януари 1220 г.
Известен още като: Сигилий за „Св. Богородица Спилеотиса“
Най-старата грамота в сбирката: актът, с който Алексий Слав, владеещ самостоятелно от Мелник, надарява основания от него манастир „Св. Богородица Спилеотиса“.
Причислена е към българските царски грамоти заради положението на своя автор: през 1220 г. Алексий Слав държи Мелник като независим владетел — племенник на Асеневци, който управлява югозапада като собствено княжество. Затова сигилият му показва владетел от българската сфера, действащ с пълна суверенна власт — основава манастир, надарява го със земя и му дава имунитет — цяло поколение преди големите царски хрисовули.
Той е и най-ясният прозорец в сбирката към самия Мелник: богат космополитен град, чийто гръкоезичен елит — мнозина бежанци от завладения от латинците Пловдив — задава интелектуалния тон, накарал Слав да състави грамотата си на гръцки, а не на български.
Документът е написан на гръцки — тогавашния език на международните отношения — което подхожда на предимно гръцкия градски елит на Мелник. В дипломатическо отношение е второстепенен, не напълно тържествен акт, но съставен по всички изисквания на византийската канцеларска практика от подготвен книжовник. Оцелява, защото препис е открит във Ватопедския манастир на Света гора; използваният тук текст следва изданието на Ив. Дуйчев (Из старата българска книжнина II, 1944). Подписът е нанесен с черно мастило — царските грамоти са подписвани с червено — а висящият печат на мелнишкия владетел по-късно е изгубен или откраднат.
За този текст: Синопсис със свои думи, следващ реда на самия акт. Гръцкият текст е издаден у Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина II (1944), с. 30–35.
Започва с противопоставяне между онези, които гонят преходните неща, и онези, които обичат дома Господен: с цитат от псалмопевеца и обещанието „ще прославя онези, които Ме славят“ дарението е представено като трайна духовна придобивка.
След като преместил престола си от Чепино в Мелник, Слав построил манастира „Св. Богородица Спилеотиса“ и му дал село Катуница с людете му — да го владее изцяло и завинаги — заедно с градина в Загория и свещени книги, икони, утвари и добитък.
По молба на монасите нито епископът, нито практорът (данъчният чиновник) може да влиза в селото или в манастира, за да иска данъци, ангария или каквато и да е друга тегоба; епископът може да дойде само ако бъде повикан от монасите, да отсъди даден въпрос и да си отиде, без да взема нищо.
Грамотата разпорежда след смъртта на Слав обителта да бъде наречена царски манастир, зависим от личността на владетеля; епископ, който не му е сродник, да няма наследствени права в него, а игуменството да се предава по избор на самите монаси.
Клетва пада върху всеки — велможа, владика, болярин, монах или мирянин — който дръзне да наруши дарението. Подписан, подпечатан и даден на манастира през месец януари, осми индикт, в годината 1220, „писа и подписа Алексий деспот Слав“.
