Мрачка грамота на Иван Александър

Най-подробното запазено описание на това какво реално е представлявало българско манастирско владение: кои села, кои ниви, кои задължения дължат селяните и от кои се отказва короната. Това е най-близкото до стопански документ, което епохата притежава.

Тя е една от четирите грамоти — с Ватопедската, Виргинската и Рилската — в които се среща рангът „севаст“, и една от двете, в които изброените са назовани както „работници царства ми“, така и „всички боляри“. Тази двойна формулировка е основата на тезата, че севастите са били земевладелци-динати, а не чиновници.