Перперак

Длъжността е известна единствено от два български владетелски акта — Рилския хрисовул, тоест тържествена грамота със златен печат, и Витошката грамота на цар Иван Шишман. В тях названието се среща във формата „перпираке“ сред изброени служители. Не е посочено лично име на носител, а оскъдните сведения не позволяват да се определи кога службата е била създадена или кога е изчезнала.

Наименованието е славянска фонетична форма на византийското ὑπερπυράκης (hyperpyrakēs). То е свързано с ὑπέρπυρον — хиперпирона, наричан на Балканите и перпер. Тази монета или парична единица се споменава често в сръбски актове и присъства във Виргинската и Зографската грамота, което показва употребата ѝ и в България. Във Виргинската грамота „перпер“ означава също данъчно задължение, поставено редом с други налози. Затова перперакът обикновено се разбира като българския съответник на византийски служител, който събира парични данъци. Не може обаче да се установи дали българската длъжност напълно е повтаряла византийския образец.

Сведенията от съседни държави подкрепят това тълкуване. В грамота на цар Стефан Душан от 1347–1350 г. „перперак“ не обозначава чиновник, а държавен налог, от който манастирските хора са освободени. Двете употреби не си противоречат: сръбският документ назовава вземането, докато българските актове посочват служителя, натоварен с него. Във влашки грамоти от XV век нататък се среща данъкът „perper“, чието име идва от византийската, а по-късно и дубровнишката монета. Той се налагал предимно върху търговски стоки и продукти, особено вино и риба; съответният молдовски налог се наричал „leul pe bute“. Тези паралели допускат връзка на българския перперак не само с данъчното събиране, но и с фискалния надзор над пазара, макар пряко българско доказателство за такава по-широка дейност да липсва.

Мястото на перперака в списъците на длъжностни лица подсказва значително положение в местния финансов апарат. В Рилския хрисовул той е шести, а във Витошката грамота — седми сред изброените. Сред чиновниците с данъчни задачи е поставен особено напред; отделно трябва да се отчете практорът, друг служител по събирането на държавни вземания. Този ред не доказва точна придворна йерархия, но показва, че перперакът не е бил второстепенен събирач. Не са известни негови отличителни знаци, служебни печати или монети, нито имената на конкретни носители на длъжността.

Длъжността е известна само от два български владетелски акта — Рилския хрисовул, тоест тържествена грамота със златен печат, и Витошката грамота на цар Иван Шишман. В тях названието се среща във формата „перпираке“ сред други служители. Не е запазено лично име на човек, който е носел тази длъжност, а малкото сведения не позволяват да се каже кога тя е била създадена или кога е изчезнала.

Самото име е славянска звукова форма на византийското ὑπερπυράκης (hyperpyrakēs). То е свързано с ὑπέρπυρον — хиперпирона, монета, която на Балканите е позната и като перпер. Тази монета или парична единица често се споменава в сръбски актове и се среща във Виргинската и Зографската грамота, което показва, че е била използвана и в България. Във Виргинската грамота „перпер“ означава и данък, поставен редом с други налози. Затова перперакът обикновено се приема за българския съответник на византийски служител, който събира парични данъци. Не може обаче да се докаже дали българската длъжност е била точно копие на византийския образец.

Данните от съседните държави подкрепят това обяснение. В грамота на цар Стефан Душан от 1347–1350 г. „перперак“ не е чиновник, а държавен налог, от който са освободени хората на манастирите. Двете употреби не си противоречат: в сръбския документ е назован самият налог, а в българските актове — служителят, който го събира. Във влашки грамоти от XV век нататък се среща данъкът „perper“, чието име идва от византийската, а по-късно и от дубровнишката монета. Този данък се налагал най-вече върху търговски стоки и продукти, особено вино и риба; сходният молдовски налог се наричал „leul pe bute“. Тези примери позволяват да се свърже българският перперак не само със събирането на данъци, но и с надзора над пазара и приходите, макар за такава по-широка дейност да няма пряко българско доказателство.

Мястото на перперака в списъците на длъжностни лица показва, че той е заемал важно положение в местната финансова власт. В Рилския хрисовул той е шести, а във Витошката грамота — седми сред изброените. Сред служителите, свързани с данъците, той е поставен сравнително напред; отделно трябва да се има предвид и практорът, друг служител по събирането на държавни вземания. Този ред не доказва точна придворна йерархия, но показва, че перперакът не е бил второстепенен събирач. Не са известни негови отличителни знаци, служебни печати или монети, нито имената на конкретни носители на длъжността.

Длъжността „перперак“ е известна само от два български царски акта. Това са Рилският хрисовул и Витошката грамота на цар Иван Шишман. Не знаем кога е създадена и кога е изчезнала.

В тези документи тя е сред другите служители. Името ѝ най-вероятно е свързано със събиране на пари и данъци. Смята се, че перперакът е бил нещо като данъчен чиновник, но не е сигурно дали е бил точно като византийския образец.

Поставянето му напред в списъците показва, че е имал важно място във финансовото управление. Не са известни имената на хората, които са заемали тази длъжност, нито какви знаци или печати са използвали.