Ирина Комнина

Ирина Комнина била по-малката дъщеря на епирския владетел Теодор Ангел Комнин, когото Иван II Асен пленил в битката при Клокотница (1230). Към края на 1237 г., изоставяйки временно съюза с Никея, българският цар се оженил за своята пленница — трети негов брак, който обвързал Търново с дома на епирските Комнини и подкрепил действията на Теодор Ангел за овладяване на Солун. По думите на Акрополит Иван Асен обичал третата си съпруга извънредно много, „не по-малко, отколкото Антоний — Клеопатра“.

От този брак царят имал син — бъдещия цар Михаил II Асен — и две дъщери: Мария, омъжена за Мицо, чрез която Мицовият клон отстоявал права над престола, и Анна-Теодора, омъжена за севастократор Петър. Елена, никейската императрица и съпруга на Теодор II Ласкарис, произхождала от по-ранния, унгарски брак на Иван Асен и не била дъщеря на Ирина.

След смъртта на Иван Асен II престолът се паднал най-напред на доведения син на Ирина — Калиман I. Когато и той починал към края на август 1246 г., „властта над българите“ преминала към малолетния Михаил, а действителното ръководство на държавните дела поела майка му Ирина. За нейното първенствуващо положение свидетелстват както монетните емисии с изображението на царицата заедно със сина ѝ Михаил, така и владетелският портрет в църквата „Св. Архангел Михаил“ в Костур (Кастория).

Според Акрополит Ирина се грижела повече за съдбата на Комниновата фамилия, отколкото за целокупността на България. Проявеното нехайство съвпаднало с похода на никейския император Йоан III Ватаци: през 1246 г. България изгубила обширни земи в Тракия и Македония, както и областите Браничево и Белград, и от първенствуваща сила на Балканите се превърнала във второстепенна. През декември 1246 г. Ирина била в Солун, където се застъпила пред Ватаци за съдбата на брат си Димитър. Към 1253 г. мястото ѝ на регент край малолетния Михаил вече заемал севастократор Петър.