Матей Асен

Матей Асен (Матей Палеолог Асен) бил син на Павел Асен, роден към 1423 г. Съдбата му се преплела трайно с тази на деспот Димитър Палеолог, петия син на император Мануил II: през 1441 г. сестрата на Матей, Теодора, се омъжила за Димитър, и оттогава Матей станал негов най-верен сподвижник и шурей, следвайки го близо половин век.

Матей бил преди всичко воин и управител. Като управител на Коринт той защитавал стратегическия град, пазещ пътя към сърцето на Морея. През 1452 г. командваните от него морейски войски разбили турците при Леондарион и пленили сина на Турхан паша. През 1458 г., когато султан Мохамед II лично обсадил Акрокоринт, Матей се промъкнал през турските редици с шепа хора и жито, отхвърлил предложенията за капитулация и удържал вътрешната стена, докато натискът на населението не го принудил да предаде града (6 август 1458).

След падането на Морея (1460) Матей последвал деспот Димитър в изгнание в Адрианопол, където останал негов управител и военачалник; през 1463 г. придружил Мохамед II в похода срещу Босна. Съвременниците му дали противоречиви оценки: враждебният Сфранцес го нарекъл „виновник за многото злини на Морея“, докато Георгий Гемист Плитон възхвалявал „добрия Асен, победителя при Леондарион“. Поддържал връзки с видни хуманисти като Франческо Филелфо и Георгий Схоларий.

Матей Асен починал на 29 март 1467 г. — един от последните носители на прочутото име, верен докрай на един от сетните представители на дома Палеолог.