Фружин

Фружин — име, необичайно за българското средновековие — бил вторият син на цар Иван Шишман. За живота му до падането на Търново и първите години на робството липсват сведения; първото сигурно известие за него датира чак от 1425 г.

Заедно с братовчед си Константин, сина на видинския цар Иван Срацимир, Фружин повел голямото българско въстание срещу османците (1408—1413), обхванало земите на Видинското и Търновското царство; той ръководел действията в Темско и Източна България. Единственото сигурно сведение за движението се намира в Житието на деспот Стефан Лазаревич, написано от Константин Костенечки, който говори за съвместните борби на „синовете на българските царе“.

След потушаването на въстанието Фружин не прекратил борбата, но вече като служител на унгарския крал и император Сигизмунд, който го надарил с имението Липа в Темешкия комитат заради участието му „в немалко… твърде тежки и успешни походи както против турците, тъй и против други… неприятели“. През 1425 г. той воювал заедно с влашкия воевода Дан II срещу Силистра.

През 1435 г. Сигизмунд натоварил Фружин с дипломатическа мисия при албанските въстаници: с финансовата подкрепа на Дубровник той отплавал за Албания и се завърнал благополучно. За последен път е споменат през 1444 г., когато продал имението си, за да участва в похода на полско-унгарския крал Владислав III срещу турците. Фружин остава в паметта като един от последните и най-дейни борци за свободата на България.