Десетник

Названието има славянски произход и е образувано от числителното „десет“. Във Витошката грамота на цар Иван Шишман множествената форма „десѧтници“ се среща в защитна разпоредба, изброяваща местните длъжностни лица, които трябва да зачитат дадените с документа права. Десетниците са поставени след кефалията — управителя на областта, прахтора и кастрофилакса, свързан с охраната на крепостта. Мястото им в този списък подсказва, че са принадлежали към по-важните представители на провинциалната власт, но не позволява да се определи точният им ранг.

Грамотата показва, че десетникът е бил подчинен на кефалията, а не пряко на централното управление. Най-вероятното обяснение свързва службата с военните сили и отбраната на областта. Чинове, произлезли от числителни, са познати и в други военни традиции, както показва латинското „centurio“. Поради това е възможно българското название да е възникнало като славянски превод на чужд модел. Няма обаче достатъчно сведения, за да се установи дали десетникът действително е командвал десет души или отряд с друга численост.

Сходното название „desetnici“, известно северно от Дунав, не обозначава същата институция. Там то се отнася до събирачи на десятък и е по-близко по значение до засвидетелстваните в българските земи десеткари. За българския десетник липсват надеждни съответствия в съседните държави, както и данни за отличителни знаци, печати или монети. Единственото сигурно свидетелство не позволява да се проследят нито възникването на службата, нито продължителността на нейното съществуване.