Инсигнии на деспота

В двора на Второто българско царство инсигниите не били само украшения, а видим език на властта и ранга. Значение можели да имат формата на короната, цветът и кройката на дрехите, жезълът, обувките и дори конската сбруя или палатката. Не е запазено българско писмено описание на деспотското облекло. Основните местни свидетелства са портретът на деспот Михаил в църквата при Долна Каменица и миниатюрата на деспот Константин в Лондонското евангелие. Допълнителен, но по-труден за тълкуване извор е монетата на Яков Светослав. Върху нея той е представен фронтално, с доспехи, лорос — дълга церемониална лента — и стема, тоест корона от императорски тип. Изображението следва по-скоро западни образци и вероятно изразява владетелските претенции на видинския господар, а не обичайните знаци на деспотския ранг.

Поради оскъдните български данни византийският церемониал служи като необходима основа за сравнение, но не доказва, че Търново го е възпроизвеждало изцяло. Дворцовият трактат, приписван на Псевдо-Кодин и съставен около средата на XIV век, описва подробно византийския деспот. Неговият скиадион, церемониална шапка, бил покрит с бисери и носел името на сановника, извезано със злато. Туниката и наричаната тампарион горна дреха били червени, но туниката нямала военни знаци. Чорапите също били червени, а обувките съчетавали виолетово и червено и били украсени с бисерни орли.

Двуцветната схема се повтаряла при ремъците, седлото и неговото покривало, докато бялата палатка носела множество червени орлета. Скараниконът — друга официална шапка — бил обсипан със скъпоценни камъни, а кавадионът, дълга дворцова дреха, можел да бъде виолетов или червен. Децата с деспотско достойнство не носели собствения си скиадион в двореца. Българските изображения не свидетелстват за толкова подробно установена и разкошна униформа.

Не всички предлагани допълнителни изображения могат да бъдат използвани с еднакво доверие. В стенописите от Полошко Йоан Драгушин е облечен като деспот, въпреки че няма сигурни сведения да е носил титлата. Надписът назовава баща му като деспот Елтимир, но предположението, че синът е наследил одеждите без самото достойнство, не решава проблема. Освен това паметникът принадлежи към сръбска среда. Неясна остава и принадлежността на намерена в Скопие монета с надпис „ДЕПОТЬ КОНСТАНТИНЬ“. Портретите на сръбски деспоти могат да служат за сравнение, но особено през XV век положението в Сърбия е различно, защото самите сръбски владетели обикновено носят деспотска титла.

Короните на Михаил и Константин се различават съществено. Венецът на Михаил е съставен от метален обръч и твърда текстилна основа. В него са поставени рубини и изумруди, цялата повърхност е украсена с бисери, а отпред се издига правоъгълна част с голям блестящ камък. Пред ушите се спускат две бисерни висулки. Този вид изглежда архаичен и напомня корони на ранни константинополски, български и нормански владетели, без да има точен паралел сред балканските деспоти от XIV–XV век.

Константин носи по-прост златен обръч с плочки отпред и отстрани, върху всяка от които е поставен голям червен камък; венецът също е обточен с бисери. Разликата може да отразява както изминалия между портретите приблизително половин век, така и различния произход на достойнството: Михаил е царски син, а Константин — царски зет. Византийският церемониал също разграничава тези две категории деспоти.

И двамата деспоти държат знаци на властта, но те не са еднакви. Михаил има в дясната си ръка кръст, покрит с бисери и скъпоценни камъни. Подобен атрибут е засвидетелстван при константинополските императори след Теодор Ласкарис, както и при цар Иван Александър и младия цар Иван Шишман в Лондонското евангелие, но не и в известните сръбски деспотски портрети. Константин държи червен жезъл с прост двуконусен завършек. Сходни жезли имат трите царски дъщери, сред които неговата съпруга, а също царица Теодора и цар Иван Асен.

В миниатюрите само върховният владетел и престолонаследникът носят кръстове и лороси. Те единствени имат и затворени корони, макар короната на Иван Шишман да е без странични висулки. Иван Асен носи венец, близък до този на своя зет по сестра Константин. Тази система подсказва, че кръстът е преди всичко владетелска инсигния, а не задължителен знак на всеки деспот.

Одеждите на Михаил и Константин са близки по конструкция. И двамата носят дълга далматика — церемониална туника — с два реда извезани двуглави орли отпред. Дрехите се закопчават по средата и са пресечени от златотъкани ленти с бисери; при изцяло запазения портрет на Константин такава лента обрамчва и долния край. Михаиловата одежда е по-богато украсена и има по-къси ръкави, но по-съществена е нейната тъмносиня окраска, различна от очакваното червено или пурпурно. Под нея се вижда бяла риза с украсени маншети — сравнително късен елемент в дворцовото облекло. Коланът на Михаил напомня царски лорос, но не е преметнат през лявата ръка и се различава от него в отделни подробности.

За обувките може да се съди само по образа на Константин, тъй като долната част на портрета на Михаил е изгубена. Обувките на деспота са по-тъмни от тези на останалите членове на царското семейство и като че ли съчетават по-светъл и по-тъмен дял. Съотношението на цветовете напомня разграничението между неговата одежда и тази на царствения му тъст. Възглавницата под краката му също е по-тъмна и е сходна с възглавницата на Иван Асен. Такива подробности показват, че художникът е разграничавал статута на представените лица, но точните правила зад цветовете не могат да бъдат възстановени.

Облеклото на деспотските съпруги дава още по-несигурни сведения. Макар Кера Тамара изрично да е наречена с производна от деспотската титла форма, нейният костюм не се различава от одеждите на сестрите ѝ. В композицията тя е представена преди всичко като царска дъщеря. Съпругата на Михаил носи затворена корона с наушници, двуглав орел и множество бисери, които подчертават високото ѝ положение. Женската титла обаче произтича от достойнството на съпруга, поради което и женските инсигнии отразяват неговия ранг, вместо да означават самостоятелна служба. Показателно е, че византийското описание на деспотското облекло не разглежда отделно костюма на съпругите.

Запазените паметници не позволяват да се установи нито пълно следване, нито съзнателно отхвърляне на византийския модел. Михаил и Константин носят достатъчно сходни дрехи, за да се разпознае общ дворцов подход, но различията помежду им пречат да се говори за строга българска униформа. Те могат да произтичат от времето, личния ранг и противопоставянето между царски син и царски зет. Портретът на Михаил има подчертано владетелски характер, въпреки че облеклото му не е обичайният царски костюм: към това внушение допринасят кръстът и образът на благославящия Христос над деспота и съпругата му. Не е известно точно кога подобна система от български деспотски знаци е била оформена или кога е престанала да действа.

В двора на Второто българско царство знаците на властта не били просто украса. Те ясно показвали кой какъв ранг има. Такива знаци можели да бъдат формата на короната, цветът и кройката на дрехите, жезълът, обувките, а дори и конската сбруя или палатката. За деспотското облекло обаче не е запазено българско писмено описание. Най-важните местни свидетелства са портретът на деспот Михаил в църквата при Долна Каменица и миниатюрата на деспот Константин в Лондонското евангелие. Има и още един извор, но той е по-труден за тълкуване — монетата на Яков Светослав. На нея той е показан отпред, в доспехи, с лорос — дълга церемониална лента — и със стема, тоест корона от императорски тип. Изображението обаче по-скоро следва западни образци и най-вероятно изразява владетелските претенции на видинския господар, а не обичайните знаци на деспотския ранг.

Понеже българските данни са малко, при сравнение трябва да се ползва византийският дворцов церемониал. Той е необходима отправна точка, но не доказва, че Търново е копирало всичко дословно. Трактатът за двора, приписван на Псевдо-Кодин и съставен около средата на XIV век, описва подробно византийския деспот. Неговият скиадион, тоест церемониална шапка, бил покрит с бисери и върху него било изписано името на сановника със злато. Туниката и горната дреха, наречена тампарион, били червени, но туниката нямала военни знаци. Чорапите също били червени, а обувките съчетавали виолетово и червено и били украсени с бисерни орли.

Същата двуцветна схема се появявала и при ремъците, седлото и покривалото му. Бялата палатка била обсипана с много червени орлета. Скараниконът — друга официална шапка — бил покрит със скъпоценни камъни, а кавадионът, дълга дворцова дреха, можел да бъде виолетов или червен. Децата с деспотско достойнство не носели своя скиадион в двореца. Българските изображения не показват толкова подробно установена и толкова богата униформа.

Не всички допълнителни изображения са еднакво надеждни. В стенописите от Полошко Йоан Драгушин е облечен като деспот, макар да няма сигурни данни, че действително е носил тази титла. Надписът нарича баща му деспот Елтимир, но това, че синът може да е наследил одеждите без самото достойнство, не решава въпроса. Освен това паметникът принадлежи към сръбска среда. Не е напълно ясна и принадлежността на една монета, намерена в Скопие, с надпис „ДЕПОТЬ КОНСТАНТИНЬ“. Портретите на сръбски деспоти могат да служат за сравнение, но особено през XV век положението в Сърбия е различно, защото самите сръбски владетели обикновено носят деспотска титла.

Короните на Михаил и Константин са съвсем различни. Венецът на Михаил е направен от метален обръч и твърда текстилна основа. В него има рубини и изумруди, цялата му повърхност е покрита с бисери, а отпред стои правоъгълна част с голям блестящ камък. Пред ушите висят две бисерни висулки. Тази корона изглежда по-стара и напомня корони на ранни константинополски, български и нормански владетели, но няма точен паралел сред балканските деспоти от XIV–XV век.

Константин носи по-прост златен обръч с плочки отпред и отстрани, като на всяка плочка има голям червен камък. И този венец е обточен с бисери. Разликата може да идва както от около половин век, който дели двата портрета, така и от различния произход на достойнството: Михаил е царски син, а Константин — царски зет. Византийският церемониал също прави разлика между тези две групи деспоти.

И двамата деспоти държат знаци на властта, но те не са еднакви. Михаил държи в дясната си ръка кръст, покрит с бисери и скъпоценни камъни. Такъв знак се среща при константинополските императори след Теодор Ласкарис, както и при цар Иван Александър и младия цар Иван Шишман в Лондонското евангелие, но не и в известните сръбски деспотски портрети. Константин държи червен жезъл с прост двуконусен връх. Подобни жезли имат трите царски дъщери, сред които и неговата съпруга, както и царица Теодора и цар Иван Асен.

В миниатюрите само върховният владетел и престолонаследникът носят кръстове и лороси. Само те имат и затворени корони, макар короната на Иван Шишман да е без странични висулки. Иван Асен носи венец, близък до този на своя зет по сестра Константин. Това показва, че кръстът е преди всичко владетелски знак, а не задължителен белег на всеки деспот.

Дрехите на Михаил и Константин са сходни по устройство. И двамата носят дълга далматика — церемониална туника — с два реда извезани двуглави орли отпред. Дрехите се закопчават по средата и са пресечени от златотъкани ленти с бисери; при напълно запазения портрет на Константин такава лента опасва и долния край. Одеждата на Михаил е по-богато украсена и има по-къси ръкави, но по-важно е, че е тъмносиня, а не в очакваното червено или пурпурно. Под нея се вижда бяла риза с украсени маншети — сравнително късен елемент в дворцовото облекло. Коланът на Михаил прилича на царски лорос, но не е преметнат през лявата ръка и се различава от него в някои подробности.

За обувките може да се съди само по образа на Константин, защото долната част на портрета на Михаил е изгубена. Обувките на деспота са по-тъмни от тези на останалите членове на царското семейство и сякаш съчетават по-светла и по-тъмна част. Този цветови контраст напомня разликата между неговата одежда и тази на царствения му тъст. Възглавницата под краката му също е по-тъмна и прилича на възглавницата на Иван Асен. Такива детайли показват, че художникът е различавал ранга на изобразените лица, но точните правила зад цветовете не могат да се възстановят.

Одеждите на деспотските съпруги дават още по-несигурна информация. Макар Кера Тамара изрично да е наречена с форма, произлязла от деспотската титла, нейната дреха не се различава от тази на сестрите ѝ. В композицията тя е показана най-вече като царска дъщеря. Съпругата на Михаил носи затворена корона с наушници, двуглав орел и много бисери, които подчертават високото ѝ положение. Но женската титла идва от ранга на съпруга, затова и женските знаци отразяват неговото достойнство, вместо да означават самостоятелна служба. Показателно е, че византийското описание на деспотското облекло не отделя специално място на костюма на съпругите.

Запазените паметници не позволяват да кажем нито че българите напълно са следвали византийския модел, нито че съзнателно са го отхвърляли. Михаил и Константин носят достатъчно близки дрехи, за да личи общ дворцов стил, но разликите между тях не позволяват да говорим за строга българска униформа. Те може да се дължат на времето, на личния ранг и на разликата между царски син и царски зет. Портретът на Михаил има ясно владетелско звучене, макар дрехата му да не е обичайният царски костюм: това внушение се засилва от кръста и от образа на благославящия Христос над деспота и съпругата му. Не знаем точно кога тази система от български деспотски знаци е възникнала или кога е престанала да действа.

В двора на Второто българско царство дрехите и короните не били само украса. Те показвали кой какъв ранг има. Важни били още жезълът, обувките, конската екипировка и палатката. Но не е запазено българско писмено описание на облеклото на тези висши сановници.

Най-важните следи са портретът на Михаил в църквата при Долна Каменица и образът на Константин в Лондонското евангелие. Има и монета на Яков Светослав, но тя по-скоро показва негови владетелски претенции. За сравнение се използва и византийският дворцов ред от средата на XIV век, но това не значи, че Търново го е копирало изцяло.

Короните на Михаил и Константин са различни. Михаил носи по-стара и по-богата корона с камъни и висящи бисери. Константин е с по-проста златна корона. Михаил държи кръст, а Константин — жезъл. Това подсказва, че кръстът е бил знак най-вече на владетелска власт.

Дрехите им също са близки, но не еднакви. И двамата носят дълга церемониална дреха с орли. При Михаил тя е по-богата и тъмносиня. При Константин е по-обикновена. Това показва, че е имало общ дворцов стил, но не строга българска униформа.

За жените знаем още по-малко. Техните корони и накити показват високия ранг на съпруга им. Не е ясно кога точно тази система от знаци се е появила и кога е изчезнала.