Зографска грамота на Иван Александър

Понеже, прочее, бе желание на Бога Отца и Господа наш Иисуса Христа, по застъпничеството на същинската и истински пречиста и преблагословена Владичица и Богородителница, на Света гора Атонска да бъде пристанище за спасението на всяка душа християнска, а още повече православна, прибягваща в нея с усърдие — поради която причина бяха въздигнати трудолюбиво множество велики и дивни свети домове от страна на благочестивите царе и боголюбивите велможи и преподобните отци, и бидоха украсени и обогатени всячески — с многоценни камъни и бисер, със злато и сребро, с богатства и много други правдини, движими и недвижими — та да бъдат в доволство и изобилие онези, които живеят и пребивават в тези всечестни и божествени домове, като възпяват и славят единия Бог, прославян в Троица, и пречистата и прославена Негова Майка, да поменуват също и православните и христолюбиви и приснопаметни царе и други блажени ктитори и целия християнски род. Защото на това място се намират ктитори не само от един или два рода, но понеже общо е спасението в него за онези, които го търсят, общо бе и мястото на онези, които изказват върху него своето благоволение. Поради това там се намират строежи на всякакъв православен род и език — първом и особено гърци и българи, а после сърби, руси и иверийци — като всеки има упоменание според своите трудове, още повече според своята ревност. Там се намира и божественият и всечестен дом, който е почитан в името на светия и славен великомъченик и победоносец Георги, наречен Зографски.

Този дом, прочее, отдавна се владее от православните, благочестиви и христолюбиви български царе, деди и прадеди на моето царство, и всеки от тях, дори и до нашето царство, е придавал и го е крепил според своето благоволение, за свое упоменание. Откакто пък е благоизволил Господ Бог мой Иисус Христос, по милостта и застъпничеството на пречистата Негова Майка, и ме постави на престола на българското царство, който е дедов и прадедов на моето царство, то също и моето царство прилагаше и даваше според възможността си през всички свои времена. Но всички тези неща не бяха смятани за нищо от моето царство, съобразно с онова желание и попечение, което имаше, и то жадуваше много ден и нощ, като промишляваше как и коя вещ или дело да изнамери и да подари на този всечестен дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георгия — някакво недвижимо и неотемлимо достояние. И понеже отвъд в гръцката държава, при реката Стримон, се намираше селото, наречено Хантак, и за него бе известно на царството ми, че е било искано много пъти от мнозина в прежни времена, а също са искали това село и бившите преди нас царе и крале, като давали за него много хиляди, но не го получили — това бе, както се вижда, усмотрение на светеца.

Сега, прочее, понеже това село подобаваше да бъде достояние на този всечестен дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георгия, моето царство — като се обърна към щедростта на Бога и на пречистата Негова Майка и към застъпничеството и помощта на светеца, а също и към истинната и нелицемерна любов, която царството ми имаше към превисокия гръцки цар, възлюбения брат и сват на моето царство, господин Андроник Палеолог, дори и до неговата смърт, а след неговата смърт царството ми пак не измени своята любов, но я удвои и върху неговия син, превисокия цар на гърците Калоян Палеолог, възлюбения племенник и сват на моето царство — поради което и с дръзновение моето царство изпрати при него и поиска от него това село, наречено Хантак, за името на светия и славен великомъченик и победоносец Георгия; което нещо и биде сторено веднага, без всякакво прекословие и пререкание, а напротив, с любов, и той даде това село, наречено Хантак, в разпореждането на моето царство. По този начин го поиска царството ми не някак насилствено, нито прикрито, но по любов, и той, като благочестив и превисок цар, разбра и подари това село, заедно с всичките му прилежания и правдини, по свое благоволение, гласно и с изявлението на цялото свое царство, и чрез златопечатно слово на своето царство, та да бъде неотстъпно и неотемлимо от всечестния дом на светия и славен великомъченик и победоносец Георгия, поради молбата и искането на моето царство. Също и относно петдесетте перпера, които засягаха владенията на тази всечестна обител и се взимаха заради житарство и горнина и градозидание, повели да бъдат премахнати и те, и да не се взимат нито до една златица, докато съществува и пребъдва казаният всечестен дом.

И понеже царството ми успя да постигне тази отдавна желана и добра молба, то благоизволи и моето царство и издава настоящото златопечатно СЛОВО на царството ми, чрез което и повелява царството ми споменатият манастир на царството ми да има и владее казаното село Хантак, без крамоли, напълно неприкосновено и непоколебимо и неотемлимо, с всички негови прилежания и приходи; нито да се засяга владението на този всечестен манастир за заплащането на казаните петдесет перпера, понеже ги измоли и тях царството ми от превисокия гръцки цар Калоян Палеолога. И така, да бъде безпречно, по мощта и силата на настоящото златопечатно СЛОВО на царството ми, и да владеят и държат преподобните иноци, които пребивават в дома на светия и славен великомъченик и победоносец Георгия, реченото село. За това бе издадено и златопечатното СЛОВО на моето царство и бе изпратено през месец март, на всяко явно утвърждение, в годината 1342, индикт десети, в което и нашата благочестива и богопределена държава се подписа. „Иван, в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи, Александър.“