Писец

Названието „писец“ е славянско и произлиза от глагола „пиша“. Виргинската и Мрачката грамота го употребяват като име на служител. Допълнителна следа се открива във Ватопедския и Мрачкия хрисовул — тържествени владетелски актове, скрепявани със златен печат — където сред забраните в полза на привилегировани владения стои формулата „ни писати“. Тя вероятно не се отнася до обикновен преписвач във владетелската канцелария: такъв служител не би действал редовно в провинцията и не би бил сред чиновниците, чието присъствие обременява защитеното население. Контекстът насочва по-скоро към записване на данни за фискални цели.

Писецът е бил отъждествяван с византийските ἀναγραφεύς и ἀπογραφεύς — служители, които описвали земя, население и данъчни задължения. Подобно тълкуване би означавало, че България е разполагала с кадастър, тоест систематичен официален регистър на недвижимите имоти и свързаните с тях данъчни тежести. Това обаче остава недоказано. Българската държава действително запазва множество византийски административни образци, но поддържането на кадастър изисква голям и добре обучен чиновнически апарат. Показателен е сръбският паралел: в грамотата на крал Милутин от 1300 г. за манастира „Св. Георги Бързи“ край Скопие писецът е споменат два пъти, макар в средновековна Сърбия да не е съществувал подобен кадастър. В княжествата северно от Дунав данъчни регистри, наричани катастиси или катастихи, се появяват едва през XV век.

По-предпазливото обяснение е, че българският писец е съставял списъци, необходими за определянето и събирането на данъци. В тях е можело да се вписват както данъчно задължени лица, така и земи, имоти или други облагаеми обекти. Това би обяснило защо дейността му е забранявана в привилегировани владения, без да се предполага наличието на пълен кадастър по византийски образец. Изворите не позволяват да се установят точният му ранг, мястото му във фискалната йерархия или конкретните процедури, които е следвал. Не са известни и свързани с длъжността отличителни знаци, печати или монети. Също така не може да се определи кога институцията е престанала да съществува.

Късен списък на български светци, приложен към Зографската българска история, поставя на единадесето място „єразъмъ писєць болгарьскїи“, а непосредствено след него — „Аггеларїи писець“. За Еразъм и Ангеларий няма други сведения, поради което принадлежността им към действителната администрация на Второто царство е несигурна. Думата се среща и в приписка към псалтир от XVI век, където преписвачът нарича себе си писец. Този пример потвърждава продължаващата употреба на названието в смисъл на човек, който пише или преписва, но не доказва, че средновековната фискална длъжност е оцеляла след края на Българското царство.