Дубровнишка грамота на Иван Асен II

Грамотата назовава пътищата. Давайки на дубровнишките търговци свобода да търгуват „по цялото ми царство“, Иван Асен II изброява земите, през които могат да минават — и този списък е едно от малкото преки свидетелства докъде реално се е простирала българската власт след Клокотница.

Тя е и най-ранното доказателство, че България е страна в адриатическата търговия, а не неин хинтерланд.

Това е документът, в който терминът „хора“ е най-ясно отразен — употребен както за цяла държава: републиката на св. Влас или България, така и за област в границите на царството. Арбанашката земя е приравнена с хòрите, но е назована с етноним, а не с името на главния си град.

Издадена на рагузките търговци непосредствено след Клокотница (1230), когато Одринско, Солунско и Албания минали под българска власт; във византийско дипломатическо отношение е второстепенен акт, оризмо (простагма), а не пълен хрисовул. Списъкът на областите е на практика карта на царството в най-широкия му обхват. Подписът — „цар на българите и гърците“ — е второто оцеляло използване на тази титла, съвпадащо с Ватопедската грамота. Пергаментът стои в Дубровнишкия архив, докато изчезва през 1817 г.; появява се отново и е предаден на Руската академия на науките в Петербург през 1836 г., където се намира и днес.