Шишман

Шишман бил син на цар Михаил III Шишман Асен от първия му брак с Анна-Неда и по-малък брат на краткотрайния цар Иван Стефан. След преврата от 1331 г., който свалил неговата линия и възкачил братовчед му Иван Александър, Шишман потърсил спасение в бягство — отначало при татарите, а после във Византия.

Установяването му в Константинопол предизвикало дипломатически сблъсък. Цар Иван Александър настоятелно поискал беглецът да му бъде предаден и дори отправил ултиматум. Въпросът бил толкова важен, че за него заседавал синклитът под председателството на патриарх Йоан XIV Калека. От името на императрица Анна Савойска великият доместик Йоан Кантакузин отказал — не подобавало, заявил той, ромейските императори да предават потърсилите убежище при тях, — и на свой ред отправил насрещни искания към българското посолство.

Шишман останал в Константинопол, но по-нататъшната му съдба е неизвестна — изворите го изгубват от поглед сред новата византийска гражданска война.