Зографска грамота на Иван Александър

Фалшификат — и полезен точно с това. Документът не е автентичен акт на Иван Александър, но е направен от човек, който е знаел как пише българска канцелария и как изглежда българският двор, и е запазил лексика, която не оцелява никъде другаде — включително чисто българската дума „чертог“ за царската зала.

Той принадлежи и към група текстове — с Рилската грамота, грамотата за манастира „Св. Никола“ при Месемврия, приписките в Манасиевата летопис и Родословното дърво в Матейче — чрез които канцеларията и незнайни книжовници използват произхода на Иван Александър като идеологическо оръжие.

Автентичността му не се оспорва от специалистите: в литературата се описва направо като фалшивия зографски хрисовул. Интересът е в това какво един фалшификатор е смятал, че трябва да съдържа една българска царска грамота.