Круйска грамота на Иван Стефан

I. Понеже достопочтеният епископ на Круя и неговият уважаем клир от същата света църква и знатните люде на същия този град Круя ни известиха за всички права и привилегии на споменатия вече град — както за тия, които живеят в него, така и за живущите извън него, притежаващи виноделници, земи, имоти, маслинени насаждения, рибници, зимовища, и за всички останали други правдини, които имат и притежават до днешно време, и преди всичко за зимовището, наречено Селмашо, с неговата винарница, за зимния склад Контело, за зимния склад Безо, за зимното поселение Кастрато, за зимовището Палашо, за зимовището Света Еуфомия ведно с неговите околности, за зимовището Зала с неговите околности и извори, за зимовището Фентоплето със землището му, за зимовището Белица с неговите земи, за зимовището Херенос, за Метро, за Хострати, за Коли, за Ферза, за Берва, за Монтемагно Кроми със земите му дори до съседния Нобал и Кудин, за Каламаскути с неговите земи и лозя и маслинени насаждения, за Церкулес с неговите земи, овощни и неовощни дървета — които всички права те притежават от древно време и ги имат като бащино наследство от своите прадеди, и с привилегиите и заветите на останалия в добрия спомен император Мануил Комнин, а също и на предшествениците ни, и на останалия с щастлив спомен Ласкарис, нашия дядо, и на нашия баща и нашите: по същата тази причина, поради властта и правото за тази наша привилегия, ние отстъпваме и даряваме на всички от споменатия град Круя, както знатни, така и незнатни, да притежават всички тия неща свободно и без всякаква пречка или смут да се наслаждават на тях през всички времена, по какъвто начин това се съдържа в техните привилегии и права.

II. И да не бъде позволено нито на префект, нито на капитан, нито на кастелан да изисква от тях нещо, било като наказания, било като ангария, било като данък, било като мито — т.е. габела — или някакво друго плащане; но изобщо да се запазят и да се смятат свободни и освободени от задължения при всички последващи. III. Освен това ние желаем те да не бъдат длъжници да плащат никаква габела, където и да се намират, било в Драч, било другаде, но да бъдат изобщо свободни и необлагаеми по какъвто и да е начин, както се съдържа и нарежда в настоящата привилегия. IV. По същия начин желаем пред крепостните врати на същия гореспоменат град да не се върши нищо от тия самите хора, било като докарване на дърва или някаква друга ангария; но дори и в тази част да се смятат свободни и необвързани с каквото и да било мито или каквото и да е друго плащане, ако биха пожелали било да влязат, било да излязат.

V. И от властимеющите лица не трябва да бъдат задържани, но за всяка тяхна вина и съдебен спор да бъдат наказвани само след произвеждане на съд и следствие. VI. И никой, при наличието на тази наша привилегия, да не се осмелява да им причини неправда, оскърбление или пречка за всички тези неща, които настоящата наша привилегия постановява и съдържа; защото за безгрижност и необвързаност, за покровителство им е отстъпена тази наша привилегия и им е дадена през месец юни, на XI индикт, в годината от сътворението на света седем хиляди осемстотин петдесет и първа. „Стефан, верен в Христа крал на българите.“