Второто Българско Царство

Константин Тих Асен се възкачва в обстановка на продължителен упадък след смъртта на Иван Асен II през 1241 г. Малолетни владетели, болярски съперничества и загубите от Никея отслабват централната власт, а татарското преминаване през България през 1242 г. причинява тежки разорения. Плащането на данък на татарите е засвидетелствано още през 1253 г. и вероятно е било наложено при нашествието от 1242 г. Така Константин наследява държава, притисната между Никея, Унгария и степните владетели, с разклатен контрол над Видин и югоизточните области.

Непосредственият път към престола започва с кризата от края на 1256 г. Цар Михаил Асен е смъртно ранен при болярски заговор, вероятно през декември, а първият му братовчед Коломан, син на севастократор Александър, за кратко се опитва да овладее властта. Коломан насилствено се жени за вдовицата на Михаил, дъщеря на Ростислав Михайлович, но среща съпротива, бяга от Търново и е убит. В началото на 1257 г. Ростислав нахлува от Мачва и установява властта си във Видин, където носи титлата цар на България. В югоизточните земи Мицо, родственик на Иван Асен II и съпруг на сестра на Михаил Асен, също се провъзгласява за цар. В традиционните владетелски списъци Мицо е предшественик на Константин, но изворите не доказват, че действително е управлявал Търново.