ГербВторото Българско Царство

Царуващите родове

Короната на Второто българско царство държат три рода: Асеневци, които възобновяват държавата през 1185 г.; Тертеровци, куманско болярско семейство, около 1300 г.; и видинските Шишмановци, които царуват до османското завоевание. Всяка страница разказва историята на рода и изброява всичките му членове.

Асеневци

1185–1280 · 11 владетели

Асеневци възобновяват българската държава през 1185 г. и държат короната ѝ почти век — от братята Петър и Иван Асен през Калоян и Иван Асен II до царете, влезли в рода чрез брак; според Божилов от същия корен произлизат и българските царе на XIV в.

Тертеровци

1280–1322 · 3 владетели

Тертеровци, куманско болярско семейство, заемат българския престол през 1280–1292 и 1300–1323 г.: Георги I Тертер се подчинява на татарския хан Ногай, синът му Тодор Светослав си връща Черноморието и налага мир при свои условия, а Георги II Тертер загива след година на трона.

Шишмановци

1323–1396 · 7 владетели

Шишмановци, видински деспоти, които поемат престола през 1323 г., са последният царуващ род на средновековна България: Михаил III Шишман загива при Велбъжд, Иван Александър царува четиридесет години, а синовете му управляват двете царства, Търновското и Видинското, до османското завоевание.

Владетелите на трите рода

Асеневци

  1. Петър IV (Теодор-Петър)1185–1197Заедно с брат си Асен I вдига въстанието от 1185 г. срещу Византия, което поставя началото на Второто българско царство. Коронясан като цар под името Петър.
  2. Иван Асен I1190–1196Един от водачите на въстанието от 1185 г. и основоположник на Асеневата династия. Убит през 1196 г. от болярина Иванко. Баща на бъдещия цар Иван Асен II.
  3. Калоян1197–1207Най-младият от тримата братя Асеневци. Разгромява латинците при Одрин (1205) и пленява император Балдуин I. Загива при обсадата на Солун през 1207 г.
  4. Борил1207–1218Племенник на Калоян, заел престола след неговата смърт, изтласквайки малолетните синове на Асен I. Свален през 1218 г. от Иван Асен II.
  5. Иван Асен II1218–1241Най-могъщият владетел на Второто българско царство. След победата при Клокотница (1230) разгромява Теодор Комнин и разпростира властта си от Одрин до Драч. Първи брак с унгарската принцеса Анна-Мария, втори — с Ирина Комнина.
  6. Калиман Асен I1241–1246Малолетен син на Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. Възкачва се на престола на седемгодишна възраст под регентство. Умира при неясни обстоятелства през 1246 г.
  7. Михаил II Асен1246–1256Син на Иван Асен II от Ирина Комнина. Възкачва се малолетен; през неговото царуване България губи територии във войните с Никея. Убит през 1256 г. от братовчед си Калиман.
  8. Калиман Асен II1256–1256Син на севастократор Александър (брат на Иван Асен II). Убива братовчед си Михаил II Асен и заграбва престола, но е свален и убит само след няколко месеца.
  9. Мицо Асен1256–1257Зет на Иван Асен II чрез брака си с дъщеря му Мария. Изтласкан от Константин Тих, оттегля се във византийски владения; синът му Иван Асен III по-късно за кратко завзема престола.
  10. Константин Тих Асен1257–1277Болярин от сръбски произход, избран за цар през 1257 г.; приема името Асен, за да се свърже с династията чрез брака си с Ирина Ласкарина. Загива в битката срещу въстаника Ивайло през 1277 г.
  11. Иван Асен III1279–1280Син на Мицо и Мария Асенина, внук на Иван Асен II. Поставен на престола с византийска подкрепа срещу Ивайло, но скоро бяга в Константинопол, оставяйки властта на Георги Тертер I.

Тертеровци

  1. Георги Тертер I1280–1292Болярин от кумански произход, основател на Тертеровата династия. След бягството на Иван Асен III заема престола. Принуден да признае татарска зависимост; абдикира през 1292 г.
  2. Тодор Светослав1300–1321Син на Георги Тертер I. Връща престола на Тертеровци, освобождава България от татарска зависимост и стабилизира държавата. Жени се за Теодора Палеологина, дъщеря на византийския съимператор Михаил IX.
  3. Георги Тертер II1321–1322Син на Тодор Светослав, последен владетел от Тертеровата династия. Управлява едва около година и умира бездетен през 1322 г., с което династията угасва.

Шишмановци

  1. Михаил III Шишман Асен1323–1330Деспот на Видин, син на Шишман Видински и асеновска принцеса; избран за цар през 1323 г. след угасването на Тертеровци, основавайки Шишмановата династия. Загива в битката при Велбъжд срещу сърбите през 1330 г.
  2. Иван Стефан1330–1331Син на Михаил III Шишман и сръбската принцеса Анна-Неда. Заема престола след Велбъжд, но е свален през 1331 г. от болярската върхушка в полза на братовчед си Иван Александър.
  3. Иван Александър1331–1371Племенник на Михаил III Шишман, син на деспот Срацимир и Петрица (сестра на Михаил). Дълго и културно бляскаво царуване; в края му обаче дели държавата между синовете си, отслабвайки я пред османската заплаха.
  4. Михаил Асен IV1332–1355Най-възрастен син на Иван Александър от първия му брак, провъзгласен за съцар и определен за наследник. Загива в бой срещу османците около 1355 г. преди баща си.
  5. Иван Асен IV1337–1349Син на Иван Александър от Теодора Басараб, издигнат в съцарско достойнство. Загива в сражение срещу османците през 1349 г.
  6. Иван Срацимир1356–1396Син на Иван Александър от първия брак; получава Видинското царство като отделен дял около 1356 г. Управлява Видин до османското завоевание през 1396 г.; умира в плен.
  7. Иван Шишман1371–1395Син на Иван Александър от втория му брак със Сара-Теодора. Последен цар на Търновското царство; управлява смалена и обсадена държава, която пада под османска власт през 1393–1395 г.