Инсигнии на деспота

В двора на Второто българско царство инсигниите не били само украшения, а видим език на властта и ранга. Значение можели да имат формата на короната, цветът и кройката на дрехите, жезълът, обувките и дори конската сбруя или палатката. Не е запазено българско писмено описание на деспотското облекло. Основните местни свидетелства са портретът на деспот Михаил в църквата при Долна Каменица и миниатюрата на деспот Константин в Лондонското евангелие. Допълнителен, но по-труден за тълкуване извор е монетата на Яков Светослав. Върху нея той е представен фронтално, с доспехи, лорос — дълга церемониална лента — и стема, тоест корона от императорски тип. Изображението следва по-скоро западни образци и вероятно изразява владетелските претенции на видинския господар, а не обичайните знаци на деспотския ранг.

Поради оскъдните български данни византийският церемониал служи като необходима основа за сравнение, но не доказва, че Търново го е възпроизвеждало изцяло. Дворцовият трактат, приписван на Псевдо-Кодин и съставен около средата на XIV век, описва подробно византийския деспот. Неговият скиадион, церемониална шапка, бил покрит с бисери и носел името на сановника, извезано със злато. Туниката и наричаната тампарион горна дреха били червени, но туниката нямала военни знаци. Чорапите също били червени, а обувките съчетавали виолетово и червено и били украсени с бисерни орли. Двуцветната схема се повтаряла при ремъците, седлото и неговото покривало, докато бялата палатка носела множество червени орлета. Скараниконът — друга официална шапка — бил обсипан със скъпоценни камъни, а кавадионът, дълга дворцова дреха, можел да бъде виолетов или червен. Децата с деспотско достойнство не носели собствения си скиадион в двореца. Българските изображения не свидетелстват за толкова подробно установена и разкошна униформа.

Не всички предлагани допълнителни изображения могат да бъдат използвани с еднакво доверие. В стенописите от Полошко Йоан Драгушин е облечен като деспот, въпреки че няма сигурни сведения да е носил титлата. Надписът назовава баща му като деспот Елтимир, но предположението, че синът е наследил одеждите без самото достойнство, не решава проблема. Освен това паметникът принадлежи към сръбска среда. Неясна остава и принадлежността на намерена в Скопие монета с надпис „ДЕПОТЬ КОНСТАНТИНЬ“. Портретите на сръбски деспоти могат да служат за сравнение, но особено през XV век положението в Сърбия е различно, защото самите сръбски владетели обикновено носят деспотска титла.

Короните на Михаил и Константин се различават съществено. Венецът на Михаил е съставен от метален обръч и твърда текстилна основа. В него са поставени рубини и изумруди, цялата повърхност е украсена с бисери, а отпред се издига правоъгълна част с голям блестящ камък. Пред ушите се спускат две бисерни висулки. Този вид изглежда архаичен и напомня корони на ранни константинополски, български и нормански владетели, без да има точен паралел сред балканските деспоти от XIV–XV век. Константин носи по-прост златен обръч с плочки отпред и отстрани, върху всяка от които е поставен голям червен камък; венецът също е обточен с бисери. Разликата може да отразява както изминалия между портретите приблизително половин век, така и различния произход на достойнството: Михаил е царски син, а Константин — царски зет. Византийският церемониал също разграничава тези две категории деспоти.

И двамата деспоти държат знаци на властта, но те не са еднакви. Михаил има в дясната си ръка кръст, покрит с бисери и скъпоценни камъни. Подобен атрибут е засвидетелстван при константинополските императори след Теодор Ласкарис, както и при цар Иван Александър и младия цар Иван Шишман в Лондонското евангелие, но не и в известните сръбски деспотски портрети. Константин държи червен жезъл с прост двуконусен завършек. Сходни жезли имат трите царски дъщери, сред които неговата съпруга, а също царица Теодора и цар Иван Асен. В миниатюрите само върховният владетел и престолонаследникът носят кръстове и лороси. Те единствени имат и затворени корони, макар короната на Иван Шишман да е без странични висулки. Иван Асен носи венец, близък до този на своя зет по сестра Константин. Тази система подсказва, че кръстът е преди всичко владетелска инсигния, а не задължителен знак на всеки деспот.

Одеждите на Михаил и Константин са близки по конструкция. И двамата носят дълга далматика — церемониална туника — с два реда извезани двуглави орли отпред. Дрехите се закопчават по средата и са пресечени от златотъкани ленти с бисери; при изцяло запазения портрет на Константин такава лента обрамчва и долния край. Михаиловата одежда е по-богато украсена и има по-къси ръкави, но по-съществена е нейната тъмносиня окраска, различна от очакваното червено или пурпурно. Под нея се вижда бяла риза с украсени маншети — сравнително късен елемент в дворцовото облекло. Коланът на Михаил напомня царски лорос, но не е преметнат през лявата ръка и се различава от него в отделни подробности.

За обувките може да се съди само по образа на Константин, тъй като долната част на портрета на Михаил е изгубена. Обувките на деспота са по-тъмни от тези на останалите членове на царското семейство и като че ли съчетават по-светъл и по-тъмен дял. Съотношението на цветовете напомня разграничението между неговата одежда и тази на царствения му тъст. Възглавницата под краката му също е по-тъмна и е сходна с възглавницата на Иван Асен. Такива подробности показват, че художникът е разграничавал статута на представените лица, но точните правила зад цветовете не могат да бъдат възстановени.

Облеклото на деспотските съпруги дава още по-несигурни сведения. Макар Кера Тамара изрично да е наречена с производна от деспотската титла форма, нейният костюм не се различава от одеждите на сестрите ѝ. В композицията тя е представена преди всичко като царска дъщеря. Съпругата на Михаил носи затворена корона с наушници, двуглав орел и множество бисери, които подчертават високото ѝ положение. Женската титла обаче произтича от достойнството на съпруга, поради което и женските инсигнии отразяват неговия ранг, вместо да означават самостоятелна служба. Показателно е, че византийското описание на деспотското облекло не разглежда отделно костюма на съпругите.

Запазените паметници не позволяват да се установи нито пълно следване, нито съзнателно отхвърляне на византийския модел. Михаил и Константин носят достатъчно сходни дрехи, за да се разпознае общ дворцов подход, но различията помежду им пречат да се говори за строга българска униформа. Те могат да произтичат от времето, личния ранг и противопоставянето между царски син и царски зет. Портретът на Михаил има подчертано владетелски характер, въпреки че облеклото му не е обичайният царски костюм: към това внушение допринасят кръстът и образът на благославящия Христос над деспота и съпругата му. Не е известно точно кога подобна система от български деспотски знаци е била оформена или кога е престанала да действа.