Витлеем

Витлеем е лице с необичайно за българин име, споменато в две писма от ноември 1204 г., разменени с папа Инокентий III. В писмото на самия цар Калоян се съобщава, че в Рим заминали две момчета — Василий и Витлеем, — за да изучат добре латински език, чиито познания сетне щели да послужат в българската царска канцелария.

По-важното уточнение направил архиепископ Василий, който съобщил на папата нещо, премълчано от Калоян: едното дете (Василий) било син на свещеника Константин, а другото — Витлеем — син на царя („alius vero regis“). Така изворите подсказват, че Витлеем бил извънбрачен син на Калоян.

Освен този кратък епизод от времето на унията с Римската църква изворите не съобщават нищо повече за по-нататъшната съдба на Витлеем.