Названието „градар“ е славянско и се среща само в две известни български царски грамоти — Мрачката и Рилската. Едно старо тълкуване го свързва с думата „градинар“. По-убедителна е обаче връзката с глагола „градя“ в смисъл на строя или съзиждам. Оскъдните свидетелства не позволяват да се проследят точно възникването, развитието и изчезването на длъжността.
Вероятната дейност на градаря се изяснява чрез повинността, наричана „градозидание“. Това била ангария — задължителен труд, налаган на населението — за изграждане и поправка на крепости и други отбранителни съоръжения. Сходно задължение е познато от сръбските владетелски документи и съответства на византийската „кастроктисия“ (καστροκτισία). Появата на градаря в защитните формули на грамотите показва, че действията му са можели да обременят населението или имотите, освободени от подобни повинности.
Не е известно дали градарят е събирал строители и общи работници, дали е ръководел самата строителна дейност, или е изпълнявал и двете задачи. Мястото му почти в края на списъците от длъжностни лица показва, че не е принадлежал към висшите и влиятелни служители на царството. Поради ограничените данни определянето му просто като „градинар“ остава несигурно, докато връзката с крепостното строителство предлага по-съгласувано обяснение на институцията.
Названието „градар“ е славянско и се среща само в две познати български царски грамоти — Мрачката и Рилската. Според едно старо обяснение то идва от „градинар“. По-убедителна обаче е връзката с глагола „градя“, тоест „строя“ или „съзиждам“. Понеже изворите са много малко, не можем да проследим точно как е възникнала тази длъжност, как се е развила и кога е изчезнала.
По-ясна представа за работата на градаря дава повинността, наричана „градозидание“. Това е била ангария — задължителен труд, който населението е било длъжно да извършва — за строеж и поправка на крепости и други отбранителни съоръжения. Подобно задължение се среща и в сръбските владетелски документи и съответства на византийската „кастроктисия“ (καστροκτισία). Фактът, че градарят се споменава в защитните формули на грамотите, показва, че неговите действия са можели да натоварят населението или имотите, които са били освободени от такива повинности.
Не знаем дали градарят е събирал строители и общи работници, дали е ръководел самото строителство, или е вършел и двете неща. Това, че е поставен почти в края на списъците с длъжностни лица, показва, че не е бил сред висшите и най-влиятелни служители в царството. Поради оскъдните данни е несигурно да го обясняваме просто като „градинар“. За сметка на това връзката с крепостното строителство дава по-цялостно и убедително обяснение на тази институция.
Думата „градар“ е славянска. Среща се само в две български царски грамоти — Мрачката и Рилската. По-старо обяснение я свързва с „градинар“, но по-вероятно е да идва от „градя“, тоест строя.
Най-вероятно градарят е имал работа с крепости и други отбранителни сгради. Това е свързано с тежка принудителна работа, наричана „градозидание“. Хората са били карани да строят и поправят укрепления.
Не е ясно дали градарят е събирал работници, ръководел строежа, или и двете. Но понеже името му е почти в края на списъците с чиновници, той явно не е бил високопоставен човек.