Ръкописи

Мрачка грамота на Иван Александър

1 декември 1347 г.

Известен още като: Оряховска грамота

Дарение за манастира „Св. Никола“ в Мрака, с подробно изброяване на селата, границите и освобождаванията му.

Паметникът

Мрачка грамота на Иван Александър — Грамотата
ГрамотатаBichoes78 · CC BY-SA 4.0

Текст и превод

Кой да не закача манастира

Оригинал — среднобългарски

а ѿ всѣхъ болѣръ и работникъ царства ми, малыхъ же и великыхъ, посилаемыхъ по всѣ кръмлена, по всѣи горѣ, искрьпивати дани и съдрьжати вѣчьскаа работы царства ми, еже сѫть пастохирин, севасты, хори, тола, лѫкы, катепани, писци … да не метехѫть з глобами севасти ни прахтори

Превод

а от всички боляри и работници на царството ми, малки и големи, изпращани по всяко кръмление, по цялата планина, да събират данъците и да изпълняват всички дела на царството ми, които са пастохирин, севасти, хори, тола, лъки, катепани, писци … да не ги закачат с глоби нито севасти, нито практори.

Бележка: Формулировката е съществена: изброените са назовани не само „работникъ царства ми“, но и „болѣръ“. Тъй като „болярин“ обозначава аристократичното съсловие, а не длъжност, това е основата да се четат севастите като земевладелци-динати, които биха могли да притесняват манастира като местни господари, а не само като чиновници.

Защо е важен

Най-подробното запазено описание на това какво реално е представлявало българско манастирско владение: кои села, кои ниви, кои задължения дължат селяните и от кои се отказва короната. Това е най-близкото до стопански документ, което епохата притежава.

Допълнителна информация

Тя е една от четирите грамоти — с Ватопедската, Виргинската и Рилската — в които се среща рангът „севаст“, и една от двете, в които изброените са назовани както „работници царства ми“, така и „всички боляри“. Тази двойна формулировка е основата на тезата, че севастите са били земевладелци-динати, а не чиновници.

Грамотата се пази в Хилендарския манастир на Света гора. Времето ѝ е политическо: Иван Александър надарява този малък манастир край българо-сръбската граница само година след като Стефан Душан се провъзгласил за „цар на сърби и гърци“ през 1346 г., а обителта трябвало да закрепи гранична покрайнина, към която Сърбия би могла да има претенции. Сръбските власти разбрали смисъла и по-късно накарали да съставят три фалшиви грамоти от името на манастира, за да го обезсилят. Към 1347 г. Иван Александър се нарича цар на българите „и гърците“ — титла, приета след придобивките му срещу Византия през 1344 г. и съзнателен отговор на претенцията на Душан.

Целият документ

Прочетете пълния текст на грамотата

Аренга: св. Никола, помощник на царя

Благочестиво и много богоугодно е да се проявява топла любов към светите и божествени църкви, изрядно да се украсяват с царски дарове и повели — това е угодно на Вседържителя Бог и е благоприятно за всички. Поради това и царството ми, като има топла любов към тези божествени църкви и усърдно дръзновение, особено към светия и жарък помощник и съдейник на царството ми, светия и великославен чудотворец Христов архиерарх Никола, който във всички сражения, които се случиха на царството ми, неотстъпно и жарко помагаше на царството ми — поради това и моето царство, като си припомни словото на пророка Давида, който рече: „Господи, възлюбих красотата на Твоя дом и мястото на пребиванието на Твоята слава“, и който рече, че с тези божествени църкви царе царуват и царският род се възвишава и тяхната държава се утвърждава и силните пишат правда — моето царство се изпълни от ревност от това слово и пожела да украси тези божествени църкви, знаейки, че е добре, както и прежните царе, обладатели на скиптъра на българското царство, украсиха и издадоха честни богоначертани писмена — избрани хрисовули, които бяха принесени и прочетени пред царството ми. Когато ги видя и узна, царството ми се изпълни с ревност за това и пожела да приложи нещо към тях и да украси с достойна чест, желаейки да извърши добро дарение, както подобава, за да се просвети царството ми, и да издигне някое място и някоя църква — не само светите велики лаври, но и малките, защото тъкмо в тях се назовава и прославя името на Иисуса Христа Бога наш и православната християнска вяра.

Дарението: Ореховското владение

Поради това благоизволи царството ми да дари този благообразен всенастоящ ХРИСОВУЛ на царството ми на този манастир на царството ми, на светия великославен чудотворец и архиерей Никола, който манастир се намира на мястото, наречено Орехово — за цялата област и владение на този манастир, и за всичките му люде, и за всичките му работници, и за всичките му зевгелия, и за людете орехояне, които се намират в Средец, и селището Белица до междата Костинброд, и селището Бозовци, и селището Дръщряне, и Коноръз, и сеноносите в Ракита, и Батечница с цялото бранище — гдето и да са, или парици и отроци, или технитари, или каквито и да било люде, или пък ниви, или лозя, или сеноноси, или воденици, или градини, или оградени места, или бранища, или рибни ловища, или орешаци, или каквито и да са други владения и прилежания на този манастир — над всички да владее този манастир на светия архиерей и чудотворец Никола.

Имунитет от чиновници и над правосъдието

А от всички боляри и служители на царството ми, малки и големи, изпращани по всички времена по цялата страна да събират дан и да извършват всякакви служби на царството ми — които са сегашните севасти на тази област, дуки, катепани, писачи, всякакви десеткари (свински, овчи, пчелни, винари и готвачи), аподохатори, крагуяри и песяци, градари, събирачи, изгончии — никой от тях да няма власт да уврежда, нито насила да поставя нога в тези села и людете и селищата на манастира на царството ми и всичките му правдини; нито да пише, нито дан да взима, нито комод, нито митати, нито някакъв десятък, нито хляб, нито вино, нито месо, нито зоб, нито пилета, нито тях самите да взема за каквато и да е служба в царството ми, нито кон да им взима в ангария, нито волове, нито осли, нито подвод да взема, нито в нещо друго да наврежда на тези люде. Но да има всяка власт с всички свои правдини манастирът на царството ми, свети Никола, и настоящият архимандрит на този манастир на светеца, и който след него бъде служител в този манастир. Също и лозята в Драчово, и другото лозе в Скрино, и другото в село Диацеи, и другото в Житомитс, което е дал инок за подстриг. Също и за глобите, каквито и да се вземат от тези манастирски люде, малки и големи — или фунт, или разпуст, или разбой, или конска кражба, или други глоби — да не се бъркат в тези глоби севастите, нито практорите на царството ми, а само архимандритът да ги взема в манастира, що е правдина. Така също и поповете, които се намират всред манастирските люде — да не им уврежда великата църква, нито протопопът, нито ексарсите, нито някои други; но всички тези люде на този манастир на царството ми да пребиват свободно и да имат облекчение, догдето слънце сияе на земята и докато живее царството ми.

Наследство, санкция и подпис

И след смъртта на царството ми, който бъде наследник на царството ми — или между възлюбените деца на царството ми, или от сродниците на царството ми, или когото друго Бог избере и постави на престола на царството ми, някого от православните християни — той да не се размисли и отмени, нито да наруши настоящия благообразен ХРИСОВУЛ на царството ми, но още повече да го потвърди и поднови, както е добре да правят светите и православни царе, както и самото ми царство не разруши, нито отмени, но още повече потвърди, поднови и просвети. Който ли пък разруши и потъпче, него да съди Господ Бог на праведния Свой съд, и да получи клетва от Господа Бога и от пречистата Негова Майка и от всичките светии, които са угодили Богу отвека. За всяко явно утвърждение и чиста свобода, и за вечно и неразрушимо владение, дари царството ми този ХРИСОВУЛ на моето царство на светия и великославен чудотворец и архиерарх Христов Никола, за всичките му владения, област, люде и правдини. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис. В който ХРИСОВУЛ благочестивата и боговенчана държава на царството ми подписа в годината 1347, индикт 1-ви, месец декември, 1-ви ден, в събота. „Иван Александър, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци.“ Царят повели, Добромир писа в Сергевици, декемврий 1-ви ден, в събота.

В. Начев, „Български царски грамоти“ (1996) · с разрешение

Споменати места

Покажи споменатите места (8)
Орехово
мястото на манастира в покрайнината Мрака (Радомирско); земята и днес се нарича Орешковец
Белица
Днес: вероятно Белица, северозападно от София
Костин-брод
Днес: Костинброд, Софийско
Бозовци
може би старото име на Бов, по искърската линия
Ракита
Днес: Ракита, северно от Брезник
Батечница
Днес: Блатешница, югозападно от Радомир
Скрино
Днес: Скрино, Кюстендилско
Средец
Днес: София

Служби и термини

Покажи службите и термините (26)
хрисовул (златопечатник)
Златопечатна грамота — „златопечатно слово“, най-тържествената форма на царски акт, чиято сила виси на златен печат.
севаст
Почетно звание, а не платена служба: носителят му принадлежал към съсловието на провинциалните боляри и династи и имал право да съди, да глобява и да събира данъци. Дошло от Византия и към XIII–XIV в. широко разпространена титла на благородничеството.
дук
Управител на област (хора), назначаван пряко от владетеля и резидиращ в главния ѝ град; простонародно наричан кефалия.
катепан
Управител на катепаникион — област от няколко града и села — по-нисш от дука; българското съответствие било жупанът.
писец
Чиновник, който описвал и оценявал имотите за облагане; забраната „да не пише“ в грамотите го спира да прави кадастър на манастирското владение.
десеткар
Данъчен чиновник, който събирал десятъка — една десета — от продукцията: свине, овце, пчели (мед), вино, жито или сено, всяко по своя категория.
аподохатор
Събирачът на данъка аподохия, вземан в натура, и склададжия.
крагуяр
Соколар, задължен да отглежда или събира ловни соколи за господаря.
псар (кучкар)
Зависими люде, задължени да отглеждат и дресират ловните кучета на господаря и да събират кучета от населението.
градар
Зависими люде, задължени да строят крепости.
ангария
Принудителен труд и повинности: превоз на храни, стоки и строителни материали, поправяне на пътища, строеж на мостове и крепости, дори пазене на тъмници — отглеждането на кучета и соколи също. Персийска заемка, жива и днес в българския език.
подвод
Задължението да се дават впрегатни животни и коли за държавен превоз — една от най-тежките ангарийни повинности.
комод
Допълнителен налог, вземан от бирниците, най-вероятно такса при мерене на житото (от византийския комодион).
митата
Задължението да се осигуряват подслон, храна и превоз на царската свита, пратеничества и войски, когато минавали през страната; българският термин бил приселица или постой — една от най-омразните тегоби.
фун (вражда)
Глобата, плащана за убийство; славянският термин е вражда.
разпуст
Глобата, плащана при развод.
разбой
Глоба за грабеж или разбойничество.
ексарх
Събирач на данъците, дължими на епископ.
протопоп
Старши свещеник — почетна титла (протойерей) за усърдна служба.
архимандрит
Управител на манастир (буквално „началник на кошара“).
парик
Лично свободен селянин, обвързан със земята, който не можел да продава дела си на лица извън властта на своя господар.
отрок
Лично зависим селянин.
технитар
Зависим занаятчия, обособен от обикновените селяни по занаята и задълженията си — „майсторите“ на сръбските грамоти.
зевгелия
Отделен селски имот или владение.
метох
Зависимо владение: комплекс от земи, воденици, градини и къщи на по-малка църква или манастир, който с дарствена грамота можел да премине към голяма обител.
правдини
Общинните земи и права към едно село — пасищата, горите и ливадите му — ползвани от всичките му жители.

Описание

Датировка
1 декември 1347 г.
Език
среднобългарски
Съхранява се в
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Място
София

Връзки

Иван Александър