Мануил Асен

Мануил Асен (известен и като Мануил Комнин Раул Асен) бил вторият син на Андроник Асен, роден вероятно в началото на XIV в., и брат на императрица Ирина Кантакузина. Кариерата му започнала с участие в битката срещу турците на Орхан при Пеликанон (10 юни 1329).

Мануил бил предан сподвижник на зет си Йоан VI Кантакузин в гражданската война. Заедно със сестра си Ирина той защитавал Димотика, а по нейно поръчение оглавил пратеничеството до Умур паша, чиято намеса спасила града. През 1344 г. бил поставен за архонт на Виза, където семейството на съпругата му владеело имоти — апанаж, останал в ръцете му и на сина му Андроник Асен поне до 1355—1356 г.

След влизането на Кантакузин в Константинопол (1347) Мануил и по-големият му брат Йоан били удостоени със севастократорско достойнство, а към 1351—1354 г. Мануил получил и най-високото звание — деспот. Командвал византийски войски в Тракия и в опитите за овладяване на Галата. Останал верен на дома Кантакузин и след абдикацията му (1354): през 1356 г. участвал заедно с Матей Кантакузин в борбите срещу Йоан V Палеолог. През декември 1321 г. се оженил за Анна, дъщеря на протостратор Теодор Синадин. За последен път е споменат в простагма от 1358 г.