

Плоски медни монети, предполагаема монетарница Червен, шести тип
Сечена при Иван Александър · 1331-1371
- Метал
- Мед
Царство на Асеневци — от въстанието на Асен и Петър (1185) до падането под османска власт (1396). Две века войни, търговия, вяра и култура.
Примерни въпроси
Събитие от историята
25 юлиЦар Калоян загива по неизяснени обстоятелства по времето на обсадата на Солун. Един от най-великите български царе — победителят над кръстоносците при Одрин — умира на върха на военната си слава.
Избран владетел
цар · 1256–1257
Мицо Асен се появява късно и внезапно в политическата история на Второто българско царство. Произходът му, родителите му, рождената му дата и ранните години не са известни, а за негови братя или сестри няма надеждни сведения. Името му е предадено от византийските автори като Μύτζης, по-рядко с близка форма; езиковедското обяснение го извежда като умалително от Мито, съкратено от Димитър. Четенията „Мичо“ и „Милчо“ се смятат за неоснователни. Пахимер го определя като „българин над българите“, но не дава родословие, което да го свързва по кръв с Асеневци.
Основанието на Мицо да принадлежи към върховете на българското общество и впоследствие да поиска царската корона било брачното му родство с управляващата династия. Той бил женен за Мария Асенина, дъщеря на цар Иван II Асен, и следователно бил царски зет. Чрез същия брак бил баджанак на никейския император Теодор II Ласкарис, чиято съпруга Елена също била дъщеря на Иван Асен II. Друг зет на великия български цар и баджанак на Мицо бил севастократор Петър. За разлика от Петър обаче Мицо не се откроява в изворите като участник в управлението преди 1256 г.; дотогава той очевидно стоял встрани от активния държавен живот.
От изворите
Виж източника →В сражението при Велбъжд на 28 юли 1330 г. българската войска била разбита, а царят Михаил Шишман смъртно ранен паднал в плен и скоро издъхнал.


Сечена при Иван Александър · 1331-1371
Периодът 1280–1300 г. в историята на Второто българско царство се характеризира с дълбока политическа нестабилност, вътрешни борби и външни заплахи. В този период България е подложена на натиск от татарите, Византия и Сърбия, а царете Георги I Тертер, Смилец и Иван IV Смилеца управляват в условия на разпокъсаност и сепаратизъм.
Второто българско царство е възстановено през 1185–1186 г. чрез въстанието на братята Асен и Петър, които започват борба за освобождение и обединение на българските земи под византийско владичество. Периодът е белязан от сложни политически отношения, двувластие и военни конфликти с Византия и кръстоносците, които оформят основите на новата българска държава.
Падането на Второто българско царство под османска власт през периода 1371–1396 г. бележи края на средновековната българска държавност и началото на вековно османско владичество. В този труден период страната е разделена на три отделни владения – Търновско царство, Видинско царство и Добруджа, управлявани от различни представители на династията Асеневци. Цар Иван Шишман, владетел на Търново, се сблъсква с нарастващата османска заплаха и опитва различни стратегии за оцеляване, но в крайна сметка България пада под османска власт.
Първото монголско нашествие в България (1241–1256) бележи период на сериозни изпитания за Второто българско царство. Въпреки трудностите, България успява да запази своята държавност, като се адаптира към новите политически реалности на Балканите и установява сложни отношения с татарските орди и съседните държави.