Перперак
Перперакът е местен финансов служител, засвидетелстван в Рилската и Витошката грамота на цар Иван Шишман. Най-вероятно той е събирал паричния налог „перпер“ и е заемал важно място в провинциалната данъчна администрация.
Длъжността е известна единствено от два български владетелски акта — Рилския хрисовул, тоест тържествена грамота със златен печат, и Витошката грамота на цар Иван Шишман. В тях названието се среща във формата „перпираке“ сред изброени служители. Не е посочено лично име на носител, а оскъдните сведения не позволяват да се определи кога службата е била създадена или кога е изчезнала.
Наименованието е славянска фонетична форма на византийското ὑπερπυράκης (hyperpyrakēs). То е свързано с ὑπέρπυρον — хиперпирона, наричан на Балканите и перпер. Тази монета или парична единица се споменава често в сръбски актове и присъства във Виргинската и Зографската грамота, което показва употребата ѝ и в България. Във Виргинската грамота „перпер“ означава също данъчно задължение, поставено редом с други налози. Затова перперакът обикновено се разбира като българския съответник на византийски служител, който събира парични данъци. Не може обаче да се установи дали българската длъжност напълно е повтаряла византийския образец.
Сведенията от съседни държави подкрепят това тълкуване. В грамота на цар Стефан Душан от 1347–1350 г. „перперак“ не обозначава чиновник, а държавен налог, от който манастирските хора са освободени. Двете употреби не си противоречат: сръбският документ назовава вземането, докато българските актове посочват служителя, натоварен с него. Във влашки грамоти от XV век нататък се среща данъкът „perper“, чието име идва от византийската, а по-късно и дубровнишката монета. Той се налагал предимно върху търговски стоки и продукти, особено вино и риба; съответният молдовски налог се наричал „leul pe bute“. Тези паралели допускат връзка на българския перперак не само с данъчното събиране, но и с фискалния надзор над пазара, макар пряко българско доказателство за такава по-широка дейност да липсва.
Мястото на перперака в списъците на длъжностни лица подсказва значително положение в местния финансов апарат. В Рилския хрисовул той е шести, а във Витошката грамота — седми сред изброените. Сред чиновниците с данъчни задачи е поставен особено напред; отделно трябва да се отчете практорът, друг служител по събирането на държавни вземания. Този ред не доказва точна придворна йерархия, но показва, че перперакът не е бил второстепенен събирач. Не са известни негови отличителни знаци, служебни печати или монети, нито имената на конкретни носители на длъжността.