Названието е заето от гръцкото καστροφύλαξ и може да се преведе като „пазител на крепост“. Първоначално то обозначавало коменданта на укрепено място, а при по-късното развитие на институцията — главния помощник на кефалията по военните дела. Кефалията бил управител на град или област, поради което кастрофилаксът трябва да се разглежда като част от местната военно-административна йерархия. Българските документи обаче не описват подробно неговите правомощия.
Формите „КАСТРОФИЛАКЪ“ и множественото „КАСТРОФИЛАЦИ“ се срещат в две царски грамоти. Във Виргинската грамота длъжността присъства два пъти в списъци на служители: веднъж след севаст, практор и кнез, а друг път след севаст и дука. Във Витошката грамота кастрофилаксът е поставен непосредствено след практора сред подчинените на средецкия кефалия. Тези места подсказват значим местен ранг, но не позволяват да се възстанови напълно установена служебна стълбица.
Сръбските свидетелства са също оскъдни. В грамота на крал Милутин от 1300 г. се среща същата последователност „севаст–практор–кнез–кастрофилак“, както във Виргинската грамота. Това точно съвпадение подкрепя съмненията около българския хрисовул — владетелска грамота със златен печат — и възможността той да е бил съставен, за да подкрепи по-късния сръбски акт. От времето на Стефан Душан е известен и кастрофилакс на име Драгоман. Калоян, отбелязан в сметководната книга на Антонио Барбериус като кастрофилакс на Месемврия, най-вероятно не е бил български служител. Поради спорната датировка на Витошката грамота най-предпазливо е появата на длъжността в България да се постави през XIV век и да се свърже с укрепването на областите, управлявани от кефалии. Наличните сведения не показват кога точно институцията е изчезнала.
Името идва от гръцкото καστροφύλαξ и означава „пазител на крепост“. Първоначално така са наричали коменданта на укрепено място. По-късно, когато институцията се развила, кастрофилаксът станал главен помощник на кефалията (управителя на град или област) по военните дела. Затова той трябва да се разглежда като част от местната военна и административна йерархия. Българските документи обаче не обясняват подробно какви точно били правомощията му.
Формите „КАСТРОФИЛАКЪ“ и множественото „КАСТРОФИЛАЦИ“ се срещат в две царски грамоти. Във Виргинската грамота длъжността е спомената два пъти в списъци на служители: веднъж след севаст, практор и кнез, а друг път след севаст и дука. Във Витошката грамота кастрофилаксът стои веднага след практора сред подчинените на средецкия кефалия. Тези места показват, че длъжността е имала важно местно място, но не ни позволяват да възстановим напълно ясна служебна стълбица.
Сръбските сведения също са малко. В грамота на крал Милутин от 1300 г. се среща същата последователност „севаст–практор–кнез–кастрофилак“, както във Виргинската грамота. Това точно съвпадение засилва съмненията около българския хрисовул — владетелска грамота със златен печат — и отваря възможността той да е бил съставен, за да подкрепи по-късния сръбски акт. От времето на Стефан Душан е известен и кастрофилакс на име Драгоман. Калоян, отбелязан в сметководната книга на Антонио Барбериус като кастрофилакс на Месемврия, най-вероятно не е бил български служител. Понеже датировката на Витошката грамота е спорна, най-предпазливо е да поставим появата на длъжността в България през XIV век и да я свържем с укрепването на областите, управлявани от кефалии. Наличните данни не показват кога точно тази институция е изчезнала.
„Пазител на крепост“ е старо название за човек, който първо е пазел укрепено място. По-късно той станал главен помощник на градския или областния управител по военните дела. Българските документи обаче не казват точно какви били правата му.
Името се среща в две царски грамоти. Във Виргинската грамота то е записано два пъти сред важни служители. Във Витошката грамота е сред хората, подчинени на управителя на Средец. Това показва, че длъжността е била важна, но не знаем точния й ранг.
Подобни сведения има и от Сърбия. В грамота на крал Милутин от 1300 г. редът на служителите е същият като във Виргинската грамота. Има и човек на име Драгоман от времето на Стефан Душан. Най-предпазливо е да се приеме, че длъжността се появява в България през XIV век. Тя е свързана с укрепването на градовете и областите.