Витошка (Драгалевска) грамота на Иван Шишман

преди 1380 г.

Дарение за манастира „Св. Богородица“ в Драгалевци на Витоша.

Паметникът

Витошка (Драгалевска) грамота на Иван Шишман — Грамотата — Грамотата

Защо е важен

Грамотата говори изрично за кефалия на Средец и текстът не оставя съмнение, че става дума за местен управител. Това единствено споменаване е основната причина Средец да може да бъде определен като административен център на югозападните земи през последните десетилетия на българската независимост.

Малко е, за да се гради върху него, и е почти всичко, с което разполагаме. Административната карта на България трябва да се възстановява от разпръснати изрази в грамоти като тази, защото не е запазен нито регистър, нито списък.

Допълнителна информация

Драгалевският манастир е основан около 1345 г. като ставропигиален — подчинен на патриарха, а не на местния митрополит — и грамотата, издадена не по-късно от 1380 г., подновява имунитета, който Иван Александър му е дал. Оцелява в библиотеката на Зографския манастир на Света гора — връзка между софийските манастири и българските обители на Атон; писана е на пергамент с бързопис, а подписът на царя е с киновар. За разлика от седемте обители на „Малката Света гора“ край София, Драгалевци не е разрушен при османското завоевание — мястото му нямало стратегическо значение — и е възстановен през втората половина на XV в., а църквата му е изписана наново през 1475 г. с помощта на софийския болярин Радослав Мавър.

Целият документ

Прочетете пълния текст на грамотата

Дарението и имунитетът

Благоизволи царството ми да дарува този благообразен и всенастоящ ХРИСОВУЛ на манастира на пречистата Богомайка, който се намира във Витоша и който бе създаден, сътворен и украсен от родителя на моето царство, светопочиналия цар Иван Александър. И така, царството ми освобождава този манастир, заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия — в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на царството ми София — над тези люде да не бърка нито средешкият кефалия, нито неговите практори, нито кастрофилаци, нито десетниците му, нито примикюри, нито алагатори, по-нататък нито перпераки на царството ми, нито житари, нито винари, нито десеткари за пчели, свине и овце, нито аподохатори, нито комиси, нито стратори, нито сердари, нито готвачи, нито за подвод, нито падалище, нито пък крагуяри, нито кучкари, нито сенари, нито фун, нито глоба, нито да има власт света София над людете на пречистата Богомайка, нито галадства, нито разпуст, нито една власт да смее да безпокои людете на пречистата Богомайка Витошка, но всички да бъдат прогонвани при показването на този ХРИСОВУЛ на моето царство.

Санкция и подпис

Само игуменът на пречистата Богомайка, Роман, единствен — и никой друг да не смее да се опитва, нито да безпокои тези люде дори на косъм. Който ли се опита да им увреди колкото и на косъм, да бъде проклет от Отца и Сина и Светия Дух, и от пречистата Богомайка, и от 12-те апостоли, и от 318-те свети и богоносни никейски отци, и да бъде съпричастен на Юда и Арий, и да бъде отлъчен от тялото и кръвта на Господа Бога Спасителя наш Иисуса Христа, и да бъде с онези, които са казали „Неговата кръв на нас и на нашите чеда“, на векове, амин. „Иван Шишман, в Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци.“

В. Начев, „Български царски грамоти“ (1996) · с разрешение

Споменати места

Покажи споменатите места (3)

Драгалевски манастир: Днес: манастирът на Богородица на Витоша, над София
Новачени: село край София, дадено на манастира
София (Средец): Днес: София

Служби и термини

Покажи службите и термините (20)

хрисовул (златопечатник): Златопечатна грамота — „златопечатно слово“, най-тържествената форма на царски акт, чиято сила виси на златен печат.
кефалия: Простонародното име на областния или градския управител — дука — граждански и военен началник. Средешкият (софийски) кефалия е споменат във Витошката грамота.
практор: Данъчен чиновник и бирник, често със съдебна власт, който можел и да откупва данъка; практорите идвали в селата със стража.
кастрофилак: Комендант на местен гарнизон, пазач на крепост.
десеткар: Данъчен чиновник, който събирал десятъка — една десета — от продукцията: свине, овце, пчели (мед), вино, жито или сено, всяко по своя категория.
примикюр: Дворцов служител; великият примикюр отговарял за дворцовия церемониал и протокол. Бояринът Цамблак, споменат в Бориловия синодик, заемал тази служба.
алагатор: Началник на конен отряд или ескадрон; чиновникът, който завеждал конната служба.
перперакий: Данъчен чиновник, наречен по монетата перпер.
аподохатор: Събирачът на данъка аподохия, вземан в натура, и склададжия.
комис: Заповедник, началник на конницата.
стратор: Началник на въоръжен отряд.
сердар: Командващ, главнокомандващ; стара тюркска заемка.
крагуяр: Соколар, задължен да отглежда или събира ловни соколи за господаря.
псар (кучкар): Зависими люде, задължени да отглеждат и дресират ловните кучета на господаря и да събират кучета от населението.
сенар: Събирач на десятъка от сеното.
подвод: Задължението да се дават впрегатни животни и коли за държавен превоз — една от най-тежките ангарийни повинности.
фун (вражда): Глобата, плащана за убийство; славянският термин е вражда.
разпуст: Глобата, плащана при развод.
метох: Зависимо владение: комплекс от земи, воденици, градини и къщи на по-малка църква или манастир, който с дарствена грамота можел да премине към голяма обител.
имунитет: Правото, чрез което господар или манастир — а не държавата — събира данъците, съди и обвързва людете на едно владение; средищната привилегия на грамотата, която спира собствените чиновници на владетеля.

Описание

Датировка: преди 1380 г.
Съхранява се в: Рилски манастир

Връзки

Иван Шишман