Мрачка грамота на Иван Александър

Благочестиво и много богоугодно е да се проявява топла любов към светите и божествени църкви, изрядно да се украсяват с царски дарове и повели — това е угодно на Вседържителя Бог и е благоприятно за всички. Поради това и царството ми, като има топла любов към тези божествени църкви и усърдно дръзновение, особено към светия и жарък помощник и съдейник на царството ми, светия и великославен чудотворец Христов архиерарх Никола, който във всички сражения, които се случиха на царството ми, неотстъпно и жарко помагаше на царството ми — поради това и моето царство, като си припомни словото на пророка Давида, който рече: „Господи, възлюбих красотата на Твоя дом и мястото на пребиванието на Твоята слава“, и който рече, че с тези божествени църкви царе царуват и царският род се възвишава и тяхната държава се утвърждава и силните пишат правда — моето царство се изпълни от ревност от това слово и пожела да украси тези божествени църкви, знаейки, че е добре, както и прежните царе, обладатели на скиптъра на българското царство, украсиха и издадоха честни богоначертани писмена — избрани хрисовули, които бяха принесени и прочетени пред царството ми. Когато ги видя и узна, царството ми се изпълни с ревност за това и пожела да приложи нещо към тях и да украси с достойна чест, желаейки да извърши добро дарение, както подобава, за да се просвети царството ми, и да издигне някое място и някоя църква — не само светите велики лаври, но и малките, защото тъкмо в тях се назовава и прославя името на Иисуса Христа Бога наш и православната християнска вяра.

Поради това благоизволи царството ми да дари този благообразен всенастоящ ХРИСОВУЛ на царството ми на този манастир на царството ми, на светия великославен чудотворец и архиерей Никола, който манастир се намира на мястото, наречено Орехово — за цялата област и владение на този манастир, и за всичките му люде, и за всичките му работници, и за всичките му зевгелия, и за людете орехояне, които се намират в Средец, и селището Белица до междата Костинброд, и селището Бозовци, и селището Дръщряне, и Коноръз, и сеноносите в Ракита, и Батечница с цялото бранище — гдето и да са, или парици и отроци, или технитари, или каквито и да било люде, или пък ниви, или лозя, или сеноноси, или воденици, или градини, или оградени места, или бранища, или рибни ловища, или орешаци, или каквито и да са други владения и прилежания на този манастир — над всички да владее този манастир на светия архиерей и чудотворец Никола.

А от всички боляри и служители на царството ми, малки и големи, изпращани по всички времена по цялата страна да събират дан и да извършват всякакви служби на царството ми — които са сегашните севасти на тази област, дуки, катепани, писачи, всякакви десеткари (свински, овчи, пчелни, винари и готвачи), аподохатори, крагуяри и песяци, градари, събирачи, изгончии — никой от тях да няма власт да уврежда, нито насила да поставя нога в тези села и людете и селищата на манастира на царството ми и всичките му правдини; нито да пише, нито дан да взима, нито комод, нито митати, нито някакъв десятък, нито хляб, нито вино, нито месо, нито зоб, нито пилета, нито тях самите да взема за каквато и да е служба в царството ми, нито кон да им взима в ангария, нито волове, нито осли, нито подвод да взема, нито в нещо друго да наврежда на тези люде. Но да има всяка власт с всички свои правдини манастирът на царството ми, свети Никола, и настоящият архимандрит на този манастир на светеца, и който след него бъде служител в този манастир. Също и лозята в Драчово, и другото лозе в Скрино, и другото в село Диацеи, и другото в Житомитс, което е дал инок за подстриг. Също и за глобите, каквито и да се вземат от тези манастирски люде, малки и големи — или фунт, или разпуст, или разбой, или конска кражба, или други глоби — да не се бъркат в тези глоби севастите, нито практорите на царството ми, а само архимандритът да ги взема в манастира, що е правдина. Така също и поповете, които се намират всред манастирските люде — да не им уврежда великата църква, нито протопопът, нито ексарсите, нито някои други; но всички тези люде на този манастир на царството ми да пребиват свободно и да имат облекчение, догдето слънце сияе на земята и докато живее царството ми.

И след смъртта на царството ми, който бъде наследник на царството ми — или между възлюбените деца на царството ми, или от сродниците на царството ми, или когото друго Бог избере и постави на престола на царството ми, някого от православните християни — той да не се размисли и отмени, нито да наруши настоящия благообразен ХРИСОВУЛ на царството ми, но още повече да го потвърди и поднови, както е добре да правят светите и православни царе, както и самото ми царство не разруши, нито отмени, но още повече потвърди, поднови и просвети. Който ли пък разруши и потъпче, него да съди Господ Бог на праведния Свой съд, и да получи клетва от Господа Бога и от пречистата Негова Майка и от всичките светии, които са угодили Богу отвека. За всяко явно утвърждение и чиста свобода, и за вечно и неразрушимо владение, дари царството ми този ХРИСОВУЛ на моето царство на светия и великославен чудотворец и архиерарх Христов Никола, за всичките му владения, област, люде и правдини. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис. В който ХРИСОВУЛ благочестивата и боговенчана държава на царството ми подписа в годината 1347, индикт 1-ви, месец декември, 1-ви ден, в събота. „Иван Александър, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци.“ Царят повели, Добромир писа в Сергевици, декемврий 1-ви ден, в събота.