Варар

Названието „варар“ се среща единствено във Витошката грамота, където е употребено в множествено число. Най-вероятно то е образувано от стара славянска глаголна основа със значение „пазя“ или „вардя“ и наставката „-ар“, с която се назовават лица според тяхното занятие. При по-старите думи тази наставка обикновено се прибавя към съществителни, но по-късно се появяват и образувания от глаголни основи. Поради това тълкуванията на варарите като готвачи или строители са по-малко убедителни от значението „пазачи“. Славянският произход на думата не позволява тя да бъде свързана сигурно с определена византийска длъжност.

Не е известно какво точно са охранявали варарите. Най-вероятната възможност е крепостта или градът, но не може да се изключи грижа за отделни обекти или лица. Мястото им в изброяването на служителите във Витошката грамота показва, че не са принадлежали към висшата административна йерархия. Вероятно са можели да изискват услуги или да налагат други тежести върху населението, което обяснява включването им сред служителите, чиито действия грамотата ограничава. В документи от времето на Иван Шишман се среща и сходното название „варничий“. Ако разликата не се дължи на писарска грешка, варарят вероятно е бил пазач, докато варничият може да е изпълнявал строителни или зидарски задачи. Това разграничение остава предположение. Единственото свидетелство за варарите не посочва конкретен носител на службата и не дава сведения за отличителни знаци, служебни печати или монети.

Косвена успоредица предлага грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1300 г., в която е споменат служител, обозначен като „стражи градом“, тоест страж на града. Той също е поставен близо до края на списъка, следван само от няколко местни съдебни и управленски длъжности. Ако този служител е бил сроден с българския варар, варарите може да са били надзорници на стражата, които организирали и задължителната охранителна служба на населението. Такава повинност представлявала ангария — задължителен и обикновено неплатен труд или служба. В сръбските извори е познато задължението „градокладение“, свързано с охраната на селища и укрепления, а сходни повинности са отразени и във Виргинския хрисовул, владетелска грамота със златен печат. Тези паралели подкрепят тълкуването на варара като местен организатор на охраната, но не го доказват окончателно. Понеже названието не е засвидетелствано другаде, не може да се проследи нито по-нататъшното развитие на службата, нито нейното формално премахване.