята освободители
По-ранен текст на Павлов за началото на въстанието: срещата с Исак II Ангел, иконата на св. Димитър от Солун, коронацията на Теодор като Петър, възстановяването на църквата и двете столици Преслав и Търново. Той подчертава знатния произход на братята, стремежа им да обединят всички българи „както е било някога“ и обещанието им за 40 000 конници към Фридрих Барбароса.
Монета на цар Петър – CNG Coins, CC BY-SA 2.5