Побирчия

Названието е запазено само в множествено число. В Мрачката грамота на Иван Александър от 1347 г. се среща формата „по-кѫрчие“, а в Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г. — „покѫрчїе“. Думата е от славянски произход и се свързва с глагола „кратити“ и със значението на събиране или вземане; към същото смислово и словообразувателно поле принадлежи и по-късното „бирник“. Не е известен по име нито един носител на службата.

Славянското наименование не може да бъде отъждествено сигурно с конкретна византийска длъжност. Поради това няма основание побирчията да се разглежда като точно копие на определен византийски данъчен чиновник. Сръбските грамоти предлагат сходни думи, но не изясняват неговите правомощия. Например термин в документ на Георги Бранкович от първата половина на XV в. изглежда означава данък изобщо, докато други близки названия се отнасят до църковни вземания. По-полезен паралел дават Влахия и Молдова, където „бир“ означава данък. Във влашките документи „бирчул“ (birciul) е събирач на налози и вероятно е най-близкият функционален аналог. Той не бива да се смесва с румънското „бирник“ (birnic), което означава данъкоплатец.

Принадлежността на побирчията към фискалната администрация е практически несъмнена, но не е известно дали той е събирал всички данъци или само отделен налог. Срещаното във Виргинската грамота „бирникъ“ е тълкувано като преброяване или данъчна оценка и е сравнявано с руското „бирка“ — пръчка или дъсчица за отбелязване на имущество и задължения. Тази връзка обаче остава несигурна, а близката дума „бирк“ в български контекст по-вероятно назовава църковно вземане, не службата на побирчията. Мястото му в списъците на длъжностните лица подсказва нисък ранг: той е четиринадесети в Мрачката грамота и двадесет и втори, предпоследен, в Рилската. Вероятно е действал в провинциалната администрация. Няма данни за негови отличителни знаци, печати или монети, нито сигурни свидетелства за продължаване на длъжността след края на XIV в.