Борилов синодик
1211 г., с добавки до XIV в.
Известен още като: Палаузов препис
Деянията на антибогомилския събор от 1211 г., последвани от поменни списъци на българските владетели и патриарси.
Паметникът
Текст и превод
За тази статия още не е разчетен и преведен текст.
Защо е важен
Най-често цитираният писмен извор в изследването на Второто българско царство — и е цитиран за нещо, за което не е бил писан. Съборният текст осъжда богомилите; стойността е в приложените след него списъци, които назовават царе, царици, патриарси и боляри поред, поколение след поколение.
Без тези списъци повечето жени от династията и неколцина кратко управлявали мъже биха останали безименни. Почти всяко родословно дърво на Асеневци и Шишмановци стъпва върху тях.
Допълнителна информация
Запазен в два преписа: Палаузов препис в София (XIV в.) и Дринов препис. Вписванията са добавяни в продължение на повече от век, така че списъците не са дело на един момент и самата им подредба е свидетелство.
Описание
- Датировка
- 1211 г., с добавки до XIV в.
- Език
- среднобългарски
- Съхранява се в
- Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- Място
- София
- Сигнатура
- НБКМ 289