Протокелиот (протокелиотин)

Названието е запазено два пъти в Синодика, в падежните форми „протокеліѡтинъ“ и „протокеліѡтиноу“. Това са единствените сигурни свидетелства за длъжността в средновековна България. И двете се отнасят до високопоставени лица от втората половина на XIV век, включени в църковния помен за заслужили покойници.

Думата несъмнено е от гръцки произход, но в познатата византийска дворцова йерархия няма точно съответстваща служба. В изворите се среща близък термин „келлїѡтисъ“, ала контекстът му не позволява той да бъде отъждествен с българския протокелиот. Поради това длъжността не може да се разглежда просто като пряко заимствана византийска институция, макар гръцката форма на името да показва общата културна среда, от която произлиза.

Като възможна аналогия се посочва по-късният молдовски келар, наричан също ключар или ключник. Названието му води началото си от латинското „cella“ чрез гръцкото „κελλάριος“ и славянско посредничество. В Молдова и Влашко ключарят надзирава владетелските складове и снабдяването на двора, а във Влашко постепенно се превръща и в член на княжеския съвет. Съпоставката обаче е несигурна: румънските свидетелства са от XV век и по-късно, термините не съвпадат, а българските сведения не говорят за складове, провизии или финансово управление.

Някои тълкувания представят протокелиота като личен помощник или охранител на царя. Това е възможно, но не е пряко засвидетелствано. По-сигурно може да се каже само, че носителите на титлата са принадлежали към близкото обкръжение на владетеля и са имали достатъчно висок ранг, за да бъдат почетени в Синодика. Предположението за военни задължения се основава главно на съдбата на Приязд и на мястото му сред лица, свързвани с въоръжената защита на царя.

Протокелиотин Проданко е споменат в § 133 на Палаузовия препис на Синодика с формулата „протокеліѡтиноу Проданкоу“. Той е бил висш сановник през втората половина на XIV век и вероятно е стоял близо до царския двор. За произхода, кариерата и конкретните му задължения няма други сведения.

Приязд е назован като протокелиотин в следващия помен на същия препис. Той е възпоменат заедно с Ковесел сред хората, които „убиени быша за вѣру господина своего“ — били убити за вярата или верността към своя господар. Вероятно е служил при цар Иван Шишман и може да е загинал по време на османското настъпление. Подреждането му в среда, включваща и войводата Балдю, подкрепя възможността Приязд да е изпълнявал военно командване или да е участвал непосредствено в защитата на владетеля, но доказателството не е окончателно.

Не са известни печати, монети, отличителни знаци или други предмети, свързани с протокелиота. Оскъдните свидетелства не позволяват да се установи кога службата е била създадена, дали е съществувала постоянно и какво място е заемала спрямо останалите дворцови санове. След сведенията за Проданко и Приязд титлата повече не се появява, но това може да се дължи както на изчезването на институцията, така и на загубата на документи.

Името се среща само два пъти в Синодика, и то във формите „протокеліѡтинъ“ и „протокеліѡтиноу“. Това са единствените сигурни доказателства за тази длъжност в средновековна България. И в двата случая става дума за висши хора от втората половина на XIV век, вписани в църковния помен за заслужили покойници.

Думата без съмнение идва от гръцки, но в познатата византийска дворцова йерархия няма служба, която точно да ѝ отговаря. В изворите се среща близък термин „келлїѡтисъ“, но по смисъл той не може да се приравни с българския протокелиот. Затова тази длъжност не бива да се приема просто като пряко взета от Византия. Все пак гръцката форма на названието показва, че то принадлежи към същата културна среда.

Като възможно сравнение се посочва по-късният молдовски келар, наричан още ключар или ключник. Името му идва от латинското „cella“, минало през гръцкото „κελλάριος“ и после през славянски посредник. В Молдова и Влашко ключарят се грижи за владетелските складове и за снабдяването на двора, а във Влашко с времето става и член на княжеския съвет. Но това сравнение е несигурно: румънските извори са от XV век и по-късни, думите не съвпадат, а българските данни не говорят за складове, запаси или пари.

Някои обяснения виждат в протокелиота личен помощник или дори охранител на царя. Това е възможно, но не е пряко доказано. По-сигурно е само, че носителите на титлата са били близо до владетеля и са имали достатъчно висок ранг, за да бъдат споменати почетно в Синодика. Мисълта за военни задължения се основава главно на съдбата на Приязд и на мястото му сред хора, свързани с въоръжената защита на царя.

Протокелиотин Проданко е записан в § 133 на Палаузовия препис на Синодика с думите „протокеліѡтиноу Проданкоу“. Той е бил висш сановник през втората половина на XIV век и най-вероятно е стоял близо до царския двор. За произхода му, за службата му и за точните му задължения не знаем нищо повече.

Приязд е назован като протокелиотин в следващия помен в същия препис. Там той е споменат заедно с Ковесел сред хората, които „убиени быша за вѣру господина своего“ — тоест били убити за вярата или за верността си към своя господар. Най-вероятно е служил при цар Иван Шишман и може да е загинал по време на османското настъпление. Мястото му сред личности, свързвани и с войводата Балдю, подсказва, че Приязд може да е имал военна роля или да е участвал пряко в защитата на владетеля, но това не е окончателно доказано.

Не са открити печати, монети, знаци за ранг или други предмети, свързани с протокелиота. Оскъдните сведения не позволяват да кажем кога е възникнала тази служба, дали е съществувала без прекъсване и какво място е заемала сред другите дворцови длъжности. След сведенията за Проданко и Приязд титлата вече не се появява, но това може да значи и че службата е изчезнала, и че просто не са се запазили други документи.

Тази дворцова титла е известна само от два записа в Синодика. И двата са за знатни хора от втората половина на XIV век. Това показва, че длъжността е била висока и е била свързана с царския двор.

Не е ясно какво точно е правил този човек. Името му е с гръцки произход, но няма сигурен византийски пример за същата служба. Затова не може да се каже, че е била просто заета от Византия.

Знае се за Проданко и за Приязд. Проданко е споменат в един препис на Синодика като висш сановник. За него не знаем почти нищо друго. Приязд е записан като човек, убит „за своя господар“. Вероятно е служил на цар Иван Шишман и може да е загинал при османското настъпление.

Няма запазени печати, монети или други знаци за тази длъжност. Не знаем кога е създадена и какво място е имала сред другите дворцови служби. След Проданко и Приязд тя вече не се среща в изворите.