Месемврийски грамоти на Иван Александър

Молитвите на монасите, или сиреч на подвижниците, и тяхното застъпничество достигат по предимство и най-често се приближават до Бога; и, както казва богоявителят Василий: когато молитвата на монаха започне веднъж да действа, то тя съвсем не позволява човекогубителят дявол да има дързост против онези, над които умолението се простира. И това е напълно естествено: бърза като светкавица и бляскава като злато, разсичаща въздуха по-рязко от крило на орел и за миг преминаваща през първия човек на второто небе, тя незабавно се представя пред божия престол и свободно получава от небесния Цар онези неща, за които и поради които е била изпратена. Поради това и моето царство, като цени, както се казва, божествените молитви на подвижниците повече от злато и скъпоценен камък, пожела царството ми монасите, които се подвижват в честния манастир на пресветата Богородица Елеуса в Месемврия, да бъдат напълно необезпокоявани, и манастирът, заедно с монасите в него, да бъде освободен от всякаква ангария, псомозимия, градозидане и каквато и да било друга тегоба; също така и онези, които, отгдето и да било, се случи да пребиват в манастирските предели, и те да се наслаждават на пълна необезпокоеност. Не само това, но и неговата лодка да бъде освободена на вечни времена от плащането на всякакво мито. Съвсем да не дръзва да обременява манастира нито дукът по това време, нито някой от местните жители на Месемврия или измежду чужденците, ако ли очакват своето спасение от Бога или пък снисходителност от моето царство. И онзи, който бъде уличен, че върши противното и безпокои пребиваващите в манастира монаси, той ще си навлече гнева на моето царство, тъй като гневът е царев вестител. Царството ми, напротив, желае манастирът да не бъде тревожен и обезпокояван от никого, та намиращите се в него монаси, които се наслаждават на спокоен живот, по-продължително да се молят за моето царство бързо да подчини всеки враг и всеки противник — и скит, и варварин, а също хуни, руси и светлокосото и германско племе — и нито смутител, нито скитник да не избегне мрежите на моето царство. За това, прочее, моето царство дарува настоящата златопечатна сигилия на манастира Елеуса за неговата безпечност, през месец април, индикт девети. Моето царство, освен това, желае архиепископът на Месемврия да стои вън от манастира Елеуса, сиреч да няма никакво право в него, или въобще да не се меси в манастира, или да нарушава нещо от онова, което е писано от моето царство — но само името на архиерея да бъде вписано в свещените поменици. Месец април, индикт 9-и. „Иван, в Христа Бога верен цар и самодържец на българи и гърци, Александър.“

Бог на боговете и господар на господарите, благият и предобър Бог, промислител и закрилник на Своите създания, отреди власти и началства над духовните и ангелски воинства, а след това Неговата благост избра и онези, които Той пожела да началстват над осезаемия и видим свят и да царуват на земята. Когато добрият Бог благоизволи и се изпълни въплъщението на Бога Слово, което бяха предизвестили светите и богоносни пророци, тогава управляваше богопазеното, богоустановено и боговенчано царство на светия боговенчан цар великия Константин, баща на всички православни царе. След като изминаха много години, благоизволи нашият благ Владика Иисус Христос и дарува царството на триблажения и прочут цар Иван Асен, дядо на моето царство — и, о, Твоя благост, Христе, и много щедри дарове на Твоята небесна слава и царство! — царува и нашата власт, богодаденото и боговенчано наследствено царство от деди и бащи. И тъй като преблаженият и прочут цар Иван Асен, дядо на моето царство, остави много възпоминания на земята, и на първо място своето преправославно и прецарствено благочестие, както и много хиляди други добрини, пожела също и божествената власт на моето царство да дарува освободителен и божествен златопечатник на манастира на светия чудотворец и мироточец Никола в Емона. Поради това то собственоръчно дарува злато от съкровищницата на моето царство за изпълнение и осъществяване на освободителния и божествен златопечатник. Когато настоящият игумен, йеромонах господин Макарий, дойде на поклонение при моето царство, той извести на моето царство, че гореказаният манастир на свети Никола бил построен из основи от преблажената Севина, баба на моето царство. Като чу моето царство, че споменатият манастир е родителско възпоминание, царството ми прие това с радост. Поради това моето царство даде на казания манастир настоящия освободителен и свещен златопечатник на моето царство, в лицето на йеромонаха господин Макария, отец и молител на моето царство, за да го управлява бащински и наставнически и да пребивава в този манастир, както желае и предпочита, безпречно и несмущимо, заедно с намиращите се там монаси. Моето царство, чрез настоящия освободителен и божествен златопечатник на божествената власт на моето царство, нарежда този манастир на светия мироточец и чудотворец Никола да бъде несмущаван, неощетяван, неприкосновен и необезпокояван с каквато и да било тегоба — царска, църковна и владетелска. Ако пък някой от намиращите се там, когато и да било, митрополити на моето царство дръзне да наруши, разстрои, попречи или обезпокои в нещо настоящия божествен и освободителен златопечатник на божествената власт на царството ми и възпоменанието на моето царство, дори и на обол, нека си навлече проклятията на 318-те богоносни никейски отци, и неговата съдба да бъде еднаква с тази на предателя Юда. За това биде съставен и настоящият освободителен и божествен златопечатник на божествената власт на моето царство, и биде даден на достопочтения манастир на светия мироточец и чудотворец Никола за обезпечение и предпазване от всякакви възможни тегоби, през месец август, ден 4-и, година 6903 (?= 1354?), индикт 7-и, в който подписа и нашата благочестива и боговенчана власт.

Пресветият митрополит и ипертим на Месемврия изложи пред моето царство правата на неговата пресвета митрополия, въз основа на които — преди крепостта Месемврия да мине във владение на българските царе — той е владеел намиращите се в нейните предели манастири: а именно манастира, почитан на името на Господа Бога и спасителя наш Иисуса Христа и наречен Акрополит, както и този на пречистата Владичица и Богородица, наречен Агиосоритиса, а още и този на светия свещеномъченик Власий; а пък в манастира, почитан на името на пречистата Владичица и Богородица Елеуса, по отстъпка от страна на някогашния негов ктитор, тамошният архиепископ беше само упоменаван. Тези манастири, след като градът премина под владичеството на българите, били отнети от казаната пресвета митрополия и били дадени на други, та оттогава и до днес тя е лишена от тях. Митрополитът изяви молба относно това, и моето царство, като прие неговото моление, желае и повелява чрез настоящата повеля този пресвети митрополит и ипертим на Месемврия да вземе под своята власт и да владее тези манастири, и да има над тях такава власт, каквато са имали епископите предстоятели на подчинената нему пресвета митрополия преди казаният град Месемврия да премине под властта на царя на българите, както се каза, в обсега на признатите нему основателни права. И при това, нека не се върши никакво посегателство или каквото и да било друга пречка от страна на вселенския патриарх или от страна на някого другиго, като се взима за предлог разпределбата и обичаят за това от онова време та и до днес. За това му бе дадена настоящата повеля на моето царство, издадена на тридесетия ден от месец септемврий, индикт 3-и.