юни 1343 г.
Грамота за привилегии, дадена на албанския град Круя от сваления цар Иван Стефан, дванадесет години след изгнанието му — единствената грамота от сбирката, отправена към град, и единствената, издадена далеч извън България.
Иван Стефан държи българския престол едва година (1330 – 1331), преди да бъде свален и прогонен в изгнание — но тази грамота го показва да действа като суверен още десетина години по-късно, като през 1343 г. дарява привилегии на албанския град Круя далеч извън България. Тя е единствена в сбирката във всяко отношение: единствената грамота към град, а не към манастир или чужда сила, единствената, издадена от владетел в изгнание, и единствената, стигнала до нас през Неапол и Арагонския кралски архив в Испания.
При все това е действащ управленски акт. Потвърждава на жителите на Круя древните права над зимните им пасища, лозя, маслинени насаждения и рибници, освобождава ги от исканията на префект, капитан и кастелан и им гарантира съд преди наказание — и така запазва подробна карта на топонимията и селското стопанство на Круенско.
Грамотата оцелява само на леко италианизиран латински; оригиналът ѝ, съставен на гръцки, е изгубен. За пръв път е издадена на латински от Л. Талочи и открита за българската наука от Ив. Печев през 1975 г. Пътешествията ѝ са необикновени: Иван Стефан вероятно я отнася в Неаполитанското кралство, а през Анжуйския и после Арагонския архив тя стига до Испания до 1457 г. Датата е грешка на преписвача — „годината 7851“ е с хилядолетие повече и съответства на 1343 г. За да укрепи положението си, изгнаникът се позовава на императорите Мануил Комнин и Ласкарис, като нарича Ласкарис „наш дядо“; такова родство не е съществувало — твърдението е опит да се представи като законен владетел и претендент за българския престол, по средновековния обичай да се измисля родословие.
За този текст: Синопсис със свои думи. За откриването и предаването на грамотата виж Ив. Печев, „Грамота на цар Иван Стефан от 1343 г.“, Векове (1975), с. 64–68.
Епископът на Круя, клирът му и знатните на града излагат правата, които градът и людете му държат от старо време — над дълъг списък поименни зимовища с лозята, маслините, рибниците и земите им, дадени от предишни владетели чак до императорите Мануил Комнин и Ласкарис. Царят ги потвърждава всички — да се ползват свободно и завинаги.
Нито префект, нито капитан, нито кастелан може да иска от тях наказание, ангария, данък или мито (габела); те не дължат габела никъде, включително в Драч; и пред градските порти да не се иска нито докарване на дърва, нито друга ангария, било да влизат, било да излизат.
Да не бъдат задържани от властимащите, а наказвани за всяка вина или спор само след съд и следствие; и никой да не им причинява неправда или пречка, защото привилегията е дадена за тяхна закрила и необезпокоеност.
Дадена през месец юни, единадесети индикт, в годината [погрешно 7851, за] 1343 и подписана „Стефан, верен в Христа крал на българите“ — титлата съкратена и полатинчена, но негова.
