Месемврийски грамоти на Иван Александър

средата на XIV в.

Известен още като: Трите месемврийски хрисовула

Три гръцки грамоти, дадени от Иван Александър в Месемврия (Несебър) — две даряват имунитет на местни манастири, една връща манастири на градския митрополит — свидетелство за здрава българска власт на черноморската граница.

Защо е важен

Месемврия минава многократно от ръка в ръка между Византия и България, а тези три грамоти я улавят здраво в български ръце през средата на XIV в. И трите са на гръцки — езика на крайбрежието — но са актове на българския цар и затова измерват докъде стига властта му по границата: той дарява имунитет на манастирите ѝ, разпорежда се със статута им и дори урежда спор кои обители принадлежат на местния митрополит.

Една от тях — за манастира „Св. Никола“ при Емона — е и семеен документ: царят отбелязва, че обителта е основана от баба му Савина, рядка нишка назад към Асеневия род, върху който се крепи собствената му претенция.

Допълнителна информация

И трите са издадени за пръв път от гръцкия учен А. Пападопулос-Керамевс през 1891 г. от сбирката на Йерусалимската патриаршия; през 1943 г. Ив. Дуйчев открива още един препис на Елеуската грамота на Света гора. Макар написани на гръцки, те са българско културно и политическо наследство именно защото излизат от царската канцелария на спорна земя. Датирането им е несигурно — грамотата за „Св. Никола“ чете година 6903 (1354?), но индиктът допуска 1339, 1354 или 1369, а Дуйчев подозира грешка на преписвача; Елеуската грамота е датирана само „април, девети индикт“.

Описание

Датировка: средата на XIV в.
Език: гръцки
Съхранява се в: Известни от преписи (сбирката на Йерусалимската патриаршия; препис на Елеуската грамота, открит на Света гора)
Място: Месемврия (Несебър)

Връзки

Иван Александър

Целият документ

Трите грамоти

За този текст: Синопсис със свои думи на всяка от трите грамоти. Гръцките текстове са издадени у Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина II (1944), с. 141–147.

„Св. Богородица Елеуса“ (Първа месемврийска грамота)

Като цени молитвите на монасите „повече от злато и скъпоценен камък“, царят освобождава манастира „Св. Богородица Елеуса“ и всички в пределите му от всяка тегоба — ангария, псомозимия, градозидане — освобождава лодката му завинаги от мито, забранява на дука и на гражданите да го обременяват и нарежда архиепископът да стои вън, а името му само да бъде поменувано. Подписана „Иван Александър, в Христа Бога верен цар и самодържец на българи и гърци“, през април, девети индикт.

„Св. Никола“ при Емона (Втора месемврийска грамота)

„Освободителен“ златопечатник за манастира „Св. Никола“ мироточец при нос Емине. Когато игуменът му Макарий дошъл на поклонение, царят узнал, че обителта е основана от баба му Савина; като я приел за родителско възпоминание, дарил злато от съкровищницата си и пълен имунитет от всяка тегоба — царска, църковна и владетелска — под клетва, обричаща всеки митрополит, който я наруши, на съдбата на Юда. Датирана 4 август, година 6903 (1354?), седми индикт.

Връщане на митрополита (Трета месемврийска грамота)

Митрополитът на Месемврия изложил пред царя правата на своята катедра над местни манастири — Акрополит (на Христа), Агиосоритиса (на Богородица), „Св. Власий“ и Елеуса — които били отнети от митрополията и дадени на други, след като градът минал под българска власт. Като приел молбата му, царят нарежда тези манастири да му бъдат върнати.