Исаак Асен

Исаак Асен бил един от петимата синове на цар Иван Асен III (Йоан III Асен) и Ирина Палеологина. При коронацията на император Йоан V Палеолог (1341) бил издигнат в най-високия сан паниперсеваст.

Исаак станал влиятелна фигура в гражданската война срещу Йоан Кантакузин. След убийството на великия дук Алексий Апокавк (11 юли 1345) на него — заедно с мистик Кинам и патриарх Йоан Калека — била поверена върховната власт в разбунтувания Константинопол; изследователите го определят като „пръв министър“ (мезазон) или „ръководител на държавните дела“.

Исаак Асен бил женен два пъти. Първата му съпруга, Теодора Арахантлун, наследила правата над манастира „Св. Богородица“, основан от Мария Палеологина; след смъртта ѝ Исаак използвал имота за нуждите на децата си, което довело до съдебен процес през 1351 г. От браковете си той имал синовете велик примикирий Андроник, Андрей и Михаил и дъщерята Ирина Асенина Филантропина. През 1346 г. поръчал преписването на едно четвероевангелие, запазено и до днес.