Протостратор

Протостраторът съчетава служебни задължения с място в придворната рангова система. Названието е заето от византийския гръцки и е образувано върху „стратор“ — дворцов служител, свързан с владетелските коне; първоначалният му смисъл е приблизително „пръв сред страторите“. В България санът е известен единствено от разказа на Георги Пахимер за събитията около въстанието на Ивайло през 1277–1280 г. Не са запазени български грамоти, печати, монети или сведения за отличителни знаци на протостратора.

Във Византия службата се проследява от VIII век, при управлението на Константин V. Протостраторът принадлежал към светските дворцови служители около императора и, за разлика от редица лични прислужници, не бил евнух. Той ръководел звено, включващо стратори, пазители на въоръжението и служители на конюшните. Яздел редом с василевса, тоест византийския император, а при определени церемонии можел да въвежда чужди пратеници вместо протоспатария — друг старши придворен сановник.

В ранговата листа на Филотей протостраторът още не заема особено високо място, но през следващите столетия значението на сана нараства. Близостта до императора допринася за издигането му повече от първоначалните му служебни задачи. Никита Хониат сравнява протостратора с маршалите при франките, а късновизантийският церемониален наръчник, известен под името Псевдо-Кодин, го представя да носи меча на владетеля и да води коня му. Зад този церемониал стояли значителни военни правомощия: протостраторът можел да командва лека конница, авангардни и разузнавателни части, а понякога и цяла армия или военноморски сили. В късната Византия той бил сред най-високопоставените сановници.

Балканските сравнения не дават сигурен модел за българската служба. В средновековна Сърбия протостратор не е пряко засвидетелстван. Предлаганото отъждествяване с тепчията се основава на недостатъчни данни. Румънският страторник, наричан също постелник, няма общ институционен произход с протостратора: той е служител от личното обкръжение на воеводата. Отсъствието на ясно съответствие в съседните държави засилва съмненията дали протостраторът е бил трайно установен в България, но само по себе си не опровергава това.

Пахимер съобщава, че покръстеният татарин Касимбек получил сана от Михаил VIII Палеолог. Това може да се разбира като част от византийската практика чужди първенци да бъдат привличани чрез почетни рангове. Същият разказ обаче го определя и като „протостратор на Лахана“, където Лахана е византийското название за Ивайло. Формулировката свързва Касимбек непосредствено с двора на българския цар и позволява той да бъде разглеждан като български сановник, макар титлата му да е дадена от византийския император.

Не може да се установи дали Касимбек действително е изпълнявал целия кръг от задължения на протостратор, или е носел само почетен ранг. Предложението българският протостратор да се отъждестви с великия воевода също остава недоказано. Двете длъжности имат военен характер, но названията им не са свързани и няма основание едното да се приема за точен превод на другото. Ако протостраторът действително е бил част от българската йерархия, той вероятно е съчетавал високо придворно положение с военно командване. За разлика от добре установената византийска институция, българският сан може да е бил краткотрайно явление.

Касимбек несъмнено е бил влиятелна фигура в българските земи. Михаил VIII го удостоил със званието, за да го привлече към подкрепяния от Византия Иван Асен III. Самият опит той да бъде спечелен показва, че не е бил случаен чужденец, а човек с политическа или военна тежест сред българските велможи. По-късно Касимбек преминал на страната на Ивайло. Последвалата му дейност не е известна, но накрая той бил убит заедно с Ивайло по заповед на хан Ногай по време на пир.

В разказа на Пахимер за царуването на Андроник II Палеолог се среща друго лице със сходно татарско име. Различното изписване и по-късната хронология изключват отъждествяването му с протостратора на Ивайло. Името на по-късния човек е обяснено като „пръв сред хиеронитите“, което вероятно подсказва и значението на името Касимбек, макар това да не може да се докаже. След гибелта на Касимбек няма нови сведения за български протостратори.

Протостраторът е бил и служебен пост, и място в придворната йерархия. Името идва от византийския гръцки и е образувано от „стратор“ — дворцов служител, свързан с владетелските коне. В най-ранния си смисъл названието означава приблизително „пръв сред страторите“. В България този сан е известен само от разказа на Георги Пахимер за събитията около въстанието на Ивайло през 1277–1280 г. Не са запазени български грамоти, печати, монети или сведения за знак или отличителен белег на протостратора.

Във Византия тази служба се проследява още от VIII век, при управлението на Константин V. Протостраторът принадлежал към светските дворцови служители около императора и, за разлика от много лични прислужници, не бил евнух. Той ръководел група от стратори, пазители на оръжието и служители на конюшните. Яздел до василевса, тоест византийския император, а при някои церемонии можел да въвежда чужди пратеници вместо протоспатария — друг старши придворен сановник.

В списъка на Филотей протостраторът още не стои особено високо, но през следващите векове значението на сана расте. По-важна от първоначалните му задачи се оказва близостта до императора. Никита Хониат сравнява протостратора с маршалите при франките, а късновизантийският церемониален наръчник, познат като Псевдо-Кодин, го показва като човек, който носи меча на владетеля и води коня му. Под този придворен облик стоели и сериозни военни правомощия: протостраторът можел да командва лека конница, части за преден ръб и разузнаване, а понякога и цяла армия или военноморски сили. В късната Византия той бил сред най-високопоставените сановници.

Сравненията с Балканите не дават сигурен модел за българската служба. В средновековна Сърбия протостратор не е пряко засвидетелстван. Предлаганото приравняване с тепчията стъпва на твърде малко данни. Румънският страторник, наричан още постелник, също не е близък по произход до протостратора: той е човек от личното обкръжение на воеводата. Това, че в съседните държави няма ясно съответствие, засилва съмнението дали протостраторът е съществувал трайно в България, но само по себе си не го отхвърля.

Пахимер пише, че покръстеният татарин Касимбек получил този сан от Михаил VIII Палеолог. Това може да се разбира като част от византийската практика да привлича чужди първенци с почетни звания. Но същият разказ го нарича и „протостратор на Лахана“, а Лахана е византийското име за Ивайло. Така Касимбек е свързан направо с двора на българския цар и може да бъде разглеждан като български сановник, макар титлата му да идва от византийския император.

Не може да се каже дали Касимбек наистина е изпълнявал всички задължения на протостратор, или е носел само почетен ранг. Идеята българският протостратор да се отъждестви с великия воевода също не е доказана. И двете длъжности имат военен характер, но имената им не са свързани и няма основание едното да се смята за точен превод на другото. Ако протостраторът е бил част от българската властова система, той вероятно е съчетавал високо придворно място с военно командване. За разлика от добре познатата византийска институция, българският сан може да е бил краткотрайно явление.

Касимбек със сигурност е бил влиятелен човек в българските земи. Михаил VIII му дал званието, за да го привлече към подкрепяния от Византия Иван Асен III. Самият опит да бъде спечелен показва, че той не е бил случаен чужденец, а човек с политическа или военна тежест сред българските велможи. По-късно Касимбек преминал на страната на Ивайло. Какво е правил след това, не е известно, но накрая бил убит заедно с Ивайло по заповед на хан Ногай по време на пир.

В разказа на Пахимер за царуването на Андроник II Палеолог се появява и друго лице със сходно татарско име. Различното изписване и по-късната дата изключват да е същият човек като протостратора на Ивайло. Името на този по-късен човек е обяснено като „пръв сред хиеронитите“, което вероятно подсказва и смисъла на името Касимбек, макар това да не може да се докаже. След смъртта на Касимбек няма нови сведения за български протостратори.

Протостраторът е висша дворцова и военна длъжност. В България тя е известна само от разказа на Георги Пахимер за въстанието на Ивайло през 1277–1280 г. Нямаме български грамоти, печати или други сигурни следи за нея.

Във Византия тази длъжност съществува още от VIII век. Протостраторът бил близо до императора. Той отговарял за конете, оръжието и хората в конюшните. Яздил редом с владетеля и по-късно можел да командва и войска.

За България няма сигурен точен пример от други страни. Пахимер казва, че татаринът Касимбек получил този ранг от Михаил VIII Палеолог. После той минал на страната на Ивайло. Не е ясно дали е имал истинска длъжност или само почетно звание. Касимбек бил убит заедно с Ивайло по заповед на Ногай.

След Касимбек няма други известни български протостратори. Това показва, че ако такава длъжност е съществувала у нас, тя е била краткотрайна и рядка.