Петрица

Кераца Петрица била дъщеря на видинския владетел Шишман и на неназована Асенина — дъщеря на Теодора-Анна и севастократор Петър, — и следователно правнучка на цар Иван II Асен. Имала двама братя: цар Михаил III Шишман Асен и деспот Белаур.

Изворите за нея са оскъдни — „Синодикът“ на цар Борил, едно писмо на папа Бенедикт XII и вероятно една грамота на сръбския цар Стефан Душан, — и затова животът ѝ крие много неясноти. Дори името ѝ е спорно: „Синодикът“ я нарича Кераца, а папското писмо — Petrissa (Петрица); „кера(ца)“ всъщност е обръщение към високопоставена жена от царския дом, а същинското ѝ име вероятно било Петра, по дядо ѝ севастократор Петър. Родена е към 1280 г.

Петрица се омъжила за деспот Срацимир, владетел на Крънския апанаж, вероятно издигнат в деспотско достойнство от шурея си цар Михаил III Шишман. Тя е майката на цар Иван Александър — звеното, по което Шишмановци наследяват търновския престол. От писмото на папа Бенедикт XII (1337) се знае, че в неизвестно време тя приела католическата вяра. Починала след 1337 г. като монахиня под името Теофана.