21 септември 1378 г.
Известен още като: Рилски хрисовул
Дарствена грамота, потвърждаваща имотите на Рилския манастир — единствената българска царска грамота, оцеляла като физически оригинал.
да имь не смѣѫть закачати, ниже сѫ севасти и практѡромь, ни инь никто ѿ болѣръ и работникъ царства ми…
да не смеят да ги закачат нито севастите и практорите, нито някой друг от болярите и работниците на царството ми…
Бележка: Последната от четирите грамоти, които употребяват титлата, и — заедно с Мрачката — една от двете, в които изброените са наречени както боляри, така и работници на царството.
Всяка друга българска царска грамота стига до нас чрез препис, превод или чужд архив. Тази е самият пергамент, с все още прикрепен царски печат — петнадесет години преди падането на Търново.
Тъй като е оригинал, тя може да се използва за неща, които преписите не издържат: почеркът, формулярът, повлияното от латинската практика оформление на канцеларията, точната формулировка на царската титла. Освен това изброява селата и границите на манастира едно по едно, което я прави карта на земевладението в Рилската долина, не по-малко отколкото правен акт.
Заедно със Зографската грамота, грамотата за манастира „Св. Никола“ при Месемврия, приписките в Манасиевата летопис и Родословното дърво в Матейче тя принадлежи към групата текстове, чрез които родът на Иван Шишман изтъква произхода си като идеологически довод за правото си върху престола.
Грамотата е издадена в Средец (София), където рилските монаси дошли при Иван Шишман, показали му грамотите, дадени на обителта от предишни царе, и издействали препотвърждение на владенията ѝ. Тя е единствената средновековна българска царска грамота, запазена в самата България, а не на Света гора или в чужд архив. Автентичността ѝ не подлежи на съмнение — запазва търновския правопис и полууставния почерк на епохата, същия като в търновския препис на Бориловия синодик — но златният печат, който сега е прикрепен към нея, не е оригиналният: той най-вероятно е изгубен при запустяването на манастира по време на османското завоевание, а нов е изработен, когато трима братя — Йосиф, Давид и Теофан — възстановяват обителта през 60-те години на XV в. и връщат мощите на св. Иван Рилски от Търново.
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това — да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които се изписват образите на Богочовека и на Неговите светии; защото царят се украсява с венец, с много ценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по ангелско предание престола на светопочиналите царе — заради благочестиво християнство и топла обич към Бога, и почитание към светите Негови църкви и към божествения Негов образ и към всичките Негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол — заради всичко това благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатно слово на манастира на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и метоси, за всички негови владения и правдини, нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Българино, Бъдино, Дриска и Гаган (което е планина); Орлица — манастирски метох — до Бруждима, та на височината Бруждима, на височината Лохотица, и низ Лохотица в Рила и през Рила въз планината на Марешница, та на Будурица, та на Каменица, и низ Каменица в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това, също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка, и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец, и покрай брега, на свети Георги и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта, пак отново горе над Царев вир — нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница, село Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила — и това всичко е все манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобратско и разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, село Градечница — с людете по име: поп Тодор с децата си и с рода си, и Петър Теодосов с братята си, и всички правдини на това място. Също и средната планина, отдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също на река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на града Стоб, в Рила, и низ Рила — в Струма, и въз Струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планината Рила. И над всички тези земи да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показа на това златопечатно слово на моето царство. Към тези още и това: гдето се намират селища, или сенокоси, или воденици, или места за воденици, или риболовища, или лозя, или ниви, или каквито и да било владения, които принадлежат на тези селища и люде под властта на този манастир на моето царство — над всички тях да има неотемна власт този манастир свети Иван на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно отпущение освобождава всички люде на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпераки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни, свински и овчи, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и служители на царството ми, велики и малки, които биват изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми — никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взима на служба някой негов човек, нито техните работници, нито техните зевгари да се взимат за ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатно слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятстван от никого, при показването на това златопечатно слово, и да не му се взима кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още: ако в манастирската област се дава някакво аерико, този манастир на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг да няма власт да го взема. И така, да пребивава този манастир на моето царство „Свети Иван пустинножител“ с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от никого, дотогде слънце сияе на земята и докато живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние — от прадеди и деди, от родителите на царството ми, светопочиналия цар Асеня и цар Калимана, от всички български царе, прадеди, деди и родители на моето царство — и като видя тази свобода, дадох на този манастир това благообразно и всенастоящо златопечатно слово, когато дойдоха людете на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство за всичките му правдини и за всяко негово достояние, ново и старо, и с всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от никого.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ Бог, вечният Цар, благоизволи и постави на моя престол било превъзлюбения син на моето царство, или някого от братята и сродниците на моето царство — той да не размисли да отнеме нещо, или да наруши, или да потъпче това дарение на моето царство, но още повече да го поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това златопечатно слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски — то тогава Господ Бог да го изпита чрез праведния Свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда, проказата на Гиезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдещия век. Амин.
За това, прочее, бе дарувано на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатно слово на царството ми, за всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис, в годината 6887 (1378), индикт 2-и, месец септемврий, ден 21-и. „Иван Шишман, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци.“
В. Начев, „Български царски грамоти“ (1996) · с разрешение
