Побирчия

Названието е запазено само в множествено число. В Мрачката грамота на Иван Александър от 1347 г. се среща формата „по-кѫрчие“, а в Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г. — „покѫрчїе“. Думата е от славянски произход и се свързва с глагола „кратити“ и със значението на събиране или вземане; към същото смислово и словообразувателно поле принадлежи и по-късното „бирник“. Не е известен по име нито един носител на службата.

Славянското наименование не може да бъде отъждествено сигурно с конкретна византийска длъжност. Поради това няма основание побирчията да се разглежда като точно копие на определен византийски данъчен чиновник. Сръбските грамоти предлагат сходни думи, но не изясняват неговите правомощия. Например термин в документ на Георги Бранкович от първата половина на XV в. изглежда означава данък изобщо, докато други близки названия се отнасят до църковни вземания. По-полезен паралел дават Влахия и Молдова, където „бир“ означава данък. Във влашките документи „бирчул“ (birciul) е събирач на налози и вероятно е най-близкият функционален аналог. Той не бива да се смесва с румънското „бирник“ (birnic), което означава данъкоплатец.

Принадлежността на побирчията към фискалната администрация е практически несъмнена, но не е известно дали той е събирал всички данъци или само отделен налог. Срещаното във Виргинската грамота „бирникъ“ е тълкувано като преброяване или данъчна оценка и е сравнявано с руското „бирка“ — пръчка или дъсчица за отбелязване на имущество и задължения. Тази връзка обаче остава несигурна, а близката дума „бирк“ в български контекст по-вероятно назовава църковно вземане, не службата на побирчията. Мястото му в списъците на длъжностните лица подсказва нисък ранг: той е четиринадесети в Мрачката грамота и двадесет и втори, предпоследен, в Рилската. Вероятно е действал в провинциалната администрация. Няма данни за негови отличителни знаци, печати или монети, нито сигурни свидетелства за продължаване на длъжността след края на XIV в.

Името е запазено само във форма за множествено число. В Мрачката грамота на Иван Александър от 1347 г. се среща „по-кѫрчие“, а в Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г. — „покѫрчїе“. Думата е от славянски произход. Свързва се с глагола „кратити“ и с идеята за събиране или вземане. Към същото смислово и словообразувателно поле принадлежи и по-късното „бирник“ (събирач на данъци). Не е известен нито един човек по име, който да е носил тази служба.

Славянското название не може сигурно да се приравни с някоя точна византийска длъжност. Затова няма основание побирчията да се приема като точно копие на определен византийски данъчен чиновник. Сръбските грамоти дават сходни думи, но не обясняват ясно какви са били правата и задълженията му. Например термин в документ на Георги Бранкович от първата половина на XV в. сякаш означава данък изобщо, докато други близки названия се отнасят до църковни вземания. По-полезно сравнение дават Влахия и Молдова, където „бир“ означава данък. Във влашките документи „бирчул“ (birciul) е събирач на налози и вероятно е най-близкият по функция аналог. Не бива обаче да се смесва с румънското „бирник“ (birnic), което означава данъкоплатец.

Че побирчията е част от фискалната администрация, тоест от службата за данъци и приходи, почти не буди съмнение. Не е ясно обаче дали е събирал всички данъци или само един конкретен налог. Думата „бирникъ“ във Виргинската грамота е тълкувана като преброяване или данъчна оценка и е сравнявана с руското „бирка“ — пръчка или дъсчица, върху която се отбелязват имущество и задължения. Тази връзка обаче не е сигурна. Близката дума „бирк“ в български контекст по-скоро означава църковно вземане, а не службата на побирчията. Мястото му в списъците на длъжностните лица показва нисък ранг: в Мрачката грамота е четиринадесети, а в Рилската — двадесет и втори, тоест предпоследен. Най-вероятно е работил в провинциалната администрация. Няма сведения за негови отличителни знаци, печати или монети, нито сигурни данни, че длъжността е продължила да съществува след края на XIV в.

Името се среща само в множествено число. То е в грамота на Иван Александър от 1347 г. и в грамота на Иван Шишман от 1378 г. Думата е славянска и е свързана със събиране на данък или вземане. Не е известен по име нито един човек с тази служба.

Не е сигурно коя точно е била тази длъжност. Най-вероятно тя е била свързана с данъците. Може да е била нещо като събирач на налози в провинцията. Не е ясно дали е събирал всички данъци или само един вид.

Това е била ниска служба. В списъците на длъжностите той стои към края. Няма данни за негов знак, печат или монета. Не се знае и дали службата е продължила след края на XIV век.