Митат
Митатът е държавен служител, вероятно натоварен с осигуряването на подслон и продоволствие за преминаващи войски. Длъжността е засвидетелствана единствено в Рилската грамота на цар Иван Шишман и изглежда е заемала ниско място в административната йерархия. Тя показва как задължението, известно като митатон, е било организирано от българската държава.
Единственото свидетелство за митата като служител се намира в Рилската грамота на цар Иван Шишман. В защитната формула на документа „митати“ е поставено в множествено число сред названия на държавни длъжностни лица, на които се забранява да безпокоят манастирските хора и владения. По-нататък грамотата отделно изброява повинностите и вземанията, от които манастирът е освободен. Тази структура показва, че в първия пасаж думата обозначава чиновници, а не самото задължение. Други носители на службата не са известни по име.
Названието произлиза от митатон — гръцкото μητάτον, означаващо задължение на населението да осигурява подслон и храна за преминаваща войска. Като повинност митатът се среща във Ватопедската, Виргинската и Мрачката грамота, както и в документи на сръбски владетели. В тези случаи няма основание да се търси длъжност. Рилската грамота е изключението, в което името на задължението изглежда е преминало върху служителите, организиращи неговото изпълнение.
Митатонът често е отъждествяван с приселицата и падалището, но документалните данни не позволяват трите термина непременно да се приемат за пълни синоними. В грамота на крал Милутин от 1300 г. митатът и приселицата са посочени поотделно. Приселицата там е свързана с наметъка — вземане, което вероятно е служело за издръжка на данъчния чиновник. Това подкрепя разграничение между митатона като квартирна и продоволствена повинност за войската и приселицата като задължение за приемане и изхранване на пътуващи служители. Съществува и по-широко тълкуване, според което от митатона са се ползвали както войници, така и чиновници, но разделното им назоваване в документа от 1300 г. говори в полза на по-тясното значение.
Следователно митатите вероятно са следели населението да изпълнява тази ангария, тоест задължителна неплатена услуга в полза на държавата. Работата им е стояла между фискалната и военната администрация: те са осигурявали държавна повинност, но непосредственият получател е била армията. Възможно е да са пътували с войската или пред нея, но също така е възможно всеки да е отговарял за определен район. Единственото свидетелство не позволява да се избере между тези възможности, нито да се установят подчинението, знаците на длъжността или точният период на нейното съществуване. Поставянето на митатите едва на шестнадесето място в списъка на Рилската грамота подсказва сравнително нисък ранг.