Житар

Житарите се споменават във Витошката и Рилската грамота. Зографският хрисовул на цар Иван Александър — тържествена владетелска грамота със златен печат — съдържа и производната форма „ЖИТАРЬСКѪ“, свързана със същата област на облагане. Документите не назовават отделни български носители на длъжността, но я поставят сред органите на фиска. Самото название произлиза от „жито“ и най-естествено означава служител, натоварен със събирането на държавно вземане върху зърното.

Точното естество на този данък остава спорно. Една по-рядко приемана реконструкция определя „комода“ като основен налог върху земята и работния добитък и го приравнява с „волоберщина“ и „житарство“. Тя свързва тези названия с византийски фискални термини като икономион, зевологион и зевгаратикион. По-разпространеното тълкуване обаче разглежда икономиона като допълнителна такса за издръжка на чиновника, който оценявал производството или измервал облагаемата земя в модии — мерни единици, използвани при данъчните пресмятания. При това разбиране главното държавно вземане в България вероятно е оставал десятъкът, включително десятъкът върху житото.

С длъжността е свързан терминът „житарство“, обикновено извеждан от гръцкото σιταρκία. Няма единодушие дали първоначално той е означавал данък в тесния смисъл. Възможно е да е възникнал като задължение производителите да продават зърно на държавата по установени цени и впоследствие да се е превърнал в редовно облагане. Предлагано е и отъждествяване с перперата, тъй като плащането можело да бъде извършвано в пари. Сигурното заключение е по-ограничено: житарството е било свързано с облагането на житото и вероятно е наподобявало житния десятък, без непременно да е било тъждествено с него. Не може да се установи пряко съответстваща византийска длъжност, от която българският житар да е бил просто заимстван.

Редът на служителите в грамотите дава представа за положението на житаря. В общите изброявания житарите стоят на седмо или осмо място, но сред данъчните чиновници са втори и непосредствено следват перперарите — служителите, свързани с паричния налог перпера. Това подсказва значителна роля в провинциалната фискална администрация, а не висок придворен сан в столицата. Основната им задача вероятно е била да събират и отчитат зърненото вземане. Възможно е възнаграждението им да е осигурявано чрез отделна добавка към задълженията на населението, но изворите не позволяват това да бъде доказано окончателно.

По-късните молдовски служби със сходни названия не са точен модел за българската институция. В надпис от 1558 г. се споменава Кърстя, назован „житар на Сучава“. През XVI век молдовският житничар все още принадлежал към по-ниската категория на владетелските служители, но през XVII век се издигнал сред висшите боляри и станал част от централното дворцово управление. Той отговарял за събирането, съхраняването и разпределянето на зърното в господарската житница и бил подпомаган от подчинени житничари, писари и служители на склада. Тези задължения го отличават от българския житар, който изглежда е бил преди всичко провинциален данъчен събирач.

По-близък паралел предлага Влашко, където житар се среща още в грамоти от края на XIV век. Предлагано е названието да произлиза от румънска дума за добитък и първоначално да означава говедар, но ясната връзка със славянското „жито“ прави тази етимология несигурна. Фактът, че през XIX век житар е можел да означава пазач на граници или гори, също не доказва, че средновековната служба е имала такава функция. По-важно е засвидетелстваното във Влашко облагане „житарство“, което подкрепя предположението за допълнително вземане, предназначено за служителя. Сходен характер може да е имал „ПАМЕТЪКЪ ЖИТЪНЪИ“, споменат във Виргинската грамота и в грамотата на крал Стефан Урош II Милутин за манастира „Св. Георги Горгос“ край Скопие. В тези текстове той е отделен от житния десятък.

Запазените сведения не позволяват да се определи кога длъжността е била създадена, какъв е бил точният ѝ териториален обхват или кога е престанала да съществува. Не са известни собствени инсигнии, служебни печати или монети на житари. Най-сигурно тя може да бъде определена като важна провинциална служба от данъчния апарат на Второто българско царство, отговаряща за основното облагане върху зърнената продукция. Дали това вземане е било самият десятък, отделен житен данък или съчетание от налог и служебна такса, остава открит въпрос.