Варар

Названието „варар“ се среща единствено във Витошката грамота, където е употребено в множествено число. Най-вероятно то е образувано от стара славянска глаголна основа със значение „пазя“ или „вардя“ и наставката „-ар“, с която се назовават лица според тяхното занятие. При по-старите думи тази наставка обикновено се прибавя към съществителни, но по-късно се появяват и образувания от глаголни основи. Поради това тълкуванията на варарите като готвачи или строители са по-малко убедителни от значението „пазачи“. Славянският произход на думата не позволява тя да бъде свързана сигурно с определена византийска длъжност.

Не е известно какво точно са охранявали варарите. Най-вероятната възможност е крепостта или градът, но не може да се изключи грижа за отделни обекти или лица. Мястото им в изброяването на служителите във Витошката грамота показва, че не са принадлежали към висшата административна йерархия. Вероятно са можели да изискват услуги или да налагат други тежести върху населението, което обяснява включването им сред служителите, чиито действия грамотата ограничава. В документи от времето на Иван Шишман се среща и сходното название „варничий“. Ако разликата не се дължи на писарска грешка, варарят вероятно е бил пазач, докато варничият може да е изпълнявал строителни или зидарски задачи. Това разграничение остава предположение. Единственото свидетелство за варарите не посочва конкретен носител на службата и не дава сведения за отличителни знаци, служебни печати или монети.

Косвена успоредица предлага грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 г., в която е споменат служител, обозначен като „стражи градом“, тоест страж на града. Той също е поставен близо до края на списъка, следван само от няколко местни съдебни и управленски длъжности. Ако този служител е бил сроден с българския варар, варарите може да са били надзорници на стражата, които организирали и задължителната охранителна служба на населението. Такава повинност представлявала ангария — задължителен и обикновено неплатен труд или служба.

В сръбските извори е познато задължението „градокладение“, свързано с охраната на селища и укрепления, а сходни повинности са отразени и във Виргинския хрисовул, владетелска грамота със златен печат. Тези паралели подкрепят тълкуването на варара като местен организатор на охраната, но не го доказват окончателно. Понеже названието не е засвидетелствано другаде, не може да се проследи нито по-нататъшното развитие на службата, нито нейното формално премахване.

Названието „варар“ се среща само във Витошката грамота и там е използвано в множествено число. Най-вероятно думата идва от стара славянска глаголна основа със значение „пазя“ или „вардя“ и от наставката „-ар“, която назовава човек според занятието му. При по-старите думи тази наставка обикновено се прибавя към съществителни, но по-късно започва да се образува и от глаголни основи. Затова обясненията, че варарите са били готвачи или строители, изглеждат по-слаби от тълкуването им като пазачи. Понеже думата е славянска, тя не може сигурно да се свърже с някоя определена византийска длъжност.

Не знаем точно какво са охранявали варарите. Най-вероятно са пазили крепостта или града, но не е изключено да са се грижели и за отделни места или хора. Мястото им в списъка на служителите във Витошката грамота показва, че не са били част от висшата властова йерархия. Вероятно са можели да изискват услуги или да налагат други тежести върху хората, а това обяснява защо грамотата ги споменава сред служителите, чиито действия тя ограничава. В документи от времето на Иван Шишман се среща и близкото название „варничий“. Ако разликата не е просто писарска грешка, варарят вероятно е бил пазач, а варничият може да е вършел строителна или зидарска работа. Това обаче остава само предположение. Единственият източник за варарите не посочва конкретен човек, който да е носел тази служба, и не дава сведения за отличителни знаци, служебни печати или монети.

Косвено сравнение предлага една грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 г. В нея се споменава служител, наречен „стражи градом“, тоест страж на града. И той е поставен близо до края на списъка, следван само от няколко местни съдебни и управленски длъжности. Ако този служител е бил сроден с българския варар, тогава варарите може да са били надзорници на стражата, които са организирали и задължителната охрана на населението. Такава повинност е ангария — задължителен и обикновено неплатен труд или служба.

В сръбските извори е известно и задължението „градокладение“, което е свързано с охраната на селища и укрепления. Подобни повинности се срещат и във Виргинския хрисовул — владетелска грамота със златен печат. Тези сравнения подкрепят разбирането за варара като местен организатор на охраната, но не го доказват напълно. Понеже названието не е засвидетелствано другаде, не можем да проследим нито по-нататъшното развитие на службата, нито нейното официално премахване.

Думата „варар“ се среща само във Витошката грамота и е в множествено число. Най-вероятно тя значи „пазачи“. Най-неясно е какво точно са пазили — крепост, град, или други хора и места. Не е сигурно и да се свързва с някаква византийска длъжност.

Тези хора явно не са били от висшите управници. Вероятно са можели да събират услуги или други тежести от хората. Затова са споменати сред служители, чиито права грамотата ограничава. В документи от времето на Иван Шишман има и близко име — „варничий“, но това не е напълно ясно.

Има и друг пример от 1300 г. в сръбска грамота на крал Стефан Урош II Милутин. Там се споменава градски страж. Това подсказва, че варарите може да са били хора, които пазят града и организират задължителната охрана. Но това остава само предположение, защото названието не е запазено другаде.