Варничий
Варничият е нисш служител, засвидетелстван единствено в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. Вероятно е отговарял за варница и за осигуряването на вар и работна ръка за строителни дейности, но оскъдните сведения не позволяват точно възстановяване на неговите задължения.
Названието „варничий“ се среща само веднъж — в Рилската грамота, издадена от цар Иван Шишман през 1378 г. за Рилския манастир. Не са известни други документи, паралелни длъжности в съседни държави или поименно посочени носители на службата. Поради това нейното съдържание се възстановява главно чрез езиков анализ и мястото на термина сред изброените в грамотата служители.
Думата е образувана по славянски модел с наставката „-чий“, използвана за названия на мъжки занятия и длъжности и обикновено смятана за прабългарска или по-общо тюркска по произход. Предлагано е обяснение чрез глагола „варя“, според което варничият би бил готвач, но то не изяснява добре съгласната „н“. По-вероятна е връзката с „вар“ и „варница“ — място или пещ за получаване на строителна вар. При това тълкуване названието означава човек, който ръководи варница. Появата му в близък контекст с градарите, тоест служители, свързани със строителството, подкрепя тази хипотеза, макар да не я доказва окончателно.
Варничият вероятно е участвал в организацията на строителни работи и в снабдяването им с вар. Споменаването му в грамота, защитаваща манастирското население от служебни тежести, подсказва, че той е можел да изисква хора или услуги. Това може да е включвало ангария — задължителен неплатен труд — особено при градозидание, наричано и с византийския термин кастроктисия, тоест строеж и поправка на крепости. Няма преки данни за точните му правомощия, подчиненост, отличителни знаци, печати или монети. Позицията на названието в документа и практическият характер на предполагаемите задачи показват ниско място в административната йерархия. Единственото свидетелство от 1378 г. не позволява да се установи кога службата е възникнала или колко дълго е съществувала.