Венецианска грамота на Иван Александър

Докато всяка друга грамота тук дарява земя и имунитет на манастир, тази урежда чужда търговия. Тя е развръзката на траен спор: за разлика от Византия, която пуска венецианските търговци да търгуват безмитно, канцеларията на Иван Александър ги държи към твърда фискална политика и е конфискувала стоките на венециански благородници, отказали да платят. Грамотата определя условията, сложили край на спора — мито 3%, установени пристанищни и теглови такси, съдебна защита срещу изземване и право да строят църкви и ложи — и така отваря рядък прозорец към митническия режим, паричното обращение и черноморските пристанища на царството през XIV в.

Тя е и документ на самата личност на царя: той заклева привилегията в Бога, Богородица, Честния кръст, света Петка Търновска и в собствената си душа, а накрая обявява за предател спрямо царството си всекиго, който я наруши.

Привилегията идва след години търкания около митата по Черноморието — венецианският сенат е принуден да преговаря с България, след като благородници като Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини губят стоки за 1000 и 4000 перпери при изземвания по заповед на царя. Клетвата в света Петка Търновска е показателна: мощите ѝ, донесени в Търново от Иван Асен II след Клокотница, я правят покровителка на града. Тъй като България не сече злато, перперите, в които се смята, са византийски монети, тогава в обращение по българските тържища. Изброените пристанища — Созопол, Анхиало, Месемврия, Варна, Килия и др. — очертават черноморската търговия на царството.