Дубровнишка грамота на Иван Асен II

Грамотата назовава пътищата. Давайки на дубровнишките търговци свобода да търгуват „по цялото ми царство“, Иван Асен II изброява земите, през които могат да минават — и този списък е едно от малкото преки свидетелства докъде реално се е простирала българската власт след Клокотница.

Тя е и най-ранното доказателство, че България е страна в адриатическата търговия, а не неин хинтерланд.

Това е документът, в който терминът „хора“ е най-ясно отразен — употребен както за цяла държава: републиката на св. Влас или България, така и за област в границите на царството. Арбанашката земя е приравнена с хòрите, но е назована с етноним, а не с името на главния си град.