Скален надпис, в който болярин на име Иван записва делата и рода си.
Паметникът
Боженишки Урвич — мястото на надписаVladimir Angelkov · CC BY-SA 4.0
МястотоVladimir Angelkov · CC BY-SA 4.0
Текст и превод
Надписът на севаст Огнян
Оригинал — среднобългарски
Азъ севастъ Ѡгнѣнь
бѣхъ при цари Шишманѣ кефалиа
и много зло пострадахъ.
Въ то врѣмѣ турци воюваху.
Азъ съдръжахъ за врать Шишмана царѣ
Превод
Аз, севаст Огнян,
бях при цар Шишман кефалия
и много зло изстрадах.
По това време турците воюваха.
Аз съдържах … за цар Шишман.
Бележка: Заключителната фраза е повредена и разчитането ѝ се оспорва, затова тук е оставена отворена. Останалото е недвусмислено и е най-ясното свидетелство, че „севастъ“ е титлата на Огнян, а „кефалиа“ — службата, която изпълнява. Именно на това разграничение почива византийският характер на българския севаст.
Защо е важен
Надписът назовава севаст на име Огнян и съобщава, че той е бил кефалия при цар Шишман. Това разграничение — „севаст“ като титла на лицето, „кефалия“ като службата, която изпълнява — е най-ясното свидетелство, че българският севаст запазва почетния характер на византийския си първообраз, вместо да се превърне в длъжност.
Заедно със Станимашкия надпис той е и един от само два каменни текста, които казват нещо съществено за аристокрацията. Всичко останало само отбелязва, че някой е носил дадена титла.
